Нашата лекарка в Плевен,от която пазя много добри спомени,категоричнно не пожела да не правим манту на Бубка.Жената дори ходи в РИОКЗ и разпитва дали има такава възможност.Отговора беше не.а и съм била свидетел как се накара на една циганка по телефона,че закъснява с няколко месеца за имунизация на детето и ще я докладва на РИОКЗ,щели да я глобят.
Иначе,Деси,за другото съм съгласна.Специално за децата с увреждания и тяхната интеграция съм запозната от първа ръка и съм чувала от други родители какво ли не.Не че е по темата,но дори в една тема една от тукашните ни модераторки сподели,че не би си записала детето в клас,в който има дете с увреждане.Такива са хората навсякъде.
Е в това отношение,ще ме извините,но в Сф нещата са по различни.Не че е лесно,не че в масово училище ще вземат детето ми с отворен и обятия.Но нещата вече вървят напред.Ето,центъра,в който водя Бубка.Има всякакви деца,има и болни,има и здрави.Заниманията им са в различни зали,но децата общуват помежду си,обядват заедно,смесват се.На Коледното тържество имаше тичащи и скачащи,деца на колички,деца с лицеви аномалии.Е как пък не видях една отвратена майка или едно дете,което да страни от друго или да се присмива.А има наистина тежки деца.Ето на това коледно тържество ако можеха да присъстват такива,които бягат като ужилени от хора с увреждания,не знам...нямаше ли да им трепне нещо.
Аз лично се радвам,Че Мими контактува постоянно с кака си и с други нейни приятелчета с проблеми.И на балета треньорката неведнъж ме е молила да водя Бубка,говорила е на другите момиченца за сестричката на Мими,танцували са заедно с нея и са и помагали,с Бубка де....в Плевен това така и не го постигнахме.
Дано щом в София вървят така на добре нещата един ден да стигнат и до другите градове. Но то трябва да се промени цялото съзнание на хората, за да стигнат дотам.
Или пък от друг някакъв страх, който не успявам да се досетя какъв е. Това не мога да го разбера. Темата е необятна.
