С Юлското шкембе напред, втори триместър привет!

Момичета, като ви чета и направо ви завиждам, че има с кого да се "скарате", освен мъжа ви разбира се 
След загубата на майка ми вече няма кой да ми се меси. Баща ми е базгласна буква както се казва. Свекърва ми пък изобщо не и пука на жената. Тя си гледа нейния живот. Дори в неделя като има съобщихме, че ще имаме бебче тя въобще не реагира. Само каза нещо от сорта "ами да е живо и здраво". Нито пита как съм, нито всичко наред ли е, ходя ли на лекар, кога трябва да се роди. Просто премина на друга тема. Сигурна съм, че до края няма и да попита как съм. Така че аз и на нея не се надявам. Благородно ви завиждам, че има хора около вас, които да ви се месят.

Mii почивай си повече и не се натоварвай. Всичко ще се оправи.

Здрасти мами!!!

Днес бях на изследвания,резултатите др.седмица.ДАно не се побъркам до тогава

Мии,съжалявам за случилото се,дано бързо се възстановиш и да ти е за последно.Да не е била датата за цикъла ти.Това си е нормално,да знаеш.

За раждането-ако е възможно НОРМАЛНО.Кой ,колкото си иска да вика,ако имам възможност да си спестя бродерията,упойките,катетрите и т.н, с удоволствие бих си изтърпяла контракцийте
Ако раждам нормално,със сигурност ще е без упойка(стига да няма усложнения де )

За майките и свекитата-моето свеки е злато,за разлика от свекъра,но се търпи,нали са на разстояние.Ние обаче живеем с майка ми,а тя е в критиката........Само ходи и дудне,само гледа кой,колко е изхарчил и за какво,та даже ме питаше,как ще се оправям с две деца,че нали съм единствената в света,дето гледа 2 деца Да съм била изчакала Ивон да стане 1-ви клас и тогава да раждам 2-ро.Тя си мисли,че е като едно време-сама ще си ходи и ще се връща,сама ще си спортува и т.нА ,че си губиш времето по 2-3 ч в задръствания е друг въпрос.Ама не се обяснявам вече,ниото се чувствам виновна когато се скараме. В крайна сметка всеки си взима самостоятелно решение,кога,как и какво

ох одеве се чудих аккво забравих,сега се сетих за ражданетотези,които са раждали,споделете малко повече,аз четох в другите теми извън нашата,ама там не ми се задават въпроси.В смисъл интересува ме най-вече,който е раждал нормално,дали е бил с епидурална,ако е без как протече раждането и прочие.
Така искам да родя нормално,дано всичко е Ок 

Подкрепям напълно  .

Acid, аз ржадах нормално-без упойка.

Родих 4 дни преди термин.Ходих 2 седмици с половин паднала тапа,но повечето жени дори и не разбират кога пада.

Ето как протече при мен:
Седмица преди да започне раждането цял ден имах контракций на по 2-3 мин,безболезнени,но силни и постоянни.Обадих се на акушерката,казах и,че имам контракции на 2 мин,но тяказа,че щом говоря така спокойно и не ме боли, да си стоя у дома и найстина след 1 ч спряха.

Седмица след това,след цял ден разходки,сладкарници и гости,усетих,че ми падна и втората половина от тапата.Прибрахме се в къщи,хапнахме,поспахаме и вечерта Милото тамън сглобяваше бебешкото креватче,аз гледах ТВ и реших да стана да пишкам и да си лягаме.Със ставането обаче усетих едно "пукване " в корема и до тоалетна,която е на 5 крачи,краката ми бяха мокри.Беше ми се спукал мехура.Това беше в 23 ч,Обадих се на акушерката,тя ме пита имам ли контракции,аз казах не и тя ме пита дали съм сигурна,че това са водите.Казах й,че не знам,но така мисля,щом досега не ми се е случвало подобно нещо.Тя ми каза да тръгвам към Шейново за всеки случай,да вземем проба.Ако щете ми вярвайте,но за 5-те минути,докато сляза до колата,такива контракции ме хванаха,че едвам качих стълбите на Шейново.
Не си бях платила за екип,попаднах на дежурният екип.Акушерката вече беше предупредила,та лекаря знаеше ,че съм за проба на води.Обаче тя не се наложи,защото като се събух за преглед и под мен локва.Качи ме на магарето,оказа се,че съм вече с 5 см разкритие.От там попълнихме документите,докато ме качат в предродилна да чуят тонове и да направят видеозон,вече бях на 8 см.После ме вързаха на тоновете в предродилна и аз след 2 ми и им казах,че имам напани,но те не ми повярваха,защото преди 2 мин бях с 8 см.Дктора пак ме прегледа и се оказа,че вече съм с 10 см и главата на бебето се напипва.Скоростно ме качиха на магарето и след 3 напана Ивон се роди,след още 3 и плацентата.Цялото ми раждане траеше 2 ,5 часа с пътя от Люлин до Шейново,който е около 30 мин без задръстване.На др.лекарите ме майтапеха,че ако е било през деня,спокойно съм щяла да си родя в колата.

Та моето раждане беше мечта,особенно като се има в предвид,че беше първо.

Сега,като казват ,че второто става по-бързо и лесно,взех да се притеснявам дали ще стигнем на време,особенно ако тръгне през деня

Здравейте момичета,

много теми сте разисквали, чак не знам дали ще успея да се включа по всичките.
По-малко нерви и бързо стъпване на крака на всички, които са имали неприятности тези дни.
Добре дошли на новите попълнения.

Аз нещо се разболявам пък и се психясах с тая плацента превия. Само за това си мисля - за контракции, кръвоизливи, за секцио. Просто имаме лош опит в семейството си с тази диагноза (при сестра ми) и сега направо не знам на кой свят се намирам. Мисля да крия от всички у нас, освен от мъжа ми разбира се иначе рискувам да ги обрека на месеци безсънни нощи и притеснения. Ох, спирам вече, изивнявайте че ви занимавам с тези неща.

Аз си гледах първото детенце сама от първия ден и не съжалявам. Мъжа ми изключително много ми помагаше. Имаше кой да дойде при мен, но аз не пожелах, защото предполагах, че от безсъние ще се изнервя много и най-малкия дразнител ще ме побърка и ще се изпокараме.

Трудно е момичета, защото бебето постоянно иска грижи, а и храна, пране и т.н. Аз си спомням, че направо се родих след края на втория месец, когато вече можех да я слагам в кенгуру, защото това беше единствения начин да си освободя ръцете и да свърша нещо. Ние се носихме постоянно, заради колики и рев. Пък и така в кенгуруто я приспивах и танцувахме и си пеехме. Никога няма да забравя как ме гледаше втренчено докато танцувахме а аз и пеех. Аз бях целия свят за нея. Повярвайте ми дори само заради това чувство и този поглед си струва човек да е жив.

Колкото до раждането - моето продължи много дълго - 26 часа. Но това беше така, защото ми изтекоха водите, а аз нямах никакви контракции и съответно разкритие. Имаше доста болки и по-страшното са контракциите, а не самото раждане. Докато раждах вече бях толкова изтръпнала, че не усешах никаква болка само голямо услилие при напъните.
Аз раждах в Света София (Тина Киркова) и не си бях избрала лекар. Вярвам, че ако го бях направила, щях да родя много по-бързо. Искам само да уточня нещо, което на мен ми беше спестено по време на раждането. След изтичането на водите бебето не трябва да стои повече от 12 часа, във вас, защото се получава възпаление и ще го включат на АБ. Йоанка милата е закърмена с антибиотици, заради тези лекари. Така, че момичета имайте го впредвид, каквото и да ви казват. Аз тогава им повярвах като ми казаха, че няма никакъв проблем да стои толкова дълго без вода в мен. А след това като питах неонатолизите защо е на АБ и те ми обясниха.
За раждането просто трябва да се настроите и да не го мислите много много. То в никакъв случай не е приказка, а е доста болезнен процес, освен ако не сложите упойка. Аз лично съм против, стига да не е наложително.
Спомням си, че в поредната конракция, в която не можех да си поема въздух и мисле,х че ще се задуша се обвинявах защо не избрах секциото, но в крайна сметка болката се преживява и преминава, а наградата си заслужава.

Сега когато има вероятност за раждам секцио ми е неприятно и се моля да ми се вдигне плацентата. Ако имах избор пак бих избрала нормалното раждане без упойка.
Докато сте бременни други жени ще се надпреварват да ви обясняват как са родили, но повярвайте ми нито един разказ (освен този на майка ви евентуално) не може да ви подготви за това което ви предстои. Раждането е различно при всяка жена. Както казах аз бях в предродилна зала 26 часа и се нагледах на всичко. Имаше жени, които идват и след 1 час вече гушкат бебечетата си, както и такива като мен .
Ако има раждане което да е най-близко да вашето, то това е на майка ви. Поне така казват, а аз съм склонна да вярвам защото при мен се случи точно така.

Дано не съм ви досадила.

Приятен ден.

При мен,учудващо и за лекарите,съвсем не беше като при майка ми.И двамата ни е раждала по 20 ч.

Моето раждане просто беше разделено в 2 различни дни и за това мина по-леко.Единият ден с безболезнените контракции,явно се е получило разкритието,а когато се спука мехура,си е започнало самото раждане.

Мами,не го мислете от сега.Няма как да се добие представа от разказите на другите,всичко е уникално и незабравимо.
Най-важното е да слушате какво ви казват лекарите-кога да дишате,кога да напъвате и т.н,другото си го върши природата.Ще се учудите колко добре ще опознаете тялото и органзма си след раждането.

Не мислете от сега,а преди раждането,не обмисляйте всичко в детайли-приемане,клизма,предродилна и т.н.Всичко се завърта толкова бързо,че нямаш време да мислиш за нищо.Наслаждавайте се на бременноста,че после много ще ви липсва

Mii, нераждали жени наистина не трябва да ходят в предродилното. Страшничко е дори раждали жени да слушат стонове, викове и караници понякога от лекарските екипи. Но тези викове, вярвай ми са по-скоро от страх, отколкото от болка. А и има някои хора, които имат нисък праг на търпимост и не могат да си преглътнат виковете.

Моето раждане накратко: Родих 3-4 дена преди термин. Цял ден обиколки по магазините. Последният месец умишлено не си пестях разходките, така е по-добре, да знаете. Към 18ч усетих лека болка ниско в корема. И веднага разбрах, че това са контракции. Няма как да ги сбъркаш просто. Изчаках да станат малко по-силни и беж в банята за пълно хигиенизиране. Преди това звъннах на мъжа ми да си пристига. Вече беше към 19.30. В 20ч и нещо бях вече в болницата при дежурните. И аз нямах екип УМИШЛЕНО. Бях си решила, че се оставям в ръцете на съдбата и каквото ми е писано. Прегледаха ме за разкритие и веднага клизмата. Не е приятно но се търпи. Едвам стигнах до тоалетната, а уж е отсреща.   След това ти дават нощница и започва чакането. Междувременно падна и тапата. Обикаляш коридорите. Можеш и да си лежиш, но никой не го свърта. Ако имаше чакащи като мен сигурно щях да си приказвам с тях, но тогава бяха само 3 момичета. Едната раждаше и крещеше, другата беше на системи и лежеше, а третата влезна да я режат. Екипите си седяха в една стая и се черпеха. Обикалят разни акушерки и ако имаш нужда от нещо - свиркаш. Та,,,, Към 23.30 болките станаха много силни и много начесто. Извиках едната акушерка и и казах, че вече така не мога и искам упойка. Казаха ми да легна, за да ме прегледат. Включиха ми тонове и система с бусколизин и окситоцин. Акушерката "саморъчно" ми донаправи разкритието, че беше 7см. След това ми спукаха водите. И до броени минути вече имах чувството, че ще се наакам. Не се смейте!!! Едвам стигнах до магарето. Два-три напъна и беба излезна. Хоп още два - ето ти и плацентата. Докторът вика: Ти нямаш нужда от шев и кройка, но хайде един бод да не ти завидят! Преместиха ме на кревата в следродилна. И цяла нощ чувам едно бебе реве и се дере, а то било мойто.

То стана дълго, а не кратко, но това беше както го чувствах и както го изживях без грам преувеличаване. През цялата си бременност спазих само две суеверия, но ми се запаметиха в главата от една позната.  Преди да тръгна за болницата отворих вратичките и чекмеджетата на всички шкафчета и гардероби. Така уж по-лесно излизало бебето. Все едно това ми повлия на психиката и наистина се сбъдна. Даже моя мъж вика: А да отворя ли вратата на хладилника? И второто: Казах на майка ми чак след като родих.

Втория път пак ако може нормално и пак без упойка.

Благодаря на мамите за описанията на раждане. Аз доста изчетох из форума, доста чух от познати и в крайна сметка стигнах до извода, че за всеки е индивидуално.
Относно помощта след раждането честно казано ще се чувствам по-сигурно и спокойно ако никой не ми виси на главата освен мъжът ми. Майка ми въобще не я искам вкъщи по това време, но тя така или иначе ще е в Гърция, където работи, така че едва ли ще хукне да се връща в разгара на сезона (за мое най-голямо щастие). Виж със свекървата ще трябва да се предупредим предварително, че не желая помощ. Майка ми супер много ми вдига нервите като започне с някакви изречения от рода на "Трябва да кръстите бебето на свекъра - ще му е първо внуче!" или "Ще слушаш свекърва си, тя има опит и ще ти помага!" Не съм подозирала, че майка ми е с толкова остарели възгледи. Още повече, че нейният живот въобще не е спазване на традиции  Със свекъра ми е кеф да общувам - много си допадаме като характери. Със свекървата сме в добри отношения, но нейната пресилена емоционалност ми идва в повече и ме натоварва. С майка ми ще се избием - трябват ни точно 5 мин да се скараме  А най-лошото е, че си тълкува всяка дума по нейни си начини и си вади такива абсурдни изводи, че после 5 часа обяснявам, че въобще не съм имала това предвид. Затова - никой не искам! Да идват, да се радват и да си ходят! Имаме нужда най-вече от финансова подкрепа и естествено оценяваме, че се радват наравно с нас. За повече и дума да не става 

Ехаа, Ади, ти си късметлийка с такова раждане Иначе и аз съм чувала, че второто раждане е по-лесно, защото вече родовите пътища не са толкова стегнати и бебето минава по-лесно.

Аз обаче вече се нагледах и наслушах на трудни раждания и сега ме е 3 пъти по-страх от преди. Наистина нераждала жена не бива да попада в родилна зала.
След секциото се лежи 3 дни в реанимация. А реанимацията беше точно до родилна зала. Докато бях там се наслушах достатъчно на ужасяващи крясъци, не че добих представа какво е нормалното раждане, а най-вече се наплаших достатъчно ...И като не знам дефакто какво е...

Нали знаете приказката "Първият път те е страх, защото не знаеш какво е, а вторият - защото вече знаеш какво е".
Първият път не съм се притеснявала за мен самата, а сега се притеснявам най-вече заради малката.

абе мен все си ме е страх - първия път бях по-смела, страх ме беше от неизвестното. Сега ми е известно, но ме е страх щото вече знам какво е... Обаче няма начин - все някак трябва да излезе тва бебче. А и мисля най-вече за момента в който ще го гушна.. А другото минава все някак

Здравейте красавици.
Днес се записа на  ЖК,пуснаха ми изследвания,не всички ,от някои аз се отказах за момента,на по късен етап може да ми се наложи и тогава ще ги пусна.
Иначе бебока е напред с 2 дена,но за 1 минута преглед само това мога да кажа,чухме сърцето за 5 сек,в общ линии ще си платя като поп за да разбера всичко което ме интересува.
Моят лекар излезе с ново 20,най добре било амниоцентеза да правя,само тя щяла да ми даде отговор на въпроса дали всичко е ок.
На мен ми стана малко тъпо,все едно това изследване е като детска игра.
Смятам след 10 дни да направя ФМ,след нея ще реша какво да правя.
Относно раждането,аз съм от най леките случаи,за по час, два и всичко приключваше,само дето при мен първото го родих най-лесно,а третия  разбойник малко ме поизмъчи.
Помощ нямам,не съм имала досега и този път не се надявам на чудо,а и без това не мен не ми трябва помощ за бебето,а за другите деца,но се започва оплакването от тях  още на 2рия ден и затова по добре сама да се оправя.

Мира при кой ще правиш ФМ?

При Ченгелиева в М,Рудник.