Подсъзнанието може всичко 21 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Цветарството ми е хоби   Латинското наименование е Crassula arborescens  
Има много различни видове Красули. Снимката, която е пуснала Деси е точно на този вид Красула, която наричат "Дърво на Парите", а също и "Дърво на Живота"

Здравейте,
след една пауза в писането,но не спрях да чета,се завръщам 
И аз имам такова дръвче,купих си го от Англия и при голямото преселение си го взехме,
но не е цъфтяло
 

Ето го моето дръвче цъфтящо така изглежда - http://media.snimka.bg/5525/017305989.jpg

От утре успешна седмица на всички!!!     

ще цитирам (надявам се що-годе точно)

 
усмихната и топла вечер!

Благодаря   не се оплаквам

разбира се че има ефект   нарочила съм си го и най-хубавото е че много ме радва  
имам и други растения но  тава си има име   Дърво на парите  

 само как звучи ам  

Много благодаря на всички ви!
Десс, абсолютно си права мила. Вярата, че ще стане, търпение и без много зор. А аз май доста напъвам нещата.
Другото са неприятностите, които ни заливат- просто в първия момент има неща, които са страшни, когато касаят близките ни, когато са свързани със здравето. но нали от всяка ситуация има поне три изхода и НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА! 

Мила, аз също правя това, което ми носи радост. Но има ситуации, когато изведнъж разбираш нещо страшно и нищо не може да ти донесе радост. Съгласна съм, че радостта предизвиква радост, холографския принцип ОТВЪН НАВЪТРЕ - много го ползвам. Когато не се чувствам добре се обличам и нагласявам като за празник, когато съм поразена стъпвам по улиците със стъпка на победител. Но има и друго- мисля,че ме разбираш за какво говоря.

Мише, прав е Далай Лама- ако успееш да се справиш със ситуацията- не се повтаря. Но аз имам и ситуация, която се повтаря години и явно е урок, който все още не съм научила! Има ли и друг като мен или само аз съм тука лошата ученичка?

esme bolder  - кратко и точно!

Спомняте ли си за един лош сън, който разказах на водата  сутринта и после изби водопроводната мрежа!настанаха едни ремонти, още тече цялата баня, но не се оплаквам- по-добре ремонти и течаща баня, отколкото ....

Снощи сънувах не толкова страшен, но .....все пак лош сън и пак го разказах на водата в банята, като станах сутринта. Влизам след което във всекидневната / съседна на банята- една стена ги дели , светвам лампата и ПРАС!-гръмна крушката- стана черна, чак не мога да я извадя от фасонката! 

За дървото на парите- аз нямам такова, май всеки си посажда дърво- каквото му липсва! надявам се ме разбрахте.

Аз започнах да се опитвам да чета "Разговори с Бога"...
Казвам опитвам,защото чета,чета,мисля че разбирам и в един момент нищо не съм разбрала...
Много сънувам,интересни неща...записвам...
Искам само да споделя един интересен откъс от един сън тази нощ...
Трябва да минавам през едни разграфени големи лехи,разграфени математически направо,толкова точно...
И примерно от парцел в парцел,като в единия растения,които ги опрашват пчели,мноооого пчели...и аз трябва на бегом да мина през там с ясната престава че ще ме ожилят...
Бягам,минавам и не ме ужилват,не мога да повярвам направо.
Следващата леха пак растения,пак подредени,но в/у тях вършат работа си пак гадини,стършали,оси,опасни,които могат да ми направят нещо и така от леха в леха,но никой нищо не ми направи,обаче ме гони ужас и страх...и все по големи ставаха гадините и по опасни...

Просто споделих...
Та така,чета "разговори с Бога" и се моля Той да говори и с мен или по точно да започна да го чувам...все по често,той ми помага много

Всяко нещо в живота  изисква да се обучаваш. Дори и за да разбираш думите на ангелите. Толкова много искаме да разговаряме с тях, че не  чуваме това, което те ни казват. Да се слуша никак не е лесно. В нашите молитви винаги се стремим да кажем къде сме сгрешили или пък какво бихме искали да ни се случи. Ала всичко това вече е известно на Господа и Той понякога ни кара само да чуем това, което Вселената ни казва. И да  имаме търпение




Хубаве вечер от мен 

   Здравейте.Чета ви отдаван, но все не намирам думи с който да се включа.Харесва ми това, че взаимно си помагате за да преодолеете трудностите който са пред вас и да направите по-хубав и приятен живота си. Аз съм от онези хора, който си мислят че много болка са изпитали, но все пак по някакъв начин са успели да запазят поне малка част от радоста в живота си. Загубих майка си когато бях много малка и това оказа огромно влияние върху моят живот.Затворих се в себе си, започнах да си мисля само лоши неща, озлобих се и дори когато се роди детето ми не се радвах толкова много. Не знам да ли е дарба или какво, но имам усещаето, кога един човек е добър и кога не е. Винаги когато някой застане до мен усещам различни вълни. Когато един човек ми е неприятен усещам студено и неприятно чувство.Когато човека е весел и приветлив, чувството е на топлина. Работата ми е такава,че се срещам с много и различни хора.Когато дойде при мен някой неприяте винаги немога да си извършя манипулацията с която съм се заела.Винаги става някаква издънка и аз се излагам. В момента имам две нови колежки. С едната никога не съм се карала по никакъв въпрос, но усещам нейното неудобрение спрямо мен .От както сме заедно на работа всичко ми върви наопаки.С шефе постояно сме на нокти, с дългогодишните ми колежки започнахме да се спречкваме.И което е най гадното с нежелание ходя на работа, като се прибера в къщи се чувства толкова изцедена, и ми се иска да се затворя сама и така да остана много дълго време. И всичко което съм насъбрала от работата си го изкарвам в къщи.Не искам да е така, но сякащ тези емоций са по-силни от мен.
   Понякога си мисля,че съм Въкл единак и ми е по лесно да съм сама, и ми се иска просто за малък момент от живота да си взема чантичката и да замина далеч от всички мой близки. Това,че около мен има толкова мнго хора просто ме задушава и чувствам колко много ми тежи. Всеки един човек си мисли,че неговите проблеми са най- най - най - големите, аз неискам да съм озлобена и затворена в себе си.Искам да се радвам на живота който имам, да се чувства пълноценен човек за себе си, за да мога да помогна близките си.
  Извинете ме ако това ви се стори спам.Просто имах нужда да го напиша и да споделя с някой непознат, не за да ме съдят или упрекват за чувствата ми, а за ми олекне.
   Желая ви приятна вечер и продължавайте да пишете, за да ви чета с удоволствие.

Благодаря много за отговорите!   Ще го търся това Дръвче, пък дано се понапълни джобчето   Лошото е , че при мен цветя не виреят ( сигурно защото съм лош човек  )...
Боровинка, разбирам как се чувстваш, има винаги обратна страна на медала, всеки си казва :"Оооо, гледай я тази/този! Какво не му е наред? И работа си има прилична, и семейство, и такива прекрасни деца! Какво иска?"...
А никой не знае, че на този човек му иде понякога да избяга възможно най - далеч от работата, приятелите и дори от прекрасните си деца  
Според мен си преуморена, това първо...Всеки има нужда да остане насаме със себе си,поне за няколко часа на ден...Предполагам, че и като се прибереш от работа, пак не те оставят намира детето , мъжът, все има нещо, все някой нещо иска от теб...Познато ми е!
Относно това за дарбата, май повечето хора реагират като теб   Затова целта ни тук в темичката да се превърнем от хора , които отблъскват, в хора, които привличат с оптимистичната си нагласа и доброто си отношение  
Колкото до загубата на майка ти, ужасно е наистина, но ми се струва, че продължаваш излишно за се взираш в миналото, остави го да си отиде, прости му, прости на Смъртта, че е взела майка ти, на майка си, че си е отишла и на себе си, че не си й казала може би колко много я обичаш преди да си отиде... Има много методи на първа страница и много е писано за прошката тук...
Успех ! И пиши по - често как се справяш!
И , наистина, намери време само за себе си, ще се възродиш!
Мижжжка, забравих да кажа, снимката е прекрасна! Наистина много нежно цъфти!
Успешна седмица на всички!

darena , и при мен някои уроци се повтарят. Всички сме така - едни неща учим бързо, за други ни трябва известно повторение... Важното е да успеем все някога и да не се отчайваме.

Иначе в живота съм по-скоро като тия съседи дето ги описваш - повечето неща ми се случват отсамосебе си, аз почти не използвам някакви специални техники. Не че не ги чета, но нещо не ми стига ентусиазма да направя каквото и да е (май клони към мързел...). Мисля, че и други момичета са споделяли, че някои неща като визуализиране или позитивна нагласа са им идвали отвътре, без някой да ги е учил, още от деца. Това, че сега четем за тях, само внася яснота защо някои неща са се случили "съвсем неочаквано". Просто сме ги предизвикали интуитивно. Не забравяй, че и твоите съседи са духовни същества, независимо дали са "осъзнати" или не в контекста на езотеричното. Между другото, по-малко начетените хора, са по-отворени за изживяване на чувствата си и особено бурно изживяват радостта от успеха. Това им носи повече позитивизъм от такива "дървени философи" като мен, дето все анализират какво и защо се е случило и какви са всички възможни последици от дадено събитие (обикновено всяко нещо има и положителни, и отрицателни характеристики - примерно, ако аз успея да спечеля някое съревнование за някакъв ресурс, някой, който е бил до мен, не е успял, което ме натъжава, ако държа на този човек).

Момичета, аз полях вашите дръвчета. Да ви помоля някой да полее моето, което е съвсем мъничко все още: http://treeofmoney.ru/133038

Маргало , има и филм, който е около час и се гледа бързо. Доста е впечатляващ. Виж си някой съновник (има доста онлайн) за съня ти. Например този: http://sanovnik.bg/l-4730-Оса - думите, които ти хрумват относно съня ги търсиш в азбучния указател от ляво. Ако няма някоя дума, я замени с някоя със сходно значение, например "лехи" с "градина" http://sanovnik.bg/l-551-Градина

Здравей боровинка   . Чета те и си мисля,че може би са те завладяли малко негативни емоции. Дори да усещаш негативно отношение към теб, постарай се да го приемаш с усмивка.. Може би това, че усещаш хората като студени и топли, дава израз на самото ти отношение към тях и това ти проличава. Тъжно е наистина това за майка ти   Не ми се е случвало незнам как аз бих реагирала, но се опитай да мислиш за нея като за ангел, който винаги е до теб и те подкрепя   Объчни внимание на себе си.. Дай си малко време да се поглезиш, запиши се на курс, да тренираш нещо. Разходи се с приятелки, иди на кино, концерт. Няма да повярваш как ще те освежи. При мен работата също понякога е тегава и се сдърпвам с колежки, но това е защото съм много емоционална и немога да мълча. С годините осъзнах, че не съм "всезнаеща" и че понякога отблъсквам хората с поведението си. Дори да съм сигурна в правотата си, вече броя до 10,преди да кажа нещио. Усмихвам се постоянно, дори когато усещам негативно отношение към мен. Опитай и ти  

Nightwish , аз съм тук не за да се науча как да привличам, а по-скоро за обратното - как да се пазя от лепки всякакви. По принцип съм толкова любезна и позитивно излъчваща, че всеки се залепва за мен и черпи от енергията ми. Само дето мен в някакъв момент ме изтощава. Така че за мен е по-важно да се науча как да се предпазвам и далеч нямам за цел да привличам всеки, по-скоро ми трябва да се науча да подбирам хората. Не знам дали е възпитано или вродено качество, да вярваш в доброто у всеки. И поради тази ми глупост, всеки път се опитвам да намеря доброто у не съвсем добри екземпляри, дори успявам да ги превъзпитам да го проявяват, но е за сметка на собственото ми здраве. Като цяло изключително вредно за мен занимание, за тях не знам дали има полза.

Тези дни пак се ужасих от себе си. Направих добро за един човек, от който се страхувах и избягвах. Откакто го познавам ме е плашел с външността и поведението си. Чувствах се виновна и реших да го компенсирам. Видях промяната в излъчването му - лицето му се озари от светлина, сключените му вежди вече не изглеждат толкова страшни, за пръв път го видях да се усмихва (и така е всеки път, като ме види), но и стана още по-прилепчив към мен (получих 5 любовни SMS в събота следобяд, въпреки че познава съпруга ми, на всички казва, че съм му сестра и ме търси по всякакви поводи, към които нямам и не искам да имам отношение)... Сега си мисля правилно ли постъпих или не. В смисъл - лошо няма да направиш някого щастлив, но последиците понякога може да се окажат негативни... И не е само този човек така - преди да напусна България бяха много такива, дето като ми се лепнат, ме следваха на всяка крачка и ме обременяваха с проблемите и присъствието си....

По същия начин едва завършила гимназия, се омъжих за откровено лош човек. Познавах го добре и знаех цялата му лошотия преди да се омъжа. 11 години го превъзпитавах с благост и добронамереност, търпях всички възможни форми на насилие от негова страна, не защото съм мазохист, а защото вярвах, че му помагам да стане добър човек, възприемах го като страдащ и нуждаещ се. Грешка. Сега, близо 6 години след развода, след като имам нов брак, той все още не проумява защо съм го напуснала и търси възмездие за това... Искрено се надявам, че е останало нещо добро от това, което му дарявах години наред, въпреки че от споделено от общи познати, май е станал дори по-зъл от преди да ме познава... Надявам се да е временно явление, но наистина не искам повече да задълбавам...

Между другото, докато бях омъжена за него, имах прекрасна растителност в къщи - отглеждах много и всякакви растения и преливаха от жизненост. Откакто се разведох, всяко растение умира в мое присъствие. Писала съм преди много теми тук, но все още не ми стига куража да отглеждам свое цвете тук. И все още се пазя да не докосвам растенията на новия ми съпруг - да не би да им навредя (вече няколко загинаха откакто съм тук). Не опира до това дали аз съм "добра" или "лоша", защото аз съм си същата. Нещо друго е, но и аз нямам обяснение какво. Вероятно опира до излъчване на нещо, но на какво... По време на първия ми брак по-скоро страдах, цветята цъвтяха. После бях щастливо разведена - цветята умираха. Сега съм отново омъжена, доста раздвоена дали е правилният избор - цветята все още не се понасят с мен...

боровинка , животът ти е протекъл по лош сценарий, но ти вече не си дете. Гледам и вторият ми съпруг, който е останал без майка в много ранна възраст и до ден днешен се държи като сърдито малко момче. Както те съветват момичетата - прости си, прости на майка си, прости на Съдбата, прости на всички около себе си. И промени живота си. Ако наистина не можеш да останеш на тази работа - смени я. Пусни си запитване на няколко места, и когато ти отговорят от някъде, ако ти харесва - напускаш тази и започваш на новата. Това, което ме притеснява е, че вероятно историята ще се повтори. И при мен го има този фактор да бягам от живота си и от нещата, които ме правят нещастна в дадена ситуация. Установих, че колкото и далече да избягам, ситуациите се повтарят. Трябва да се изправиш срещу проблемите и да ги разрешиш. Намери начин да се сработиш с неприятните ти колежки. Изясни конфликтните ситуации. Провокирай ги с добро поведение - почерпи ги по някакъв повод, покани ги да излезете, зарадвай ги със символични подаръчета, прави им дребни комплименти... Опитай се всеки ден да зарадваш някого, който ти е неприятен. Повярвай ми, работи. В момента има около мен две личности, които са ми безкрайно неприятни, откровено "лоши хора" (жени). Костваше ми голямо усилие (5 месеца) да се убедя да ги поздравявам любезно и с усмивка, както правя с другите хора, които са ми симпатични, и вече и тяхното отношение към мен е по-любезно. "Лошите хора" са свикнали да пораждат негативни реакции у другите и това им служи за оправдание да продължават да се държат лошо - така или иначе, никой не очаква нищо друго от тях. Ако ти се промениш, и те ще се променят към теб.

Видях го и в семейството си. По съвет на момичетата тук, промених отношението си към новия ми съпруг, не стана изведнъж, няколко месеца бяхме на периоди, но вече не се караме. За последните два месеца - само веднъж. Наистина промяната на собственото поведение променя отношението на света към нас. Опитай.

Ти не си "вълк-единак" и аз се чувствам понякога така. Просто си изморена и изнервена, както казват и другите. Опитай се да се обичаш повече. Давай повече любов на детето си. Давай любов на всички около теб. Усмихвай се без причина. Прави си комплименти. Угаждай си - доставяй си поне едно удоволствие на ден - приятна музика, нещо вкусничко, красива дрешка или бижу, малко време в усамотение... Ще те успокои и зареди с енергия. Която после с удоволствие ще споделяш със света. И той ще ти отвръща със същото. Промени нещата, които те карат да се чувстваш зле в момента, но правейки избор на нова реалност около теб, не пренасяй негативните чувства от сегашната. Кажи си: "Отсега нататък всичко ще бъде различно". Аз така направих със съпругът ми - уведомих го, че тази година ще е различна и не приемам никакви причини за отказ от негова страна. Вече няма да се караме, ще сме търпеливи и толерантни един към друг, ще се изслушваме, ще се грижим за другия... В началото не го проумя, но после всичко си дойде на мястото. Дори синът му, който от сватбата не стъпва у нас, вчера дойде изненадващо на гости с приятелката си. Бяхме много щастливи....

Маргало, спаред мен твоят сън показва,че нещо от което се страхуваш, няма да те "ужили", но лошото е, че ти ще живееш в страх от него. Много е важно чувството след като се събудиш.
Боровинка, добре дошла! Ако мога да ти помогна- само една детска усмивка ми е връщала силите. Знам какво е да работиш сред хора, които ти изпиват енергията.Не виждах изход!Един ден моя близка ми каза- я си направи заявка, а пък Вселената си знае работата. Направих си заявката и невярвайки в изпълнението й я забравих. След 10 месеца- тя бе изпълнена!   Поискай и заложи на желанието си , а не мисли за тях!Мислейки за тези хора ти ги зареждаш с енергия!Съответно оставаш без такава, прибираш се в къщи и се зареждаш от най-близките си, като се държиш зле с тях.Заложи и мисли само за хубавото, което искаш!
х-х-х, добре си го казала

Опитвам се да намеря в Интернет една притча, която чух преди много години на едно обучение по търговски умения, но не успявам. Често я разказвам на дъщеря ми, когато се чувства зле и е сърдита на целия свят. На нея й харесва и се чувства по-добре след това. Надявам се и на вас да ви е полезна, затова ще ви я разкажа в нашия вариант. Извинявам се, ако сте я срещали в друг (веднъж попадах на един вариант, който на мен лично никак не ми хареса и затова няма да ви го казвам).

Веднъж едно сърдито куче попаднало в една огледална стая - в смисъл, всички стени били покрити с десетки огледала. Влизайки вътре, видяло отражението си във всяко от тях. От всяко огледало го гледало по едно сърдито и ръмжащо куче. Понеже било куче, не знаело, че това са огледала и си помислило "Какво гадно място. Пълно е с толкова много противни сърдити кучета. Нямам какво да правя тук, махам се веднага..." И излязло от стаята. Постояло малко пред вратата и започнало да го гложди любопитство - защо са толкова сърдити всичките тези кучета. Помислило си: "Я да проверя. Ще се усмихна любезно, ще повъртя опашка и току виж, някое от тях ми каже какво се е случило...". Отворило отново вратата, с най-широката си кучешка усмивка, въртяло радостно опашка и поздравило любезно. Тогава видяло, че от всички страни го гледат усмихнати кучета, въртящи радостно опашка и поздравяващи го любезно. "Какво прекрасно място, колко щастливи и добри кучета има тук. Не искам никога да излизам от тази стая..."

Изводът е, че животът е като огледало. Както се отнасяме ние с него, така се отнася и той с нас. Когато ние сме сърдити или тъжни, ни изглежда че целият свят е сърдит и тъжен. Когато сме весели и щастливи - всичко наоколо ни изглежда изпълнено с радост и щастие. Спомнете си това, когато излизате сутрин от къщи - светът е отражение на вашите чувства. Какъв избирате да е вашият ден днес?  

На друг курс по търговски умения пък, преподавателят ни даде следната препоръка: всяка сутрин, преди да излезем от къщи, да отделим 1 минута, за да се усмихваме, по възможност пред огледало. Да гледаме внимателно часовника. Ако случайно ни се отпуснат усните и спрем да се усмихваме, започваме отначало. Тези 60 секунди, дори при насила направена усмивка, после ще ни помогнат през целия ден да се чувстваме добре и да се усмихваме, когато говорим с клиентите си. Пробвала съм - работи. Колкото и скапана и изтощена да се чувствам, когато ми предстои среща или телефонен разговор, заставам пред огледало (ако има такова, иначе се контролирам и без него) и се усмихвам в продължение на 1 минута. После разговорът протича неочаквано добре, предвид първоначалното ми душевно състояние. Повече усмивки желая на всички, които решат да опитат тази техника. За себе си гарантирам, че работи.