Били ли са ви като деца?

  • 66 506
  • 1 554
# 630
Разбира се, че и един шамар е бой. Особено  когато е с "възпитателна" цел.
Rolling Eyes Искаш да кажеш, че между удар с юмрук или предмет, и прост шамар няма разлика? "Възпитателни" цели няма да коментирам.

Не. Искам да кажа, че и един шамар се счита за бой, или хайде поне в моите очи. Дърпане на уши и тем подобни диващини са също немислими.  И написах "Особено  когато е с "възпитателна" цел.", понеже тогава побойникът си оправдава деянието и го повтаря, колкото сметне за нужно.
Виж целия пост
# 631
Като оставим настрана популярния форумски патос, който вече е захаросан до завидни висини, остава истината, че от един родител се очаква да произведе интелектуално, емоционално и социално осъзнат, хармоничен индивид. Огромно количество български родители не се справят с тази задача, но не защото са бити или небити, а защото се фиксират върху средствата, вместо върху резултата. Постигната ли е горепосочената цел  - възпитано, будно и уравновесено дете - няма никакво, ама никакво значение как точно се е случило това: с бой, с перо или с философски речи от сутрин до здрач. Поне мен не ме интересува.
Виж целия пост
# 632
Най-интересното за мен от всичко прочетено до тук е, че 90 % от майките не смятат че един шамар е бой  Shocked В смисъл за повечето е съвсем нормално от време на време да удряш по един шамар на лапето и това не било бой, а се казвало възпитателен шамар. Шок и ужас ви казвам  Shocked
Тук сега резонно изниква въпроса - кое или какво е бой и един шамар бой ли е? Значи ако някоя от вас смята че един шамар не е бой, моля да заповяда при мен аз такъв шамар ще ѝ завъртя че съм сигурен че ще си промени мнението за това един шамар дали е бой или не.


Най после един разумен човек. Честно казано направо се изумих от преобладаващите мнения "Не са ме били, само от време на време ми удряха шамари." Всъщност какво да се изумявам, като това обяснява и последващите схващания за възпитанието.
Виж целия пост
# 633
Постигната ли е горепосочената цел  - възпитано, будно и уравновесено дете - няма никакво, ама никакво значение как точно се е случило това: с бой, с перо или с философски речи от сутрин до здрач. Поне мен не ме интересува.

Трябвало  е да се родиш в друго време и на друго място.  Днес идеите ти са  присъщи на хора, нуждаещи се от лечение.

Втриса ме от мненията, колко съфорумки с умиление си спомнят как били шамаросвани, но то не било без причина.   ooooh! 
Виж целия пост
# 634
Най-интересното за мен от всичко прочетено до тук е, че 90 % от майките не смятат че един шамар е бой  Shocked
За детето от майката - не е, но за майката от бащата - оха  Simple Smile
Виж целия пост
# 635
Трябвало  е да се родиш в друго време и на друго място.  Днес идеите ти са  присъщи на хора, нуждаещи се от лечение


Ъ? На мен ли говориш? Благодаря, че си си направила труда да проучиш идеите ми, аз твоите не ги познавам тъй добре, но бих те посъветвала да не си губиш повече времето. Те не са за всеки.  Mr. Green
Виж целия пост
# 636
Мен пък ме изумява как се втрисате от 2-3 шамара през цялото детство. Въпреки, че аз не смятам че въобще и толкова ще посегна, не мисля че това е повод за голямо притеснение. Нито пък, че е повлияло някак си на детето. Сега системен побой и тормоз - ясно че се отразява на психиката, ама 2 дърпания на ухо...
Виж целия пост
# 637
Вчера ми разказаха една история,плаках като магаре.
Бащата,военен,с големи изисквания.Като в казарма.
Детето около 6 г.ядяло бой за всяка беля.
Веднъж,счупило нещо в кухнята,бащата полудял,взел точилката и през ръцете,но бил толкова обезверял,че потрошил ръцете на детенцето.
Закарали го в болница,където за съжаление,единственото спасение за детето била ампутация на ръцете.
След операцията,бащата влязъл в стаята,детето казало:
-Тате,аз вече няма да чупя,и ще слушам,защото останах без ръчички.
Бащата излязъл от стаята,след което се гръмнал.

Не знам как го разказах,но пак ми текът сълзите.
Този случай и аз съм го чула преди много години. Дано не е истина.
Виж целия пост
# 638
Като оставим настрана популярния форумски патос, който вече е захаросан до завидни висини, остава истината, че от един родител се очаква да произведе интелектуално, емоционално и социално осъзнат, хармоничен индивид. Огромно количество български родители не се справят с тази задача, но не защото са бити или небити, а защото се фиксират върху средствата, вместо върху резултата. Постигната ли е горепосочената цел  - възпитано, будно и уравновесено дете - няма никакво, ама никакво значение как точно се е случило това: с бой, с перо или с философски речи от сутрин до здрач. Поне мен не ме интересува.
Смея да твърдя, че израстнах възпитано, будно (с висше образование, магистратура и езици) и в повечето моменти уравновесено дете, но унижението на неочаквания шамар, крясъците и словесната агресия възпитаха у мен всичко друго, но не и посочените добродетели.
Грешиш тотално и изначално.
Виж целия пост
# 639
Вчера ми разказаха една история,плаках като магаре.
Бащата,военен,с големи изисквания.Като в казарма.
Детето около 6 г.ядяло бой за всяка беля.
Веднъж,счупило нещо в кухнята,бащата полудял,взел точилката и през ръцете,но бил толкова обезверял,че потрошил ръцете на детенцето.
Закарали го в болница,където за съжаление,единственото спасение за детето била ампутация на ръцете.
След операцията,бащата влязъл в стаята,детето казало:
-Тате,аз вече няма да чупя,и ще слушам,защото останах без ръчички.
Бащата излязъл от стаята,след което се гръмнал.

Не знам как го разказах,но пак ми текът сълзите.
Този случай и аз съм го чула преди много години. Дано не е истина.
И аз се разревах. Баси, кви драми има.
Виж целия пост
# 640
Това е градска легенда, бе хора. Още като дете съм я чувала. Като оная майка с тръните. Интересно че се ,умилявате от измислени истории, ама реалния шамар е направо нищо.
Виж целия пост
# 641
Смея да твърдя, че израстнах възпитано, будно (с висше образование, магистратура и езици) и в повечето моменти уравновесено дете, но унижението на неочаквания шамар, крясъците и словесната агресия възпитаха у мен всичко друго, но не и посочените добродетели. Грешиш тотално и изначално.

Възможно е, ще го имам предвид.  Grinning Но все пак не разбрах какво точно искаш да кажеш с горното - имаш или нямаш посочените добродетели? Как е възможно хем да си унижаван и подлаган на агресия, хем да си буден и уравновесен?


P.S. "Буден" ни най-малко не означава "образован".
Виж целия пост
# 642
Това е градска легенда, бе хора. Още като дете съм я чувала. Като оная майка с тръните. Интересно че се ,умилявате от измислени истории, ама реалния шамар е направо нищо.
Ами всякакви изроди  и драми има и в реалността. Откъде да знам, че това е измислено. А шамарът, когато не е системен, за мен не е нещо страшно.
Виж целия пост
# 643
Фактически се надявам поне някоя възпитателка, щом е решила, да шамари своето на воля, но ако случайно е педагог и понечи в градина или училище да прилага тоя подход върху моето, ще се сблъскаме челно... Вече съм го научила да пищи силно и да крещи така, че да сбере цялата сграда, ако някоя умница го удари, защото една учителка по пиано беше решила, че скубането много добре стои между педагогическите решения... само извади неочаквания късмет да я видя лично.

Права си, Акаша. За съжаление някой път реалността е някой път по ужасна от всякаква измислица.
Виж целия пост
# 644
Като оставим настрана популярния форумски патос, който вече е захаросан до завидни висини, остава истината, че от един родител се очаква да произведе интелектуално, емоционално и социално осъзнат, хармоничен индивид. Огромно количество български родители не се справят с тази задача, но не защото са бити или небити, а защото се фиксират върху средствата, вместо върху резултата. Постигната ли е горепосочената цел  - възпитано, будно и уравновесено дете - няма никакво, ама никакво значение как точно се е случило това: с бой, с перо или с философски речи от сутрин до здрач. Поне мен не ме интересува.
Peace  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия