Били ли са ви като деца?

Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.

66 486
1 554

kremito_ - Регистриран

S

# 810 1 фев. 2011, 22:43 ч.

Цитат на: маймуна в вт, 01 фев 2011, 22:03

Между другото аз живея в страна, в която всякакъв вид ' пошляпване' е забранен и не съм видяла децата масово да мрат под колелата на коли и в дълбоки шахти. Оцеляват някак си, да му се не види Mr. Green

Mr. Green

Между другото и аз живея в такава страна и майчунгелите изключително съвестно съскат на децата си, пощипват тайно и дърпат косички, когато въпросното се срути на улицата под автобуса, което поне за мен е с пъти по гадно от едно-единствено плясване за 5 годишната ни история. Да не говорим, че децата са навиквани подобаващо, но без да се пропусне в изречението да се каже 15 пъти bitte, bitte, bitte и danke, danke, danke Rolling Eyes

Rolling Eyes

.
За оцеляването също може да се поспори. В нашият град миналата година имаше три много тежки произшествия с малки деца - едното(3-4 г.) се засилва с колелото по мост, майката си крещи, то не ебава, тя се затичва, естествено не може да го стигне - тия колелца са малки, но страшно бързи и децата се научават много бързо да балансират на тях и да ги карат , малкото попада директно под колелата на камион, който точно в това време завива, второто беше на нашата площадка - излиза от ограждението, мята си чантата на линията на влака и скача след нея, за късмет се размина само с един крак, третото беше точно преди Коледа - пак под микробус на здравната каса > майката влиза вътре за някакъв документ, ситното се щура натам-насам, тя го викнала няколко пъти, но на излизане малкият излетява през въртящата се врата и до там. Има линкове в нета за случките. Много тежки ситуации за съжаление.

Виж целия пост

м

маймуна

# 811 1 фев. 2011, 22:44 ч.

Цитат на: Servalan в вт, 01 фев 2011, 22:39

Децата в училище се бият, не защото всички вкъщи са налагани редовно от родителите си.
Не говорете само, каквото Ви изнася, моля!
Голяма част от насилниците в училище са деца, които никога не са били наказвани от родителите си, а по-скоро са изключително глезени и никога за нищо не са виновни.

Интересно, откъде ги имаш тези данни? Защото твръдението ти просто не е вярно. Прочети и ще се увериш.
Къде прочете да съм казвала, че насилниците са само тези, които са бити вкъщи? Но побоищата в училище се смятат за нещо нормално, ами такива били, момчета, какво да ги правиш, включително и с гордост се казва кой кого можел да бие. И това ли си измислям?

Виж целия пост

Ghost Viper

Пристрастен

# 812 1 фев. 2011, 22:53 ч.

Тези данни не ги вземам от никъде, а ги говоря от собствен опит, който за моят живот е достатъчна "представителна извадка".
В началното ми училище тормозилниците бяха точно деца, гледани в саксия, с изключително високо самочувствие за себе си и всичко тяхно, чиито родители никога не им се караха, дори ако наранят нарочно чуждо дете (действителни случаи).
В средното ми училище побойниците-момчета и тормозилниците момичета, бяха също толкова разглезени индивиди, чиито родители задоволяваха и най-лудите им капризи.
Отделно имам и наблюдения и върху преживяванията на мои роднини, през различни години.
Много хора бъркат доброто възпитание с прекаленото глезене.
Истината е там, че нито прекаленото пазене, нито пък побоите са нещо хубаво. И двете, в повечето случаи водят до един и същ резултат. Нужен е баланс, както във всяко едно друго нещо.
И тъй като обичам да се повтарям (понеже не всеки чете внимателно и назад, а се хвърля в нападетелна поза от едно изречение) - не мисля, че лекото потупване, еднократно, в краен случай и в подходящата възраст, ще доведе на детето психични разтройства.

Виж целия пост

V

Новак

# 813 1 фев. 2011, 23:06 ч.

Повечето от вас споделят, че са били удряни (не говоря за системно малтретираните) като деца и все пак изпитват към родителите си обич, уважение, почит. Преди като че ли имаше някакво чувство за семейни ценности.

Пак от изказванията в темата - сегашните деца не се бият, гледаме все с добро и с убеждение да се разбираме, оставяме ги да си изразяват емоциите, да не ги задържат в себе си и въпреки това множеството деца, тийнейджъри не питаят особено уважение към родителите. Не се зачита мнението им. Държат се грубо и арогантно.

Защо се получава така според вас?
Не казвам, че първопричината за това е в наличието/липсата на силови методи.
Дали от криворазбраната ни обич и прекалена грижа, дали от това, че няма време и стресът е повсеместен, дали от това, че обществото ни стана прекалено Макдоналдско и Мол-овско?

ПП. Бях се консултирала с детски психолог с дългогодишен опит и нейното мнение беше, че в някои ситуации е по-отрезвяващо да се реагира на момента, ако щете и с плясване по дупето, това, което разрежда напрежението и у родителя, и у детето, отколкото да се водят безкрайни разговори. Особено при дете, изпаднало в истерия и гняв, при което всякакви опити за разговори води до още по-голяма истерия.
Това с плясването до около 6 годишна възраст, когато такъв тип емоции трябва да са овладяни и комуникацията с родителя трябва да бъде на по-друго ниво.
След тази възраст - категорично НЕ.

Виж целия пост

С

Снежа63

# 814 1 фев. 2011, 23:11 ч.

Цитат на: Vqqra в вт, 01 фев 2011, 22:04

Цитат на: Dincho в вт, 01 фев 2011, 21:35

Цитат на: Vqqra в вт, 01 фев 2011, 21:25

,той знае ,че го обичам много,дори понякога сам казва ,знам че ме удари защото те беше страх да не пострадам.да си ударя детето. Sad

Sad

Е, това е въпроса.
Другият въпрос е когато родителите удрят за възпитание.
Третият по безсилие.

Виж целия пост

I

# 815 1 фев. 2011, 23:14 ч.

Като кажете така.... И какво като живеете в чужда държава? Децата са за пример ли?
И аз живея в Англия-11-та година. Детето ми ходи на училище и отивам и се връщам с всички останали майки /пътят е един/. Да,някои от описаните тук случаи ме втресоха. Да,майката,която е ударила детето си заради чипса...оххх Cry

Cry

Това детенце със сигурност ще има травми. Но Вяра или такива,които са прибегнали до един шамар като крайна мярка...съжалявам,ама не мисля,че нещо ще им стане на децата. Много преигравате. Мен също са ме ошамарвали,честно да ви кажа НИКОГА,АМА НИКОГА не бих посегнала на родител. Мама беше най-близкият ми човек,с татко съм ужасно близка,прекрасен човек е.
Та да се върна на Англия...не се заблуждавайте,моля ви! Ако знаете как им крещят Confused

Confused

Ако знаете за какви глупости ги обиждат,как им говорят. Много мъчно и гадно ми е ставало за тези деца. Крещи се,щипе се,ужасно е.
Не,не съм за боя,шамарите и каквото и да е. Но разбирам майките,чиито нерви и сили не издържат.Между другото знаете ли,че викащите и шамарещите майки са обикновено тези, които гледат децата си сами. И ако ми кажете : "И аз го гледам сама,сама го вземам от ДГ"...Извинявайте,ама ви го гледа детската градина. За вас остават 2-3 часа вечер. Разбирам такива майки,защото аз съм една от тях. И колкото и да ми е гадно като си спомням,че съм удряла детето си Cry

Cry

...правила съм го. Убедена съм,че в моята психика ще остане по-трайно и пагубно,отколкото в нейната.

Виж целия пост

Ghost Viper

Пристрастен

# 816 1 фев. 2011, 23:26 ч.

А аз се замислих за нещо друго...
Казвате, трябва да говорим с децата, трябва да обясняваме и т.н.
С това съм съгласна. Но какво, ако детето е на 3-4 годинки, палаво, тичащо. Как така на 3-4 годинки можеш да му обясниш разликата между счупване на предмет, изцапване, беля (нещо толкова маловажно) и животозастрашаващите ситуации, и това да стане само с думи, т.е. с еднаква реакция от родителя за всякаквите ситуации?
Т.е. то ще разбере, че не е хубаво да се чупи вазата, но не е гаранция, че пак няма да я счупи. Но в този случай е рядкост да се нарани фатално.
Но как ще разбере, че излизането на улицата е нещо много по-страшно? И там ли на принципа проба-грешка? Как обяснявате на едно 2-3-4 годишно дете за фаталните неща така, че то наистина да осъзнае опасността? Едва ли развивате теории от рано за смъртта, едва ли показвате картинки от катастрофи, едва ли му разказвате истински случаи и т.н.
А от едно "много ще липсваш на мама" или "мама не иска да те вижда да страдаш", "мама ще плаче" едно 3-4 годишно дете не разбира, защото тепърва изучава света около него и всичко спада в графата интересно.
Моята реакция би била по-първосигнална (да го тупна по дупето, да го дръпна по-силно), т.е. да усети моя страх, за да знае, че на улицата е наистина страшно.
Та, за тези критични, животозастрашаващи ситуации, по-бурното реагиране от страна на родител, според мен, е препоръчително даже.

Виж целия пост

м

маймуна

# 817 2 фев. 2011, 00:00 ч.

Цитат на: voltage13 в вт, 01 фев 2011, 23:06

Повечето от вас споделят, че са били удряни (не говоря за системно малтретираните) като деца и все пак изпитват към родителите си обич, уважение, почит.
......
ПП. Бях се консултирала с детски психолог с дългогодишен опит и нейното мнение беше, че в някои ситуации е по-отрезвяващо да се реагира на момента, ако щете и с плясване по дупето, това, което разрежда напрежението и у родителя, и у детето, отколкото да се водят безкрайни разговори. Особено при дете, изпаднало в истерия и гняв, при което всякакви опити за разговори води до още по-голяма истерия.
Това с плясването до около 6 годишна възраст, когато такъв тип емоции трябва да са овладяни и комуникацията с родителя трябва да бъде на по-друго ниво.
След тази възраст - категорично НЕ.

За уважението: уважавам си родителите, защото съм им простила. Не ги уважавам заради боя, а въпреки боя. По правилото, че всеки прави грешки. Тука има гласове едва ли не да сме им били благодарни, че ни били и ни направили хора. НЕ. Naughty

Naughty

За реакцията на момента: склонна съм да се съглася. Обаче опасността е да стане рефлекс. Физическото задържане на малко дете е друго, шляпването е друго. Моите съм ги хващала в желязна хватка, когато е нямало накъде, ясно им е ставало, че правят нещо опасно, но не ги е било страх от мене, защото съм била с тях, а не срещу тях.
Колкото до едно изказване по-горе, категорично не съм съгласна, че моите деца са лигави, защото не са бити. Това е извинение за насилието. Винаги е било извинение за насилие. Stop

Stop

Темата е "Били ли са ви като деца?" Замислете се, ако нямаше отношение към бъдещето, защо се извъртя към "Допустимо ли е да си бием децата?" newsm78

newsm78

Виж целия пост

Д

Дидитка

Потребител

# 818 2 фев. 2011, 03:58 ч.

Цитат на: Servalan в вт, 01 фев 2011, 23:26

Как обяснявате на едно 2-3-4 годишно дете за фаталните неща така, че то наистина да осъзнае опасността?

И аз това се чудя. Тупването е бой, сплашването с опасни неща е психически терор... Наистина ли може само с кротки приказки, особено с палаво малко дете?

Виж целия пост

M

Редовен потребител

# 819 2 фев. 2011, 07:29 ч.

Темата е за това ние бити ли сме, вие я докарахте до тема - ако не бием едно дете, то става ли лигав, неконтролируем и богопомазан човек. Ами не, не става, едното няма нищо общо с другото. Един родител не става добър родител само когато не бие детето си. Ако беше толкова лесно......
Аз не бия детето си, което обаче не значи, че не правя други грешки, и че съм перфектния спокоен, уравновесен, вечно на разположение на детето си родител, задоволяващ всичките му капризи Peace

Peace

Виж целия пост

Д

Дидитка

Потребител

# 820 2 фев. 2011, 07:45 ч.

Е, ако стоим само в рамките на темата, то ще стане едно скучно отчитане "аз съм", "аз не съм", "аз само малко" и т.н. - не е интересно Wink

Wink

Виж целия пост

Ветеран

# 821 2 фев. 2011, 08:28 ч.

Цитат на: Servalan в вт, 01 фев 2011, 23:26

Как обяснявате на едно 2-3-4 годишно дете за фаталните неща така, че то наистина да осъзнае опасността?

Не знам как, обаче при нас се е получило.
Т.е. обяснила съм за наистина фаталните неща /е, може би с малко викане/ и още като малка ги спазваше.
Напр. винаги ме държи за ръка навън, пресичаме заедно, не пипа препарати и документи.
Но има неща, които знае, че не са чак толкова забранени и с тях си позволява някои дивотии.

Между другото, познавам дете, поступано заради изскачане на улицата. Е, още го прави.

Но, за съжаление, аз не помня причините, за които съм бита. Явно са били незначителни. Помня само болката и унижението.

Виж целия пост

м

маймуна

# 822 2 фев. 2011, 09:18 ч.

Цитат на: Дилянка в ср, 02 фев 2011, 08:28

Но, за съжаление, аз не помня причините, за които съм бита. Явно са били незначителни. Помня само болката и унижението.

Ето за това става дума! Hug

Hug

Тези, които разчитат на възпитателната цел на боя, имат интересни идеи за психиката на детето:

от една страна, то е толкова тъпо, че дори и инстинктите му за самосъхранение не работят;

от друга страна, като го натупат, веднага ще разбере, че: това, което прави, е опасно; че мама го прави от обич и грижа; че трябва следващия път да внимава; че все пак не е нормално и други хора да го бият; че не е нормално то самото да удря в отговор - гениални деца, няма що!

Виж целия пост

А

# 823 2 фев. 2011, 10:05 ч.

То е ясно, че никой няма да си промени мнението.
Крайността винаги е по-лесното решение: приемаш, че светът е черно-бял, и пердашиш
през живота на трета скорост. Ако нещо ти пасва - добре дошло е, ако ли не - то е лошо.
Да, ама не е така. Крайностите ги има. Сигурно има случаи, в които бити деца почват да
бият родителите си (аз, честно казано, за сефте тук научавам за подобно нещо). Сигурно
някои често бити почват да бият и те за щяло и нещяло в училище. Но има и множество
други случаи, в които резултатът е противоположен. Няма начин да докажем която и да
било теория, та затова и извънредният шамар не бива да се бърка със системно биене, а
и да се анатемосва. Възпитанието и отглеждането на децата е тъй комплексно, че да се
вади плясването от общата картина е като да разсъждаваш за загадката на Мона Лиза
по фрагмент от устните ѝ.

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 824 2 фев. 2011, 10:09 ч.

Асса Съгласна съм, възпитанието е комплексно, а някои от резултатите дори нямат общо с него. За мен шамарите не са приемливо средство, но ако изброя и другите неща, които според мен вредят надали някой от пишещите тук ще ми проговори след това. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

Препоръчани теми

Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

2 095 831
62 651

Актуални теми и общи дискусии

Политиката на България - епизод осем

617 053
25 644

Актуални теми и общи дискусии

Войната в Украйна 3

1 142 244
27 502

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.