Защо децата ни не спортуват

  • 16 894
  • 424
# 15
Как беше по мое време - връщаш се у дома, набързо домашните и навън и в студ и в пек, докато не се стъмни и не дойде заветния час за прибиране. А навън - тичане, народна топка, ръбче, прескочи кобила, стражари и апаши, бум, волейбол, баскетбол, футбол, ластик, фунийки, федербал, колела, т.н. - на площадката, в двора в близкото училище, на село или навсякъде. Събирахме се и играехме, да някои тренираха, но на повечето от нас тези игри ни бяха достатъчни. Имахме задължително физическо, от което не освобождаваха. Имахме сутрешна физзарядка в двора на училище. Наоколо нямаше капанчета и заведения, а имаше училищна лавка. От близкото кафе можехме да купим сладолед или хотдог, чипсът беше български и в миниграмаж. Кола нямаше, биг мак нямаше. Пиехме пълномаслено мляко, ядяхме олио, сланина, сладко, мармалад от шипка, много топъл истински хляб. Дебелите деца бяха рядкост, а сега повечето са с по-голям номер дрехи от нас възрастните. Не е само спорта - никой не го беше страх, че нещо ще ни се случи, не ни возеха с коли, ползвахме транспорт, не ни записваха на занималня, сами си учехме, никой не се притесняваше да бъдем сами навън с другите деца...
Виж целия пост
# 16
-Защото цялата "скапана" политика на държавата е такава-да не провокира масовият спорт, да не поддържа базата в училище, да закрива спортните школи и клубове, да не инвестира в зали и спортни площадки,да не дава данъчни облекчения при спонсорство...!
-Защото за родителите е много удобно оправданието, че нямат време и средства!
-Защото спортът и движението за много родители са в най-добрия случай "губене на време"!
-Защото в семейството няма навици за спорт, движение или разходка в планината!
-Защото има толкова по-забавни занимания!
Виж целия пост
# 17
Как беше по мое време - връщаш се у дома, набързо домашните и навън и в студ и в пек, докато не се стъмни и не дойде заветния час за прибиране. А навън - тичане, народна топка, ръбче, прескочи кобила, стражари и апаши, бум, волейбол, баскетбол, футбол, ластик, фунийки, федербал, колела, т.н. - на площадката, в двора в близкото училище, на село или навсякъде. Събирахме се и играехме, да някои тренираха, но на повечето от нас тези игри ни бяха достатъчни. Имахме задължително физическо, от което не освобождаваха. Имахме сутрешна физзарядка в двора на училище. Наоколо нямаше капанчета и заведения, а имаше училищна лавка. От близкото кафе можехме да купим сладолед или хотдог, чипсът беше български и в миниграмаж. Кола нямаше, биг мак нямаше. Пиехме пълномаслено мляко, ядяхме олио, сланина, сладко, мармалад от шипка, много топъл истински хляб. Дебелите деца бяха рядкост, а сега повечето са с по-голям номер дрехи от нас възрастните. Не е само спорта - никой не го беше страх, че нещо ще ни се случи, не ни возеха с коли, ползвахме транспорт, не ни записваха на занималня, сами си учехме, никой не се притесняваше да бъдем сами навън с другите деца...


Много ми хареса това! Peace
Виж целия пост
# 18
Доколкото зависи от мен и съпруга ми като родители, се стараем да си имат достатъчно физически занимания. Е, двете са малки още, в градината са, но ги записахме на плуване и танци, като жертвахме английския.  Laughing
Карат колела. Ходим много пеша навън, още откакто станаха на годинка, прибрахме количките. Обикаляме по паркове. Лятото ходим на планина и там пада дивеене.
Ограничаваме времето пред компютъра до гледане на детско или редене на пъзел, не висят всеки денс часове там, може би 1-2 пъти седмично. Не смятам да ги уча или да им оставям и занапред много време на компютърни занимания. Има си време за това, няма да ни се размине.

Като тръгнат на училище, живот и здраве, пак ще гледаме да ги запишем на танци поне...Може да ходят и на плуване в близкия спортен комплекс, има възможност за занимания през уикенда...Ще го измислим някак си. Но определно смятам, че ролята на родителя е от първостепенно значение - и като възпитание, и като мотивация,  и като пример, и като контрол.
Виж целия пост
# 19

И аз смятам, че колкото и да е трудно, изцяло зависи от мотивацията на родителите. Впоследствие те са създали такава и у детето. Държа да ходим колкото се може пеш, при всеки удобен случай. Всеки ден отиване и връщане до детската пеш, дори и при -15 градуса. При всеки удобен случай, най-важен фактор е метеорологичното време естествено, сме на Гребната база с колелото. Мисля, че пловдивчани сме късметлии да имаме подобно място в града. В детската градина е на модерен балет, не е толкова натоварването, но все пак е някакво раздвижване. Исках да ходи на класически балет тази година, но преди Нова година много боледуваше и не се получи. Класическият балет по мое мнение е чудесно съчетание на раздвижване и досег с изкуството. Мисля от март да пробваме, въпреки, че годината е загубена за сериозно занимание. Лятото възнамерявам и плуване да пробваме, най-малкото заради умението. Дано се справим и с бебето. Мисля си, че ще е по-лесно, от варианта да ходя на работа.
По отношение на храната: храня дъщеря си 4 пъти на ден, като между храненията само плодове. Когато й се яде сладко, давам шоколад. Не яде вафли, чипсове, снаксове, зрънчо, близалки и т.н. Случва се няколко пъти в годината или ако някой я почерпи. Не тъпча! Мисля, че е много важно. Има деца, които свикват с преразтегнатото стомахче от малки. Виждала съм грозни епизоди, при които детето сигнализира на половината бурканче, че е сито, но майката не мирясва, докато не го натъпче с цялото количество. В този смисъл е от значение не само качеството, но и количеството на храната. И в това отношение трябва подходящо възпитание.
По отношение на филмчетата - и аз се дразня като се заседи повече, но сезонът е такъв. Просто следя да гледа нещо смислено, така че да има и полза, а не само вреда. Лятото не се случва толкова често.

Виж целия пост
# 20
Зависи от родителите.
Моят син е записан на футбол в ДГ - това е само за идеята. Не си представяйте, че има нещо общо със спорта Simple Smile
Ходи на ски училище 2 седмици в сезона се стараем да го запишем. Дано да имаме време и с нас да дойде.
Обмислям да го запиша на тенис лятото... не знам да ли не е рано, Има ракета и с баща у ходят на стената в парка, ама ей, така за идеята... то и със ските така се почна.. Laughing
Това са що годе сериозните занимания.
Иначе лятото доста често е с колелото навън, топка или друго енергоизпиващо средство.
Миналата година бяхме 1 седмица на Рила. Качи езерата без последните 2. Всеки ден правеше преходи. Аз си останах 1 ден на почивка с малката...
Ходим на къмпинг на море, където е навън по цял ден и естествено, играе.
Витоша ей я къде е....
Така, че който както си го направи. Време нямаме излишно, нито пък парите ни падат от небето. Ние просто държим на тези неща. Да, трудно ми е понякога, не ми се занимава, предпочитам да си остана вкъщи и да изчистя или нещо друго, но в 99.9% от случаите излизаме.
 Аз си имам една теория по принцип за развитието и за личността на детето и си вярвам в нея и се стремя да си възпитам детето по този начин. Времето ще покаже била ли съм права или не.  bouquet
Виж целия пост
# 21
Дъщеря ми спортува определено - ходи индивидуално на тренировки по плуване 2 пъти седмично в близкия до нас басейн и отделно на таекуондо и модерен балет в детската градина, и там два пъти седмично. Синът ми е все още малък, но след година-две и той ще спортува - плуване задължително, при треньора на кака си, както и таекуондо в градината още от тази есен.
Иначе corset е права - покрай работата става все по-трудно да водим децата на извънучебни занимания (в моя случай извънградински). Исках например да запиша дъщеря ми на класически балет, защото тя много иска. Балетът е буквално под носа ни, но е в такива часове, в които няма кой да я води. Ние се прибираме по-късно, а баба й няма как да насмогне и с нея, и с малкия. Другата баба предпочита кафенцето с приятелки, а дядото (само един ни е, баща ми за съжаление почина) не прави и една крачка навън без нейно разрешение. Така че вариант не успяхме да намерим и не успяхме да я запишем. Ето един пример за невъзможност да спортува детето поради нашите служебни ангажименти. Много ми се иска да продължи с таекуондото при същия треньор и след градина, но спортната база е в Дианабад, което ще рече, че пак ще трябва някой да я води до там. Незнам как ще намерим решение. Но аз лично много държа и двете деца да спортуват и да се занимават с някакво изкуство.
Виж целия пост
# 22
Едно дете може да не спортува само, ако родителите са прекалено заети с работата си, няма свободни роднини, които да се наемат с водне и прибиране, или семейството няма достатъчно средства!
А това, че били заети с компютрите не е оправдание.Има си начини.
Виж целия пост
# 23
Aбсолютно си е до родители. Моите родители не са ме подтиквали да спортувам никога и аз не съм спортувала. Намирам го за голяма грешка. По природа имам хубава фигура, като малка винаги съм била слаба, но какво от това? Спорта е незаменим.

Затова моите деца ще спортуват, друг вариант за мен няма. Отделно че много държим у дома на здравословното хранене. Синът ми тренира акробатика 3 пъти седмично от 16 до 18 часа. Преди това е бил 1 година на карате, но не поиска да остане там. Кара много колело, играе с топка, ходи често с баща си из природата. Малката е на 4, скоро ще я запишем и нея  на спорт и на рисуване. Ако не можем да ги водим и взимаме, имаме детегледачка, която ще помага. Но да ги оставя без спорт за мен просто не седи като вариант. Не искам  да са един ден като мен, тотално неспортни натури  Wink
Виж целия пост
# 24
От семейството зависи-храненето,спорта,навиците,възпитанието....А освен това тук става дума  и за възможности.В малките градове почти не се предлагат спортни или художествени   занимания ,та да можеш да предложиш на детето и то да направи само избор.Е,разбира се ,че карането на колело е спорт,разходките и дните в планината също,но за професионални занимания при нас е почти невъзможно да се говори/за съжаление/Ето за това може да се завижда на хората в големите градове-има предлагане ,има и избор Wink
Виж целия пост
# 25
Ами спорта също е възпитателен.В смисъл ние с мъжът ми сме спортисти ,няма как да не се опитаме да запалим и децата .Средният ми син в момента тренира само с баща си,но в най-скоро време ще го запишем да тренира определен вид спорт за сега все още  се опитваме да разберем какво би било подходящо за него.
Големият ми син "мина "през няколко спорта и просто реши,че не иска  да тренира нещо определно,но спортува аматьорски футбол с приятели както и плуване.Всъщност важно е колко активно живеят по скоро нашите деца.А това дали ще бъдат спортисти вече зависи и от характера,темперамента и желанието на самите деца. Wink
Виж целия пост
# 26
От семейството зависи-храненето,спорта,навиците,възпитанието....А освен това тук става дума  и за възможности.В малките градове почти не се предлагат спортни или художествени   занимания ,та да можеш да предложиш на детето и то да направи само избор.Е,разбира се ,че карането на колело е спорт,разходките и дните в планината също,но за професионални занимания при нас е почти невъзможно да се говори/за съжаление/Ето за това може да се завижда на хората в големите градове-има предлагане ,има и избор Wink

Имам наблюдения върху няколко клуба по карате в Кюстендил,Русе,София. В провинцията клубовете са пълни с деца, а в София няма деца.А в София треньора е сто пъти по-добър и ходи и учи  от време на време децата в провинцията.

Децата в София са станали по-мързеливи или просто хората са станали по-незаинтересовани в това отношение?
Виж целия пост
# 27
Имам наблюдения върху няколко клуба по карате в Кюстендил,Русе,София. В провинцията клубовете са пълни с деца, а в София няма деца.А в София треньора е сто пъти по-добър и ходи и учи  от време на време децата в провинцията.

Децата в София са станали по-мързеливи или просто хората са станали по-незаинтересовани в това отношение?


Това не е точно така,но това е друга тема. Grinning А иначе много зависи и от треньора как подхожда към тренировките си с деца.
Виж целия пост
# 28
Ограничавате ли децата да седят пред компютъра? Сложи ли ли сте им програма за изклучване на компютъра след определено време,на всеки 2 часа например?
Виж целия пост
# 29
Имам наблюдения върху няколко клуба по карате в Кюстендил,Русе,София. В провинцията клубовете са пълни с деца, а в София няма деца.А в София треньора е сто пъти по-добър и ходи и учи  от време на време децата в провинцията.

Децата в София са станали по-мързеливи или просто хората са станали по-незаинтересовани в това отношение?


Това не е точно така,но това е друга тема. Grinning А иначе много зависи и от треньора как подхожда към тренировките си с деца.

не зависи от треньора,защото няма желаещи да спортуват .Говоря конкретно за София,Младост, и за карате. Разпространяваха флаери,но никой не се обажда.Дай ми някакво обяснение.А треньора е добър,мога да ти гарантирам
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия