Били ли са ви като деца?

  • 66 281
  • 1 554
# 90
Майка ми е ударила един шамар, който помня и до днес. Беше заслужен, дори тогава не съм го оспорвала (бях на 8 год.).
Баща ми беше друга бира - посягал ми е два пъти, но го бях отхвърлила като авторитет и не ми правеше впечатление. С него комуникацията беше прекършена, тъй като идвахме не от различни планети, а от различни вселени. Имах безумни ограничения, граничещи с психопатия. Те, както и постоянните упреци как не съм достатъчно добра, бяха далеч по-тормозещи от физическото посегателство. Завършвайки училище като пълен отличник на випуска, той не каза и едно "Браво". За целия период на детството си не помня да ме е прегърнал, целунал, завел на сладкарница или просто някъде, странен човек.
Разбира се, отношенията ни са хладни и сега.
За възпитание на деца не се изказвам, тъй като  нямам. За мен водещото е комуникацията и спечелването на уважението, а не опита за налагането му. Другото, за което си давам сметка след толкова години и книги по психология, е изграждане на доверие в детето, че е желано и искано. Понякога родителите са склонни да се държат към децата, сякаш са им натрапени свисше, за да им развалят живота.
Виж целия пост
# 91
Пошляпвали са ме - предимно майка ми и баба ми.
Определено беше за предпочитане пред 1 час конско Simple Smile
Не мисля, че е навредило на отношенията ни.

Мен пък ме изненада, че повечето тук не са ги удряли. Повечето деца на моята възраст си отнасяха по някой шамар, не беше нещо странно.

Виж целия пост
# 92
E уляхте се, айде стига моля ви се, как така и един шамар не сте яли бре?

Кое е толкова невероятно, странно и необичайно? В семейната ми среда и когато аз бях дете, и сега, когато имам дете, има десетки, да не кажа стотици хора, които подобно на мен никога не са били бити, нито пък сега те удрят децата си. Винаги съм се изумявала в такива теми, когато се започне с "Да бе, да!" - толкова ли дълбоко в манталитета ни е залегнала търпимостта към насилието, та ни е странно дори да допуснем, че има и хора, които не го приемат и прилагат?
Виж целия пост
# 93
Val,аз също не живея в БГ и затова тихичко ще си го побийвам вкъщи Mr. Green
Виж целия пост
# 94

E уляхте се, айде стига моля ви се, как така и един шамар не сте яли бре?

Абсолютно, дори един единствен шамар не съм изяла. Имало е викове и мъмрене, когато съм сгафила /причини бол  Mr. Green/, но шамари никога  Naughty
Бих била жестоко обидена ако майка ми или баща ми бяха си позволили подобно нещо.
Имам един пример, който е показателен: аз съм дете на 5-6 години, връщаме се с колата от село, там се пързалях с шейната и исках още и ми щукна, че може да вържем шейната на колата отзад и аз да се возя в нея. Нашите естествено казват, че не може и аз истерии, тръшкане, рев, баща ми се ядосва и не внимава, а пътя заснежен и едвам се вижда от сняг и естествено се удряме в едно дърво извън пътя, направо на косъм се отървахме. А майка ми вместо да ми цапне един шамар почва да ме прегръща и да ме пита добре ли съм  ooooh! Свястна жена е тя, ако бях аз .... 
Виж целия пост
# 95
Доста ограничения са ми налагали, но бой не съм яла. Чета, че някои се учудват, че това е възможно...  Напрегнах си паметта да си спомня някой шамар.... Не намерих в себе си. Ако е имало нещо такова, забравила съм.
 Не бия децата си и не понасям насилието не само във физическите му измерения, но и в психическите такива.  Ядосвам се на себе си ако успеят да ме изкарат от равновесие и повиша тон.
Няма да забравя никога, как в един непринуден разговор за палавите ни деца, една майка ми сподели, че наказват сина си /на година и половина, две/ на боб. Дълго време се чудех, в какво точно се състои наказанието на боб.... Когато го проумях, се почувствах зле.
Виж целия пост
# 96
Няма да забравя никога, как в един непринуден разговор за палавите ни деца, една майка ми сподели, че наказват сина си /на година и половина, две/ на боб. Дълго време се чудех, в какво точно се състои наказанието на боб.... Когато го проумях, се почувствах зле.


Не мога да си представя, че сега може да съществува такова нещо, още повече с толкова малко дете!  Sad  Всякакви физически наказания - на колене, прав, в ъгъла, върху всевъзможни неща, граничи с психопатологията.
Слава богу, че край нас няма такива семейства, които бият децата си и ги унижават! Но, за съжаление, това не значи, че не съществуват!
Бях изумена, когато на един детски РД баща се нахвърли върху детето си с думите "Малоумник и изрод"   #2gunfire  За съжаление и детето е такова - агресивен побойник. 
Виж целия пост
# 97
Баща, който не обича децата си, той не ги бие.
Виж целия пост
# 98
Баща, който не обича децата си, той не ги бие.

Жена, не си добре, честно ти казвам.
Виж целия пост
# 99
Прочети "Притчи".
Виж целия пост
# 100
Баща, който не обича децата си, той не ги бие.
Ще вкараш ли доказателства!?
Виж целия пост
# 101
Да:
Който щади тоягата си, мрази сина си,
А който го обича наказва го на време.
Притчи 13:24
Виж целия пост
# 102
Добре, де, но аз, все още, не разбирам - какво се прави, когато едно дете стане наистина неконтролируемо?!
Съжалявам, но аз по улиците виждам само двете крайности - или детето е разлигавено до полуда, или е толкова изкъсо държано и подтискано, че чак да ти стане жал... Изключенията са много редки и правят впечатление отдалече.
Радвам се, че ще получа съвет от хората тук, които явно са намерили оптималния перфектен вариант за възпитание и никога не стъпват на криво.
Виж целия пост
# 103
Не говорим за истерични и злобни крясъци от сорта - нервираш ме, след като детето не знае що е нерви. Става дума не за бой, а за удряне, но с друг мотив. Ако, вършейки това, го правиш със злоба, ненавист и раздразнение, то се усеща.
Виж целия пост
# 104
Баща, който не обича децата си, той не ги бие.

Моят татко ме мрази!!!
Обаче мама ме обожава Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия