АВГУСТинчета 2006

Didika с тези Гулия и Сулия яко се смях! Сладурааана е Маргарита - да я цункаш!
И Жоро си няма въображаеми приятели, но говори за себе си като се нарича  "колегата", а за по-официално се представя за "колегата Милев" - такава ни е фамилията. Умирам от срам някой като го пита как се казва - той казва едно от двете - следва яко очудена физиономия от страна на питащия, после пак въпрос "Как?" и един недоумяваш питащ поглед към мен "Правилно ли чух или това е поредната странна изгъзица за кръщаването на децата?" но повечето хора вече са му свикнали - дори и те така се обръщат към него...и в тази връзка аз съм "КОЛЕЖКО" а не мамо
Баба му преди го учеше да познава с коя буква започва дадена дума, и питаме го ние - нямаше грешка, стигаме то това с коя буква започва неговото име и той "К" и ние силно разочаровани - "Е как" К"????!!!??Изложи се баш накрая" и той невъзмутим - "Е нали КОЛЕГАТА БЕ"
Вчера ми каза :"Колежко, ела да ме гушнеш, че иначе ще извикам полицая да те ОКРЪВИ"
Идилия!!!
Нашия тати не спира да мрънка - писна миииииииии, майка му сега е тук - не му дава пръстчето да си мръдне - за което аз се дразня още повече....защото съб. и неделя, когато я няма ...може да си представите какво усилие и скандали трябват за да го накарам да влезне в час!!!
Помагайте - как да превъзпитаме мрънкльовци и мързели без да се унижаваме не искам аз да отстъпвам за нииищо

ох, развеселихте ме и мен с " колегата" и " гулия и сулия"
тони , единственото решение- маминка да си ходи А ти кажи на самата нея ( може и  с шеговит тон;-) ) че така ще си го дундурка вкъщи Пораснал е и сега..мъкааааа с тая лоша жена
Моята  се втрещи при пърият ми хумор преди време, ама се чатна Важното е резултат да има. Така че- грешна ти е тактиката според мен и  човека към който е насочена .ТОй отсега ли е станал такъв

напълно съгласна

Миташки е Микеланджело или накратко Майки, та и аз пред непознати хора бързам да добавя, че всъщност е Митко, за да не си мислят, че съм си кръстила детето на някой герой от сапунка  Иначе играе с братята си - останалите костенурки, даже ако нещо не му харесва, идва и ме заплашва с пръст, че щял да каже на братята си да ме накажат 

хаха - и Майки е мноооого сладко и оригинално!!!
хммм, шеговито - незнам, аз вчера в прав текст и казах "остави го и него да се поразмърда малко" - и той и тя се направиха че не чуват...а аз съм му сърдита.
за Св.Валентин ме попита какво съм искала за подарък - казах му че само да посмее нещо да ми подари - за мен ще е подигравка... е, не посмя! дори и едно честито не си казахме, и прошка не поискахме - решил е и той да се прави на корав - нека..сега поне и майка му ще го види какъв е станал
Знам аз какъв е лека - само малко да се постопли и дано да съм посвалила малко задника...никво церемонене - барчета, почивки с децата - той да се оправя. Винаги ми е било странно защо е така - но колкото по-лошо се държиш с човека до себе си - толкова повече те обича - е, планирала съм да ме заобичат мнооого, пък да видим..дано да не ми мине

Тони, дет вика сватята верно ти е сбъркана тактиката. Изгонваш свекито да си ходи. Мяташ му бебето в ръцете, като оставяш кърма в едно шише, ако кърмиш. Ако е на АМ - си е ок. И си хващаш чантата и излизаш за 2-3 часа. Като се прибереш ще му е дошъл мозъкът.

Нана, Подкрепям с две ръце.Иначе аз на моятя басма не цепя.Което ме дразни,го реквам моментално(дори когато не е много уместно ),но и мъжа ми е супер подкрепа и помощ,без него съм загубена   Това не значи ,че е идеален,разбира се
DiDika ,представих си ситуацията в парка Моите не са имали въображаеми приятели,дори след като започнаха да гледат детското"Домът на Фостър за въображаеми приятели",но аз съм имала като малка и той е определял действията ми.Баба ми ми е разказвала,че съм се допитвала до него дори за неща като дали да ходя в парка след градина или да си отиваме директно в къщи .

Ееееееееееех - днес малката Андреа става на месец - как лети времето - а?
Утре сме на консултация да видим колко и дали сме наддали и порастнали.
Надя - знам че свеки трябва да си тръгне за да влезнем в час...обаче Жоро трябва да тръгне на градина - сама няма да мога с двамата - Жоро е огън...и не говоря за наспиване - аз и сега не мога Нямам търпение да излекуваме гърлото за да тръгне, и той се мъчи тук - вече месец...
Брех тази пролет къде се потри искааааааааааам я - всичко ще си дойде на мястото тогава

Тони, честита ви първа месечинка   За мъжа ти - аз мисля, че и той е виновен, не само маминката му   Моят също се опитва, като свеки си е вкъщи да й прехвърли топката в помощта за децата  
А историите със Сулия и Гулия (що за имена ми е избрала   ), Майки и Колегата и мен ме развеселиха   Ивайло май е с бедно въображение, защото досега не ми е сервиравл нещо подобно, освен може би някой път - страх от измислени неща   И да споделя, че ходим на психолог, относно проблема с храненето и т.н. Интересно протича там, но не знам каква ще е ползата, честно. Дано има такава  
Много съм любопитна, но - бременните мами казаха ли вече на бъдещите кака и батко, че ще стават такива? 

Тони, честита месечинка на Андреа   /как си честитяхме и ние месечинките преди/ И баткото да оздравява бързо

Elwing, ние още не сме..в събота съм на ехограф, искам да се убедя,че всичко е наред и тогава... Един път само го попитах дали иска братче или сестричка и той се развика: Не, стига с деца в ТАЯ къща.... То вярно, че са доста децата, ама все пак....

Дано има успех с психолога...в най-общи линии каза ли каква е причината?

И аз много се забавлявах с прителките на Маги и с Майки...

Много интересни имена е измислила, а с детето в парка е било интересно.  

Нана, една майка сподели, че докато си е оправяла завивката и е била права за да я опъне, г-жата /знаеш коя/ я е ударила по гърба.
А на мен ми стана адски гадно, че същата сутрин ме ядоса и го шляпнах по дупето и по гърба, но понякога си го заслужава.

Частита месечинка на Андреа, да е здравичка.

Тони, наистина, сами е най-добре, а иза времето до следващото ядене спокойно можеш да си направиш разходка, докато го гледа и да се върнеш за храненето.

Честита месечинка на Андреа! 

Elwing, ние казахме на Вики още щом разбрахме.Такъв беше момента - еуфоричен.
Вики се зарадва, но доста време твърдеше, че бебето трябва да е момиченце.Искала сестричка.За момченце не щеше и да чуе.След дълги "преговори" склони, че може момиче, може и момче.Дори имена е измислила.Почти не пропуска ден да ме попита къде е нашето бебе.
А преди няколко дни ме гледа докато се обличам след банята и вперила поглед в корема ми (който този път порасна рано, рано) констатира:
-Мамо, ти си дебела.
-Не съм дебела, бременна съм. - отвръщам и аз.
-Е, добре де, само малко си дебела.
Обяснява ми как тя щяла да се грижи за бебето, да го храни, да му сменя памперса, пък аз само да готвя и да шетам.

Иначе в понеделник бях на преглед, видях го малкото човече, рита, маха.За сега всичко е наред.

А Ивайло нямаше ли друг проблем?Или то едното е свързано с другото?Дано помогне психолога.

Тони няма въображаеми приятели, но често влиза в ролята на любимците си от филмчетата. Напр. по едно време беше косатката Уили ( от "Волния Уили") и постоянно демонстрираше как скача във водата ( върху леглото). При мой опит да седна на леглото ми каза: "Мамо, не сядай там. Намокри си дупето."

Ами какво да ви кажа  , общо взето не чух много нови неща. Идеята е, чрез игра да пресъздаде това, което го мъчи. Първо аз се срещнах с нея, говорихме почти 1ч, разказах й всичко, общо взето. След това той дойде. Началото съм го изпуснала, защото тя искаше да е сам с нея, но след като е разиграл, според нея онова кошмарно изследване преди 2г в Пирогов (тъпчейки една костенурка с пясък (чудя се, ако не й бях казала и ако не беше имало такова изследване тя на какво щеше да го оприличи) ), се е разстроил и поиска да вляза при него. Продължи да се занимава с костенурката, хранеше я с някаква голяма лъжица, което тя изтълкува, че за него храненето е акт на насилие. Друг е въпросът, че просто нямаше по-малка лъжица и че тя го подпита дали е гладна костенурката, за да я нахрани.  Знам, че звуча скептично, но се чудя - така ли се прави и не е ли леко подвеждане това. Проблемът с храненето, естествено, е свързан и с другия - с голямата работа. И не виждам как ще има скоро решение, като кара на сухоежбина. То всъщност не е баш запек, защото той просто се стиска и не иска да ака. В момента вече 5ти ден продължава. Ако давам дуфалак или разни отвари от сливи положението става още по-зле - тогава не може да се контролира като че ли, изпуска по малко и се цапа, съответно - разранява се и става още по-болезнено. Според нея той разсъждава така - "като ям, трябва да акам, като акам ме боли, следователно - няма да ям, за да не ме боли".  Минахме през гастро, хомеопат, сега психолог - не виждам спасение никъде.  Попита ме - "какво очаквате от мен"  На моменти са отчайвам и само рева - здраво дете си докарва само болест. Извинявайте, прекалих наистина, но така поне може да ми дадете съвет и да ме подсетите нещо, което пропускам. Мога да пиша още много по темата, но съвсем ще ви отегча. А другите неща, които според нея трябва да изкореним са заспиването с биберон и даването на малко подаръче като го взимаме от ДГ.

Елфче, моя Алекс имаше на 2 пъти запек, беше му болезнено и стискаше, не желаеше да се изходи. Тези 2 пъти му правих клизма- с малко сапунена вода, като му казвах че ще се размекнат аките и че вече няма да са такива твърди. И след клизмата си говорехме че вече няма така да го боли и т.н. Та се чудя, след като са стигнали до там нещата дали няма да помогне ако просто му кажеш че ако 2 дни не се изходи- правиш клизма и готово....Т.е. да намериш решение на проблема и да спреш да се занимаваш, така че да спрете да се пазарите. За яденето- какво би станало ако не му даваш сухоежбини а сервираш само готвено. Ако не иска да яде- остава гладен до следващото хранене? Няма ли след 2 дни да прояде? При мен е имало трудни периоди, особено ако няколко дни го храни баба му (да, тя ГО храни, докато с мен той сам се храни). Свиква диването да му пъхат в устата, да му разказват истории и да му сервират каквото пожелае. И после първите 2-3 хранения ги пропуска. При мен правилото е че когато се храним всички сядат на масата и опитват яденето. Като опита не е длъжен да яде. Става от масата- до следващото хранене не предлагам нищо. Ако е ял добре- между храненията му позволявам да хапва каквото поиска, но ако не е ял- не. Ако не е ял и каже че е гладен го слагам на масата и му сервирам пак манджа (ако наистина знам че не му е било вкусно и ако имам друго ядене може да не е точно същото), ако яде манджа после може и друго. Но който е гладен яде ядене. Ако не е гладен за ядене може да изкара и без глезотии.
Та най-дългия период без да се храни беше 2 дни (при това втория ден вече хапваше по няколко хапки). После вече сам идва да пита кога ще ядем....

Знам, че може проблема да е по-сериозен при вас и такива леки мерки да не помогнат, нямам за цел да те поучавам или упреквам, просто за всеки случай споделям, дано да помогна! Съжалявам че преживяваш това, явно се измъчваш! Надявам се психолога да помогне, въпреки че не одобрявам това, дето ти е казала да премахнеш биберона на заспиване!