Какво е да си майка?

Шефче, детето ти не те обича по-малко, тя, любовта, не иска много думи... 

За това никой не може да каже какво е да си майка. Всеки знае какво е да си майка на своите си дечица. Докато бие нашето сърце, ще се учим какво е да сме майки, че никой не знае какво носи утрешния ден.

Прегръдка, Шефче.

Perunika, не можах да изчета всички мнения, но исках да ти кажа само, че това е нещо, за което няма как да си подготвен. И никое чуждо мнение няма да ти помогне да разбереш искаш ли го или не. Аз никога не съм си мечтала да съм майка, винаги съм знаела, че искам деца, но някъде по-далеко във времето, съвсем неопределено. В добавка имах и страхотен ужас от раждането. Никога преди не съм се заглеждала в децата, които срещам и по-скоро ми беше досадно когато съм в компанията на хора с деца. Имам прекрасна професия и безкрайно интересна работа. Обаче за мен работата никога не е била причина да искам или да не искам деца. Аз съм от хората, които смятат, че повече отговорности могат само да помагат, но не и да пречат, помагат ти да станеш по-организиран и дисциплиниран, което е идеално за работата. Хората, които твърдяха, че най-важното нещо на този свят е да имаш деца ми звучаха пресилено. Не че не съм го мислела за важно, но ми се струваше, че преиграват малко. Имам страхотен приятел, с който сме заедно от безброй години, всъщност през по-голямата част от съзнателния ми живот. Много се обичаме. Никога не сме обсъждали въпроса с децата сериозно. В един момент аз реших, че е време да опитаме. Не че се чувствах готова да имам дете, но може би се почувствах за първи път не толкова ужасена и изплашена от тази мисъл. Споделих го и то на шега с приятеля ми и опитахме веднага
И чудото стана от раз. Не мога да ти опиша колко бях объркана в началото. И понеже ми се гадеше в първите месеци непрекъснато повтарях, че ако не знаех, че съм бременна щях да мисля, че умирам. А аз се смятам за много силна психически и не се давам лесно на емоциите. Бях си обещала, че ако забременея ще е в момент когато съм готова да се откъсна за известно време от работата си, не напълно, но достатъчно, че да мога да отделям по-голямата част от времето и вниманието си на малкия човек. И наистина избрах такъв момент. Имах една вълшебна и невероятно лека бременност, през която работих като луда, денонощно, но ми беше много готино. Развих изключителен инстинкт за самосъхранение и невероятно спокойствие, че нищо не е по-важно от моето здраве в момента и това на бебето, което носех и то без да пренебрегвам никое от работните си задължения, просто приоритизирайки по-умело. Настроих се и вярвах, че ме очаква най-приказното нещо. И то наистина ме очакваше. Защото няма нищо по-невероятно от чудото на живота, което все още не спира да ме удивлява изумително. Родих супер леко, чак не можах да повярвам, че от това съм се страхувала през всичките тези години. И оттогава всеки ден е вълшебство. Предполагам, че тази част на поста ми вече ще ти се стори блудкава и на мен би ми се сторила такава преди. Но наистина усещането да имаш дете, което е част от теб и човека когото обожаваш не може да се опише с думи и никога няма да го разбереш ако не го преживееш. А отглеждането на детето ти се случва точно така както ти си го направиш. Ако се настроиш, че е досадно и тежко и изпускаш много неща от интересния живот навън ще ти бъде трудно. Аз избрах да преживея всичко ново, всеки ден, през очите на детето ми и това е най-страхотното нещо, което съм правила до момента. А работата. От нея няма отърване. От родилния дом ме подхванаха ангажиментите. Понякога е трудно да жонглираш между двете, но аз лично не се страхувам от трудностите. И вече планираме ново бебе
Желая ти успех каквото и да избереш. Никога няма само един верен път. Важно е да си щастлива и да живееш в мир със себе си.

wondergirl благодаря  и на теб за чудесния пост, пожелавам ти скоро да ти се сбъдне намисленото!

Намерих нещо интересно:

Готови ли сте да имате деца?


Тест за бъркотия:
Размажете маргарин по дивана и по пердетата. Сега разровете с пръсти току-що полятата пръст на цветята, а после ги отъркайте в тапетите. Замаскирайте петната с пастели. Сложете парченце риба зад фотьойла и го оставете там през цялото лято.    
   Тест с играчки:
Снабдете се с 55-литрова кофа пълна с елементи от конструктор “Лего”. (може да използвате гвоздеи или натрошени стъкла.) Помолете свой приятел да ги разпилее навсякъде из къщата. Завържете превръзка на очите си. Опитайте се да отидете до банята или до кухнята. Не пищете (писъците могат да събудят детето през нощта).
Тест в зеленчуковия магазин:
Вземете на заем едно или две малки животни (козите са най-подходящи) и отидете с тях да пазарувате плодове и зеленчуци. Дръжте ги постоянно под око и платете всичко, което успеят да изядат или повредят.    
   Тест за обличане:
Снабдете се с голям, гневен, жив октопод. Напъхайте го в малка чанта-мрежа, като се уверите, че всичките му пипала са вътре.
Тест за хранене:
Вземете голяма пластмасова кана за мляко. Напълнете я до половината с вода. Закачете я със здрава връв за тавана. Залюлейте я. Опитайте се да мушнете пълни лъжички бебешка каша в улея на каната като се преструвате, че са самолетчета. Сега “избълвайте” съдържанието на каната на земята.    
   Нощен тест:
Напълнете малка платнена торба с 4-6 кг пясък. Намокрете изцяло пясъка с вода. В 8 вечерта започнете да люшкате торбата и да и тананикате до 9 часа. Сложете я да си легне и навийте часовника за 10 часа. Станете, вземете торбата и и изпейте всички песни, които някога сте чували. Измислете още десетина и ги пейте до 4 сутринта. Навийте часовника за 5. Станете и направете закуска. Продължете така 5 години. Видът ви трябва да е бодър и весел.
Физически тест (за жени):
Закрепете голяма торба, пълна с фасул, под предната част на дрехите си. Оставете я там 9 месеца. След това махнете 90% от фасула.   
   Физически тест (за мъже):
Отидете до най-близката аптека. Поставете портфейла си на гишето. Поканете аптекарката да си вземе от него. След това отидете до най-близкия магазин за храна. Уговорете се с управителя заплатата ви директно да се депозира в магазина. Купете си вестник. Върнете се вкъщи и си го четете тихо през останалото време.
Последна задача:
Изнесете лекция на съпружеска двойка с малко дете. Обяснете им как могат да подобрят своята дисциплина, търпение, толерантност, тоалетни процедури и детските обноски на масата. Предложете им най-различни начини. Не забравяйте да наблегнете никога да не позволяват на детето си да се бунтува. Насладете се на това изживяване. Ще бъде последния път, когато ще знаете всички отговори.

Дрън-дрън! Нито е интересно, нито е вярно, нито дори е смешно, според мен. Отглеждането и възпитаването на дете не е нито божествена мисия, както започна темата (радвам се, че мнението ми рпеди няколко страници провокира и  по-трезви отговори), нито пък е мисия невъзможна. Децата не са нито ангели небесни, нито някакви изродчета, предизвикващи описаното. Ако го правят, грешката е в нечий друг телевизор.

Абе Перуника,къде го намери това? Умрях си от смях 

Е що, не  ели така?

Така е,горе-долу наистина е така 

Аз вероятно живея в някаква паралелна вселена, след като не познавам подобни състояния - нито със своето, нито с друго добре познато дете, а и никоя позната ми жена с дете никога не ми е споделила за аналогични преживявания.

Незнам, но в къщи с деца определено цари хаос. Колкото и да подреждаш, все нещо не е на мястото си. А и целият ти живот.

Не, не бих казала, че у дома или в живота ми цари хаос, по-скоро - друг ред.

Или се променя представата за ред, за да не откачиш?

Или може би просто изначално представите за ред ни се разминават тотално?

E, ако си любител на силните усещания - вероятно.