Отиде си любимата ми баба...

Роксанче 

roxanne25 ,    
Напълно те разбирам!
Няма как да успокоиш  майка си...просто я остави да изживее болката,и ти своята.Плачете, говорете, сълзите носят някакво,макар и малко,успокоение.
Ужасно трудно е,но ...това е живота.
Никой не иска да губи любимите си хора...и моята майчица я няма вече.
Никак не е лесно,но след време болката ще се притъпи,ще дойде момент,когато ще можете да говорите спокойно за баба ти,ще си спомняш весели случки и щастливи моменти с нея...
Така тя ще е винаги с вас!
Знам,че е почти невъзможно,но ти пожелавам спокойна нощ!    

Много рядко се разчувствам, особенно в този форум, но те прегръщам силно. вярвай, че баба е на по-добро място, ще я видиш отново, вярно след дълги години, но все пак....Надявам се час по-скоро да намериш поне мъничка утеха на душичката

roxanne25 

Ти бе до мен при първите ми стъпки
Ти беше нежната опора ден след ден
и пиех твоята любов на жадни глътки.
Ти беше и ще бъдеш част от мен!

Само това изплака мисълта ми... Само толкова. Иска ми се да може да ме чуе.
Благодаря ви, момичета, за милите думи! 

Роксан, аз чета тук от известно време, но се регистрирах специално - само за да ти пиша.
Като чета какво си писала, си спомням нощта преди 5 години и половина, когато си отиде моята любима баба. Жената, отгледала ме от кафяно зрънце, дето се казва. Жената, дето би дала живота си за мен (и която просто спря да се бори, когато заминах да следвам - казала на мама, че е изпълнила своята задача. Отиде си две седмици, след като заминах).
Не искам да ти казвам да си силна, защото колкото и силна да опиташ да бъдеш, мъката е огромна. Ето, виждаш колко време мина, и, ей Богу, няма ден, в който да не мисля за нея и за любовта, която ми даде; за нещата, на които ме научи; за това, че ме направи не само човек, но и истинска дама; за това, че тя самата беше толкова благороден и светъл човек, който не каза лоша дума за никого, не нагруби и не обиди никого (без значение колко обиди бе понесла в живота си). Ето... сега пак ревнах.
Мисълта ми е за друго - помни бабчето си и живей така, че тя да се гордее с теб. Аз поне вярвам, че моята баба може да ме види отнякъде и много се надявам, че не съжалява за положените усилия. Мисли за нея, плачи, ако можеш, говори, ако искаш, спомняй си хубавите моменти - тях никой не може да ти ги вземе. Не знам дали си губила и друг път свой близък, но да знаеш, че подобна болка не отшумява. Ще има дни, в които ще мислиш за баба си с усмивка и ще разказваш на хората, които не са я познавали, колко изключителен човек е била. Ще има обаче и моменти, в които ще се давиш от сълзи, както се давя аз в момента. Гарантирам ти, че това ще ти се случи.
Но за момента - просто намери начин да изживееш мъката си чисто физически. Ужасно важно е това. И бъди до майка си, тя има нужда от теб повече от всякога. Много, много те прегръщам - и, ако това би могло да ти даде някаква утеха - не мисли колко тъжно е, че си е отишла. Мисли колко хубаво е, че я е имало и колко благословена си, че е била в живота ти през тези години.
Боже, имам чувството, че пиша до себе си. Прощавай, ако те натоварвам допълнително - просто изглежда, че пет години по-късно, аз все още не съм изживяла мъката си. Постоянно се улавям как ми се иска да запозная баба с важните хора, появили се в живота ми, след като тя си отиде. Вътрешно занм обаче, че тя вече ги е видяла и ги харесва.

 

Много съжалявам  Съвсем скоро го преживях, но съм прекалено далече, за да успея да се прибера... Стана много бързо
Прощаване с детството, точно това усетих и аз... Мястото, на което съм израстнала... вече няма при кого да отида там..
Нямам думи, с които да те успокоя или да те излъжа, че ще мине.. приъпява се, времето лекува, клише, но... така е донякъде.
Пиши, изливай го навън, ако можеш. Бъди до майка си и я помнете, тогава тя ще е винаги с вас, знаеш. Прегръдки!

ако е скоро 2г., значи и аз съм от прясно изгубилите баба си...
Много е тъжно, много е болезнено... Сякаш няма спасение от болката от липсата й...
Роксане25  , съболезнования 

Съжалявам, мила. Двете ми баби са част от мен, част от прекрасното ми детство. Не искам да си отива, страх ме е от този ден. Прегръщам те!

Такъв е и ще бъде пътя на всички ни.
Спомняйте си за нея с добро.

Роксан,зная 4е каквото и да ти кажа няма да те утеШи,зная колко много,адкси много боли ,но мила,нека мислим ,4е хората които оби4аме и са си отиШли от този свят са на едно място кьдето са Щастливи,сега са с майките си,баби...деца......Аз така се успокоявах ,когато март месец 2008 загубих 4аст от себе си когато по4ина моята баба.Все оЩе така се успокоявам.....ВИНАГИ така Ще се успокоявам ,заЩото когато оби4аме някой толкова силно,той никога не излиза от сьрцето ни.
 

Роксана, моите съболезнования! И аз загубих преди девет дена милата си и незабравима баба. Осиротях... Но трябва да продължим напред и да запазим хубавият спомен за милите си баби. Аз не можах да се сбогувам ,а тя ме е чакала до последно. Вярвам, че някога някъде пак ще се срешнем... Прегръщам те мила!

Благодаря ви, момичета, за милите думи... На всички, които са загубили скъп човек, дано болката ни ни пречисти... Дано успеем да покажем на живите, че ги обичаме. После е много, много късно...
Уреждахме погребение. Страшно е да видиш името на некролога... Нямам повече думи. Благодаря ви за съпричастността и нека, който желае, се помоли за чистата и душа 

Съболезнования.
Моята баба почина преди 6 години и все така ми е мъчно и не мога да повярвам, че я няма.
В сънищата ми обаче е истинска и жива.