И Жоро си няма въображаеми приятели, но говори за себе си като се нарича "колегата", а за по-официално се представя за "колегата Милев" - такава ни е фамилията. Умирам от срам някой като го пита как се казва - той казва едно от двете - следва яко очудена физиономия от страна на питащия, после пак въпрос "Как?" и един недоумяваш питащ поглед към мен "Правилно ли чух или това е поредната странна изгъзица за кръщаването на децата?"
но повечето хора вече са му свикнали - дори и те така се обръщат към него...и в тази връзка аз съм "КОЛЕЖКО" а не мамо 
Баба му преди го учеше да познава с коя буква започва дадена дума, и питаме го ние - нямаше грешка, стигаме то това с коя буква започва неговото име и той "К" и ние силно разочаровани - "Е как" К"????!!!??Изложи се баш накрая" и той невъзмутим - "Е нали КОЛЕГАТА БЕ"
Вчера ми каза :"Колежко, ела да ме гушнеш, че иначе ще извикам полицая да те ОКРЪВИ"
Идилия!!!
Нашия тати не спира да мрънка - писна миииииииии, майка му сега е тук - не му дава пръстчето да си мръдне - за което аз се дразня още повече....защото съб. и неделя, когато я няма ...може да си представите какво усилие и скандали трябват за да го накарам да влезне в час!!!
Помагайте - как да превъзпитаме мрънкльовци и мързели без да се унижаваме
не искам аз да отстъпвам за нииищо 

А ти кажи на самата нея ( може и с шеговит тон;-) ) че така ще си го дундурка вкъщи
Пораснал е и сега..мъкааааа с тая лоша жена
напълно съгласна
Това не значи ,че е идеален,разбира се
.

/как си честитяхме и ние месечинките преди/ И баткото да оздравява бързо
То вярно, че са доста децата, ама все пак....
Минахме през гастро, хомеопат, сега психолог - не виждам спасение никъде.