Времето лекува ли наистина?

  • 4 615
  • 20
Смятате ли,че с течение на времето хората,които сте загубили по една или друга причина започват да ви липсват по-малко? Аз не. Загубих майка си преди 5 години и от както самата аз станах майка толкова много ми липсва,че просто не мога да ви опиша. Изобщо не смятам,че с течение на времето е започнала да ми липсва по-малко. Липсват ми разговорите,грижите , ако щете дори най-много топлата майчина прегръдка.  Така ми се иска да види детенцето ми и да му се порадва....
Моля да ме извините за сълзливата тема,но днес нещо страшно много ми натежа.Забелязала съм че около празници винаги е най-тежко, а сега е пълно с такива.Част от тях отминаха, повечето за семейството ми предстоят. Просто не пропускам празник да не си поплача, разбира се без никой да разбере.Само половинката винаги ме познава.
Виж целия пост
# 1
За мен категорично не лекува. Даже повече боли. Празнина, която не може да бъде запълнена. Рана, която не се затваря... Cry
Виж целия пост
# 2
Не мисля, че лекува. Но някак си човек свиква да живее с тази болка.
Виж целия пост
# 3
Просто болката ти става постоянен спътник до края на живота ти.....За мен времето даже я засилва.....
И животът ти завинаги е друг....
Виж целия пост
# 4
Не лекува. Просто свикваш да боли. Има моменти, в който сякаш изригва и буквално рече и дърпа, но никога не минава.
Виж целия пост
# 5
Нямам какво да напиша, за да те утеша, затова само ти изпращам прегръдка spoko
Виж целия пост
# 6
Лекува ако става въпрос за гадже.Но за дете или родител, мисля че е болка която и след 100години няма да мине.
Виж целия пост
# 7
Лекува ако става въпрос за гадже.
Понякога и в този случай не лекува.
Виж целия пост
# 8
Времето не лекува, просто леко притъпява остротата на болката. Празнотата си остава завинаги, нищо не е в състояние да запълни липсата на любимия човек.
Виж целия пост
# 9
С времето свикваш да живееш с болката и тъгата от загубата.
Преди 4.5 год. последователно си отидоха баща ми, майка ми и вуйчо ми. Мъчно ми е, но живота продължава. Трябва да стана, да събудя дъщерята за училище/преди/ сега за работа.
После денят продължава с изпълнение на задачките, времето минава.  Искам да са тук, да мога да се похваля с постигнатото от внучката им, но няма как.
Преди 3 месеца загубих племенница - дете на 4 год. Рядко я виждах, но всеки ден като си помисля за нея ми се е много по-тъжно. Дори си мисля - добре, че вуйчо ми не дочака да се роди внучката и после да я погребе. Някак си когато си отиде възрастен, дълго живял човек - преживява се. Но тази невинна душица ....
Свиква се. Живота продължава за живите. Може понякога да ни е мъчно, да чувстваме липса - но трябва да сме щастливи с това, което имаме в момента.
Виж целия пост
# 10
Баща ми почина внезапно преди 10г,още не съм го преживяла и мисля,че няма да го преживея,но просто се свиква с времето с празнотата...
Виж целия пост
# 11
Не,не лекува,напротив...
Боли все повече и повече...
Чувала съм че се свиквало с болката и започваш да живееш с нея...
Не знам обаче дали е вярно...
Виж целия пост
# 12
Работата, семейството и силната психика помагат да се справяш с живота по-нататък. Но идва момент като си легнеш и няма начин преди да заспиш да не ти мине през ума. Но е добре да се свиква, защото се отразява на много неща! Това е лечението.
Виж целия пост
# 13
Не, не лекува, просто притъпява болката, било то от загуба на любим човек, или от нещо друго.
Радвай се на детето си, грижи се семейството си и се старай да си спомняш хубавите моменти, изживени с майка ти, които никой не може да ти отнеме. Вместо със сълзи, мисли за нея с усмивка.  Hug
Виж целия пост
# 14
Тази болка не може да се излекува!  Peace
Но това, което ти предстои в живота може да я притъпи!  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия