Нормално ли е...

(Понякога) изключенията само потвърждават правилото. Със сигурност съм достатъчно блъскана в главата  , за да можеш да си спокоен и сигурен, че на предразсъдъци не робувам. 

Малки сте и двамата, но това изобщо не оправдава раздрусването на бебето. Познавам двама, които станаха родители на по 20 години, сега детенцето е на годинка и нещо и подобни изпълнения от страна на таткото изобщо не е имало. Така че изобщо не разбирам как ще се обяснява подобно агресивно поведение с възрастта на бащата. "Глезла" пък може да нарича дете на доста по-голяма възраст- 2,3 годишно, а не бебе /въпреки, че и за тази възраст може да се поспори/. Поговори сериозно с таткото за това му поведение- не е добре за никой да се подминава безмълвно.Обясни, че детето не плаче, за да прави на пук, а си има причина, сподели с майка, баща /твои или негови/ и поискай съвет и от тях или помощ в разговорите с него. Когато чуе и от други, това, което чува от теб може и да промени поведението си към детето или поне да се постарае по въпроса. 

 Чета те ,и се чудя дали нашият татко не живее  у вас . После видях ,че вашият е на 22 г , а нашият на 41 . Тук е моментът да се подчертае :

Поведението му не е в следствие на възрастта. Наблюдават се отклонения и в други възрастови групи! 
Има татковци ,които още от първият миг са най- милите ,грижовните,играещи с децата си татковци.Имах щастието да имам такъв баща - "специален детски татко"
Други пък с времето се научават да бъдат такива ( тъжното е ,че понякога това се случва доста късно)
Има и такива ,които просто не успяват.

Но стига съм си чесала езика ,а да ти кажа какъв е моят над 3 годишен опит и подход към проблема с мрънкащ,ядосващ се,изнервен ,"недоспал", използващ силови методи и т.н.т. татко.
 1. Сядаш и провеждате един сериозен разговор по темата.Всеки да си каже какво го дразни и по какъв начин можете да се справите . На нашият татко дори му поставих ребром въпроса: "Ако не можеш (ако не се опиташ ) да промениш държанието си ,аз ще си тръгна. Отказвам да подлагам детето си на стрес и тормоз.Отношението ти ми причинява болка ,и не искам да живея така" (беше крайна стъпка ,но се наложи да прибягна и до нея)
 2. Не го упреквай ,а му помогни. Може би той просто не знае как да се справи в създалата се ситуация.Когато бебето плаче се опитай да му обясниш ,защо го прави(винаги има причина за бебешкият плач) другото ,което е че децата имат много силно развито "шесто чувство" по рождение (научно доказано е) Понеже не разбират думите, те усещат настроението ти : дали си щастлив,дали си раздразнен,дали си обезпокоен. И причината да плачат е не само ,защото са гладни,жадни,подмокрени ,а и защото усещат напрежението,което се излъчва от теб.
 3. Не го карай да сменя памперси ,да го храни,да го къпе ,облича...човек е устроен така ,че това което го карат да прави вече е задължение ,не е  нещо приятно и забавно . Сети се за Том Сойер как боядисваше оградата.  С действията си покажи всъщност колко е забавно и интересно прекараното време с вашето слънчице.Смейте се заедно.Играйте си. Слушайте музика и танцувай с нея. Излизайте на разходки и после му разказвайте на какви чудни места сте били ,и какво сте видели .Тя ще ти помага все повече с минаване на времето ,защото ще усвоява нови умения ,и ще е още по - интересна. И ще видиш как той ще започне да се присламчва.Първо плахо, после ще пожелае сам да я облече , да я погушка докато слуша музика ,да потанцува с нея.
  Нашият татко понякога пак избухва ,но много ,много рядко. Просто той вече се е научил как да се справи с плача и упорството на нашият син. Знае как да му отвлече вниманието ,как да го разсмее ,как да го заинтригува. Не се чувства безсилен. Демонстрирането на сила(раздрусване ,шамари ,викове) е израз на безсилие. Бебетата (децата) са просто едни мънички личности със своите трепети ,мечти ,цели. И предполагам ,че когато половинката Ви е тъжна ,Вие не тръгвате да я раздрусвате и пердашите. Опитвате да разберете какво й е. Поставяте се на нейно място .и правите всичко възможно или да решите проблемът й ,или да я откъснете от тъжните й мисли.

Леле какъв ферман изписах. Извинявам се ,за което! 

И аз мисля че таткото е още малък и просто не е осъзнал каква отговорност носи но по нататък вече, като вземе да става по интересно бебчето ще му стане мило и нещата дано да се оправят

Имам приятелка, която забременя на 21 г. бъдещият татко беше тогава на 17. Този човек съвсем не му беше времето да става баща, но задържаха детето. Тя не споделяше всичко, таеше си в себе си, но от странични наблюдения се виждаше, че  той нехаеше за семейството си. До колкото знам положението  е било доста тежко. Един ден ми спомена, че нейният мъж започнал да се грижи много за тях, извеждал ги на разходка, помагал й от време на време.    
Така като се замисля хора всякакви, но различно е когато си имаш вече дете.
Сещам се за тази реклама, в която детето плаче в креватчето си, майката идва , слага биберона и излиза. Какво става с такива деца после? Те израстват без обич, без любов, без грижа. Аз съм сигурна, че ти се грижиш много за вашето детенце, но ако таткото не промени отношението си към него, след време това дете ще започне да усеща голяма празнина. Ако не се промени, какво ще правиш? Това може и да се превърне в тормоз, както за детето, така и за теб. 
Аз си мисля, че хората не се променят лесно, ако изобщо могат да се променят, но мнението на yanac , ме кара да се замисля, че това може и да е възможно. 
Искрено ти пожелавам вашият татко да се усети навреме и да поправи поведението си, а ако не го коригира, то ти си човекът, който ще трябва да направи нещо по въпроса.  

Няма такъв филм "дай му време", на теб някой даде ли ти? Не знам как е при другите жени, но с първото си бебче нямах майчински чувства ( а само няколко месеца по-късно го обожавах). Въпреки, че наблюдавах с ужас това ревящо, дрискащо през 20 мин заради жегите нещо, докато същевременно трябваше да изцеждам по литър и половина кърма дневно, та въпреки ужаса от това ново живо същество закачено за мен и отнело ми стария егоистичен начин на живот, не съм го лишила от грижи. Мъжът/бащата трябва да е опора при евентуални депресии мамини, а не да се налага в този важен момент, когато семейството се увеличава с още един и тепърва се запознава с него, мама да дундурка тате и да мисли за чувствата му. Не че е лошо, но не е приоритет.

Не исках да пиша толкова, а само, че днес друса бебо, утре ше друса тебе, другиден и двете. Пък дано греша. Сърцето и други органи си слушала кат сте го правили, сего ползвай главата. Говорете.
Успех!

soll, страхотен пост. Много си права...   

Съвет за твоя хубавец немога  да ти дам ..  Само ще те посъветвам , пази си много детенцето защото има много такива случаи /силно раздрусване / които са завършвали фатално за бебета.
 Желая ви успех

Мисля, че раздрусването на бебето е израз на безсилие - невъзможността на таткото да контролира ситуацията.  Не може да я контролира, защото явно не я разбира /не е запознат с особеностите на гледането на бебе, а за това е имал 9 месеца да се подготви/.  Агресията се дължи и на невежество относно възможните последствия.  Той добре ли е запознат с това, до какви трайни травми, та даже и летален изход може да доведе дори и безобидното раздрусване при толкова малко бебе?
Вероятно също се чувства изолиран и излишен, като причина за това вижда в бебето.  Бебето е превърнало мама от купонджийка, наслаждаваща се безметежно на живота, в индивид със задължения и отговорности.  Таткото вероятно усеща, че същото е трябвало да се случи и с него и може би съвсем скоро ще се случи, и това го обърква.  Промяната наистина е голяма и ако таткото не може лесно да се справи с нея сам, трябва да му се помогне.  Тежкото в случая е, че, по принцип, самата майка има нужда от помощ и подкрепа, самата тя е изтощена, недоспала, изнервена, объркана и нерядко безпомощна.  А се налага в такава ситуация да е спокойна, любяща, разбираща, ведра, обгрижваща всички, изпълнена с физическа сила и енергия.  Така че, скъпо момиче, много е трудно, но се налага в такива ситуации да бъдем свръхчовеци - да си помогнем първо сами на себе си /физическата помощ от близки е изключително ценна в случая/, за да помогнем и на бебчовците и татковците.  Не е въпрос само на време, а на интензивни взаимоотношения и усилия.  Имай предвид, че ако две-три години останеш в къщи да гледаш детето, таткото ще е главната ти връзка със света.  Ако вашата връзка е "накъсана" заради отношението му към бебо, то тогава ще се чувстваш изолирана и от света и доста самотна.  Вече други майки споменаха, че децата на ранна възраст са свръхсензитивни.  Твоят емоционален дискомфорт веднага ще бъде попит от дъщеричката ти и има немалка вероятност тя да расте като едно изнервено, неудовлетворено дете.
Така че времето ви притиска да решите бързо този проблем, той от самосебе си едва ли ще се разреши в течение на годините.  Но вярвам, че е разрешим.

Потресена съм от авторката "случвало се е да го раздруса доста силно", а ти какво правеше през това време, как можеш да допускаш това да се случва ?

Нямам думи.... раздрусвал го от време навреме... Що не ми го пратиш да го пораздрусам аз тоя мъжкар...

 Четох,четох и се чудя!Не може да друсаш едно малко бебе и да казваш давам му време!Ами той може да си продължи с друсането...,не може така!Ако е отговорен и добър човек не би си позволил да друса невинно бебе и още повече своето бебе,та дори да е на 18г. или 21 г.,то си е до човека,до характера.
Директно трябва да поговориш с половинката си,може би вече сте го направили,дано и да се изясните какво точно го мъчи,защото все пак има нещо.Може би се чувства ,че свободата му е отнета,че се чувства в омагьосън  кръг,знам ли,има нещо...Нека разкрие свободно пред теб какво го мъчи без  да го нападаш.Трябва да се вземе някякво решение,ако така продължава да действа за никого няма да е добре.
Да вметна,че едно такова раздрусване на малко бебе може да бъде опасно за него!Не допускай това да се случва повече!
Успех и положителна развръзка!

според мен, този "татко" се чувства "прецакан" от съдбата и от собственото си решение да се съгласи да родите детето. И сега докато приятелите му въртят гаджета и избухват по купони...той трябва да сменя нааканите памперси и да слуша рева на бебето. За него бебето се превръща в един ужасен дразнител, който му напомня, колко не се е наживял още. Факт е, че наистина на 22 му е твърде рано за да иска семейство и дете. На мъжете..както и на жените разбира се им е нужен определен житейски опит..определен брой връзки, и "бройки" (да точно така...за мъжете важи най-вече) за да им узрее в главата идеята за това, че искат най-после нещо истинско - семейсто и дете.

Но, решението да задържите бебето е било взаимно, той би трябвало да си е напарвил много добре сметката от какво ще се лиши и дали това ще е по силите му. Явно не е преценил правилно и сега релаността го удря в главата по начин по който никак не му се нрави.

По мое мнение това няма да се оправи с времето, а дори обратно. Или дори видимо да се подобри..у него ще остане едно постоянно чувство на неудовлетвореност..което в един момент ще избие на повърхността. Много е вероятно от рано да започнат изневерите, копнежа по "изгубените" ергенски години...

Това дали ще се разделиш с него е нещо, което само ти можеш да решиш, но трябва да знаеш, че психолозите отдавна са доказали, че едно дете расте много по-щастливо с един родител, който му дава нужните грижи и отношение, отколкото с двама, които непрестанно се карат и всичко това рефлектира в/у детето. Много е важно какъв модел на семейство ще възприеме детето, а то го изгражда именно от това което наблюдава между собствените си родители.

Моят мъж е на 23 и още от прибирането ми от родилния дом не е спирал да се грижи и за двама ни с бебчо и да ми помага... Мисля,че възрастта няма значение за това как ще се държи един баща с детето си... Може би не е бил напълно готов за дете, може би наистина е безсилен  и не знае какво да направи... Мисля,че трябва да и поговорите по-сериозно на тази тема и да му дадеш да разбере,че така не става  Това е моят съвет! И пази детенцето си!

Ужас, просто!  И за да отговоря на авторката - не, не е нормално. Нормално е да е уплашен, да не се е адаптирал към новия режим, към умората и недоспиването, да е изнервен, да не знае как да си изрази чувствата към бебето... всичко това се учи и два с времето. Но да си раздрусва бебето, да го затваря и да си усилва музиката... това вече не е никак нормално. Говори, че е незрял, егоист и несвикнал да се съобразява с никого. А това са черти на характера, които не знам дали подлежат на промяна...  Във всеки случай ти внимавай и си пази детето. Работя в детска неврологична болница и няма да ти казвам на какво съм се нагледала. Здрави бебета инвалидизирани от такова раздрусване.