Споделете любимото си стихотворение за любовта

Страхотно е!!

След Първата любов животът спира,
в сърцето ти вилнеят урагани.
След първата си мислиш,че умираш
...и дълго ближеш кървавите рани.
... След Втората любов ти е горчиво
от казаните думи за раздяла.
Отдъхваш си. Усмихваш се накриво,
доволен, че сърцето ти е цяло.
След Третата е вече безразлично,
дори не помниш цялото и име.
Усещаш, че по навик си обичал,
макар да знаеш, че е непростимо.
Оттам-нататък всички са еднакви.
Лицата им се сменят като кадри.
Оттам-нататък нищо не очакваш,
а дните ти са низ от листопади.
И попрехвърлил следващата младост,
решил, че вече всичко е живяно,
животът те наказва за награда
и Истинската сграбчва твойто рамо.
Сърцето ти е не сърце, а клада -
изгаря те, когато я погледнеш,
но си щастлив, макар да си във ада,
защото знаеш, че е за последно.
Ники Комедвенска

Страхотно е и много вярно.

Сърце

Дръж се, мое кораво сърце,
помпай здраво на сто оборота,
с теб отдавна сме вплели ръце
и вървим по ръба на живота.

Знам, че тръпнеш във мойте гърди,
неведнъж те изправям на нокти,
ала все се надявам, че ти
имаш девет живота на котка.

Затова те пришпорвам напред,
след това те догонвам във мрака.
Осем пъти се влюбвах подред,
а деветият май ще почака.

Умори ли се, мое сърце?
Не е лесно за миг да не спираш.
И съвсем не е лесно, не е
всеки път от любов да умираш.

И усещам през тънката плът
синя вена в иглата да вдяваш,
да закърпиш един кръстопът,
който всяка раздяла оставя.

Някой ден ще се скършиш докрай
и подобно на стара камбана,
ще разцъфнеш инфарктно през май
от последната влюбена рана.

ЩО Е ЛЮБОВ
Надежда Захариева

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,
На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,
На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,
На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!
[/quote]
Страхотно е. Безусловната любов. Не се ли изчерпва и тя понякога?

Обичам стиховете и темата ми допадна особено много на настроението ми в момента, поради което реших да споделя с вас мое любовно стихотворение. Дано ви хареса макар, че в никакъв случай не съм поет, дори в голяма степен съм лаик, затова приемам критика и някакви идеи за оформянето му. Просто така ми излезе от душата и сърцето, породено от огромна болка и обида, причинени ми след 12 години брак.

НА РАЗДЯЛА

Позволи ми, сега, преди да те няма
да ти кажа, че те обичах, страдах и горях,
да ти кажа моя обич неразбрана, че аз за теб живях.
Колкото и още аз да страдах смисъл в това не съзрях.
Позволи ми, сега, преди да те няма
да ти кажа, че въпреки всичко пак те обичам
и да пазя вечно тази любов отново се заричам.

Позволи ми за последен път
да те погледам,
за да запомня завинаги тези очи,
защото от сега нататък
твоят поглед друго за мен ще мълви.
За да запомня с нежност твоят глас,
нищо повече не казвай……замълчи,
защото със всеки изминал час
все по-страшно в  мен ще кънти.

Позволи ми за последен път нежност да пия
от силния извор на твоето сърце.
Позволи ми за последен път
длани да сгрея в твоите жарки ръце.

Позволи ми за последен път да почувствам,
как слива се с мен твоята дива душа.
Отдели ми за последен път мъничко време,
не от раздяла нуждае се нашата съдба.

Добре, тръгни си, но назад не се обръщай,
там дъжд отнесе пясъчните ни дворци.
Дори на спомен при мен не се завръщай,
твоя пламък вече мен не ще ме изгори.

Опри се в живота на друго рамо
и своя диря не с мен, а с нея остави.
Нищо, че на нея няма да и стига само
озлобена, празна душа и отчаяни очи.

Но тя никога няма така да те обича,
тъй както обичаше те моята душа
и никога безгранично не ще се обрича
след теб да върви към твоята участ зла.

Сбогом……не трий сълзите ми с ръка,
остави ги………
за последен път те стичат се така.

Но тя никога няма така да те обича,
тъй както обичаше те моята душа
и никога безгранично не ще се обрича
след теб да върви към твоята участ зла.

Сбогом……не трий сълзите ми с ръка,
остави ги………
за последен път те стичат се така.

[/quote]
Страхотно е. Сякаш аз съм го писал само дето нашите години са 17.

Дойдох...

Дойдох при теб с желание в душата,
помолих те за чаша топлина....
Но, ти естествено с усмивка на устата,
отказа ми... Не мога да ти дам това..

Дойдох при теб когато имах нужда,
от капка обич, мъничка една...
А, любовта дали във теб пробуждам?
Отказа ми... Не мога да ти дам това...

Дойдох при теб със болка във сърцето.
В очите - блясък с мъничко тъга..
Поисках си от тебе малко нежност..
Отказа ми... Не мога да ти дам това...

Дойдох при теб... Но тръгнах си самотен.
Подритвах камъни с наведена глава...
Разбрах едно във тоз живот порочен...
С просия няма да намеря любовта....

Добромир Радев

Разбрах едно във тоз живот порочен...
С просия няма да намеря любовта....

До тука бях...

До тука бях! Аз спирам да те чакам!
Разбрах, че няма смисъл от това..
И колкото да боря се и да желая,
при мен не ще пристигне любовта..

С години вярвах в нея, че я има..
Но, с времето май всичко отшумя..
И на слепите им стана вече ясно,
че всичко е било илюзия, игра...

А, вярвах аз, наивно и по детски
на всяка дума, поглед или стон..
И като всичките добри човеци,
исках радост, щастие във моя дом..

Но, явно не е писано това да стане,
за малко беше, тръгна си от мен..
В сърцето ми отвори стари рани,
и с болката останах в този ден...

До тука бях! И устните нашепват
Здравей Любов... Довиждане Любов..
Макар, че няма вече да те чакам...
Ела при мен... И аз ще съм готов!!!

Добромир Радев

Пеньо Пенев

Раздяла


Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени, изгубени. 
Вече нямам какво да ти кажа -
спят очите, угасващо влюбени. 

Спи сърцето, потъват в забрава
чувства, мисли и спомени зли. 
Безразличие само остава
в две лишени от спомен сълзи. 

Не преплитай въздишки безсмислени;
длан във длан - не протягай ръка. 
Не докосвай - недей даже мислено. 
Не докосвай - не искам така. 

Тръгвай, ставай, отивай далече
и недей да се връщаш назад. 
Между нас любовта свърши вече
свърши с нея и целият свят. 

Разпилян звезден прах по паважа. 
Разпилени, бездомни мечти. 
Вече нямам какво да ти кажа
а лъжичката болка горчи ...

Прекрасно е!

Кажи ми Господи...

Защо ли, винаги така се получава?
Обичат те, а ти не чувстваш нищо.
Когато ти обичаш безрезервно
насреща ти, пък няма вече чувства...

Животът е красива въртележка
едно мечтаеш, а пък друго става
Ако искаш да разсмееш господ,
разкажи му за мечтата си голяма...

Кажи му примерно, че искаш да обичаш,
със обич истинска, красива и добра.
Бъди ти сигурен, че няма да усетиш,
щастието, тръпката на любовта...

Кажи му също, искаш да си рицар
със дама във сърцето, и бляскави доспехи.
Ще станеш просто скитник безпризорен...
без дом, без близки, понякогадори без дрехи.

Защо ли винаги така се получава?
Кажи ми Господи.. Защо??? Защо?
Едно мечтаеш, а пък друго става..
И винаги наопаки е то....

Добромир Радев

Невероятно! И е абсолютна истина!