В помощ на кандидат-осиновителя

Стискам ти палци по-скоро да намериш детето си! И аз точно така се бях изнервила като четях, че хора регистрирани около моята дата получаваха обаждания и осиновяваха, пък на мен все не ми звъняха, но ето че се получи! Надявам се скоро да се похвалиш! А може би човек, когато спре да чака, тогава се случват нещата! 

cveti_75, раздразнението ми дойде от настояването на една от потребителките да и отговарям на въпроси, които смятам, че не я касаят. Всеки тук споделя това, което реши, и не сме на разпит.
Не е вярно, че нямам опит. Имам опит с доста по-голямо дете и възрастта не е проблем да се създаде връзка между родител и дете. Друг е въпросът, че много сбърках и въпреки връзката ни, не посмях да започна процедура по осиновяване, защото майка му щеше да остане без права и смятах, че не е редно (а тя не се погрижи за него). Сега е пълнолетно, не съм му юридически майка, но слава Богу, връзката между нас чувствам, че я има.
Затова реагирам остро, защото точно хора, които нямат никакъв опит с по-големи деца, си позволяват да пишат като експерти по темата и всеки, който спомене за осиновяване на по-голямо дете веднага е затрупван с един куп ,,компетентни" мнения.
Относно коментара ми за раждането - не искам никого да засегна. Разбирам, че е болезнено да си минал през толкова процедури. Но ми се струва много нелогично жена, която има здравословен проблем, да настоява да осинови точно 100% здраво дете. Логиката е когато самият ти страдаш, да имаш повече съчувствие към не съвсем здраво дете, а не да очакваш, че точно към теб ще се проявява съчувствие, а ти не признаваш и не искаш нищо друго освен здраво. Ами ако децата имаха право да избират така родителите си? Едно здраво дете, което отговаря на тези широко посочвани критерии, също може да не иска не съвсем здрави родители. Родителството е да мислиш за детето, а не за себе си.

Всъщност касаят всички тук, защото искате да осиновите конкретно дете, което е разрешено в следните случаи:
1. Вие сте приемен родител, но случаят не е такъв.
2. По отношение на детето са предприети специални мерки и е в списъците на АСП.

При всички други случаи се минава по каналния ред. Но ако бяхте минала курсовете за осиновители нямаше да имате толкова идилични представи за 7-годишните деца.

Сега ще пиша от позицията на човек, който разбира, че таите в себе си много гняв и болка. Намерете начин да се справите с тях преди да осиновите, иначе ще натоварите детето със собствените си проблеми, вместо да му помогнете. Успех!

Госпожо vanibo, още веднъж подчертавам, че смятам, че ако не сте тук в лично качество като осиновител, е против всякакви етични и професионални правила да криете както самоличността си, така и целите си. Понеже смятам, че целите Ви са непочтени - именно да търсите някакви клиенти и да давате непоискани съвети на такива като мен, мнението Ви изобщо не ме интересува.
Гняв и болка не знам точно дали тая, но истината е, че след като прочетох почти цялата тема, съм ОТВРАТЕНА от начина, по който в България хората искат да избират деца. Аз така не съм избирала дори котката си.
Да, живяла съм в друго ,,цивилизовано" общество, както по-горе нарекохте американското. И смятам, че е много тъжно, че жените, които пишат тук, дори не могат да се погледнат отстрани и да разберат колко примитивно, егоистично и жестоко е мисленето им. Цивилизованите общества се изграждат от цивилизовани хора. Децата, които не са ви в списъка с критериите, НЕ СА АУТСАЙДЕРИ, ВИЕ ГИ ПРЕВРЪЩАТЕ В ТАКИВА. В едно цивилизовано общество, НЕ ТЕЗИ ДЕЦА, А ВИЕ щяхте да сте аутсайдери.
Най-страшното е, че в България законът стимулира и възпитава този примитивизъм и жестокост. Ако искаш да бъдеш родител, обичай и се грижи за някое от децата, които в момента имат нужда от родители. С поставянето на критерии от типа произход и т. н. реално това, което жените тук правят е, че чакат някоя бяла, здрава жена да си изостави детето, за да станат те майки.
Осиновяването е акт на любов и благородство. Няма фалшива романтика, това е нещо красиво. С начина, по който се обсъжда и се практикува тук, се превръща в отвратителен пазар на малък брой желани деца и заклеймяване на други нежелани.
Колкото до мен, искам да осиновя конкретно дете, към което чувствам, че имам морално задължение. НЕ за да го избирам, никой не го е поискал и едва ли някой ще го поиска на тази възраст и при този манталитет в страната.
Накрая, още веднъж се извинявам, че коментарът ми за раждането прозвуча като осъждане. Много неправилно се изразих. Исках да кажа, че жени, които очевидно не са напълно здрави, поставят към децата критерии, на които те самите не отговарят.
Повече нямам намерение нито да ви чета, нито да пиша. Който разбрал, разбрал.

Става все по-грубо и по-грозно, та наистина не е лошо да спрете да пишете г-жо TsvetaVG. Хич няма и да си правя труда да Ви опонирам, не виждам смисъл. Останете си с "акта на благородство" и "романтичния жест", но спрете да се налагате на околните и да им лепите обиди и да ги квалифицирате. Така, както считате, че имате право на собствено мнение и избор, останалите имат същото право на собствено решение и ги оставете сами да го вземат за себе си. Не виждам защо е този назидателен тон и тази обидна грубост. 


ПП : Аз не виждам защо някой трябва да е задължен сам да "оправи" целия свят и несправедливостите в него. И точно, защото децата не са нещо, подлежащо на връщане, то е неуместно да се набива някому чувство за вина и да се агитира да осинови от "благородство" и за да внесе "романтика" в нечий детски или в собствения си живот и да провали и двата, когато "романтиката" бъде заместена от действителността.  Най-малкото осиновяването влече и правни последици. 

Аз не можах да имам дете 18 години, но не съм била болна  Нито съм имала здравословни проблеми.

На курса за кандидат-осиновители социалните работници казаха, че за всичките им години работа не са срещали нито една молба, в която е писано: "Бих осиновила каквото и да е дете, на каквато и да е възраст, с каквото и да е зравословно състояние" и вероятно това е така. Всеки човек е различен и знае с какво може да се справи. TsvetaVG интересно ми е дали бихте осиновили 17 годишно дете с умствена изостаналост или дете със 100% инвалидност? И тези деца не са аутсайдери. И тези деца заслужават родители, но не всеки би могъл да се справи с отглеждането на тези деца. Аз признавам, че не бих могла.

Момичета, моля ви да заровим томахавките, вярвам, че Цвета писа с добри намерения, макар и тона й да беше малко "по-настоятелен". Цвета, аз те разбирам, вярвам че и другите те разбират, но малко ни е трудно да установим диалог, дай малко по-лежерно и вярвам, че ще стане чудесна дискусия.
Добре дошла 
Аз имах намерение да кандидатстваме за по-голямо дете, 6-8 годишно, истината е обаче,че получих много съвети да не го правя, повечето от тях по време на курса за Кандидат-осиновители. В интерес на истината, аз мисля, че на курса малко ни "облъчиха" на тема, колко много са дефицитите и колко са болни децата. Със съпруга ми сме били добровлци и сме се срещали с деца, писала съм, децата бяха чудесни две от тях си ги помня, но това е друга тема.
В крайна сметка, при нашите критерии надделя моя мъж, той много иска бебенце, нямаме други деца към момента. Писахме: едно или две деца с роднинска връзка, от нула до 3 години, но вероятно бихме осиновили дори и едното да е на 4-5 годинки. Не се притеснявам, вярвам че ще се справим.
Още един добър пример днес, справка в новинарските емисии, Мария, 9-ти клас, живее в дом за деца (не запомних града). Водача на тролейбуса колабира и докато другите не правят нищо, Мария отива и му помага с изкуствено дишане и предотвратяво да си глътне езика. Чудесно дете!!! Според мен има лек проблем с речниковия запас, но би го наваксала за нула време в семейна среда. И да, ако някой й беше дал шанс за семейство....
Поздрави на всички и моля ви не се карайте! Вълшебна белоснежна вечер ви желая!

Докато чаках почти 2 години преди да осиновя прекрасното си детенце, много често се чувствах отчаяна. Дори си поплаквах и все тормозех мъжа ми, че няма да ни се обадят, че нещата никога няма да се случат и т.н. Е, не е така... Случват се... Когато трябва, не по-рано. Знам, че чакането е най-трудно, но не се отчайвайте. При мен осиновяването се беше превърнало във фикс идея и само за това мислех, но това е грешка. Наслаждавайте се на живота си и свободното време, което все още имате. Ние не сме руси със сини очи, но детето ни е такова. И при нас нещата се случиха по легалния начин!

Да се похваля,че след година и половина синът ми щъка около мен.
От няколко дни.
Чакането беше дълго,но сега е прекрасно.
Бяхме без изисквания на пол и години,но с опция без ромски произход.

Честито! Да ти е жив и здрав, много прекрасни моменти заедно и много любов ви пожелавам!   
Обичам ги тези новини!

Честито, Tuon, страхотна новина! Дай боже всекиму! 

 

Вече стискам палци за всички,които чакат.

 Tuon,честита ти радост!!!

Момичета, да дам отчет- събрахме документите, но се чудим само за снимката- в цял ръст ли трябва да сме. Защото така като се разгледах из снимките ни не можах да намеря, скорошна снимка, на която да сме  прави- все сме на маса .

Нямате ли от някоя екскурзия/почивка?