Защо децата ни не спортуват

Децата ми изобщо нямат достъп до компютъра, но това не прави задачата ми да ги водя на спорт по-лека или дори изобщо изпълнима.
Аз пък си мисля, че не е задължително децата да ходят на тренировки по някакъв конкретен спорт. Аз не съм тренирала нищо и не смятам, че съм ощетена. Нито съм с наднормено тегло, нито съм с отпусната фигура. Всичко е въпрос на физическа култура. И умения в някои спортове, които да се практикуват когато на човек му е удобно и приятно да прави това. Да знаят да плуват, да карат колело, ролери, скейтборд, зимни кънки, малко ски, малко тенис /последните две ги споменавам от куртоазия, лично аз ненавиждам тези два спорта/ - ей, така, за обща култура.
Ето, моите деца нито спортуват активно /в смисъл не тренират нищо определено и методично/, нито пък бих казала, че се хранят изключително здравословно - у дома са разрешени всякакви видове вредна храна. Не казвам, че се хранят изключително и само със снаксове, чипсове и желирани бонбони, но всеки ден си хапват нещо такова. Правилното хранене предполага не само качество на храните, но и количеството им. А опитайте се да даяните цял ден на един чипс и на един снакс, пък да видим дали ще сте с наднормено тегло! Нито са дебели, нито са болнави. По моя пример се движат активно, особено през топлите сезони. От раждането им ходим за по месец на море /от миналата година увеличихме периода на два месеца, надявам се това лято месеците да са три/ - по цял ден са във водата или търчат по поляните. Когато сме си в София, винаги взимат по някое спортно приспособление и прекарваме навън по 2-4 часа ежедневно.
Та в този смисъл не мисля, че активният спорт е определящо условие за моделиране на физиката.

Спортуването е до желание, до възпитание, до личен пример, до среда. В едното ако има пробив и не очаквайте детето да прави нещо друго освен да седи пред компа. Ако приятелчетата му не го викат да си играят до блока, ако родителите само седят на масата или пред ТВ или пишат във бг-мама, няма как детето да се зарази със спорт. Не е необходимо да ходи да тренира някъде. Някои спортове - да, но по принцип въпроса го схващам изобщо да се спортува. Затова използвайте всеки намек в детето за спорт, зада го привиквате, защото в училище никй не мисли за това!

Защо тези генерални заключения?
Има теми :
Тема: Къде спортуват нашите деца? 
Тема: Към какъв спорт насочвате децата си...? 
и т.н.

Съгласна съм с теб до някъде обаче. Моето дете ходи на плуване просто, защото му харесва този спорт и за там тръгва с огромно желание. Хич не очаквам да стане професионален спортист. Но нали се сещаш, че всичко е свързано с финанси. Нямаш ли възможност да плащаш, каквото и желание да имаш детето не може да ходи на тренировки. А в големите градове да прекараш детето от единият край до другия се изисква време, ами ако са 2 деца? Затова много съм съгласна с baibibi , че не е задължително децата да ходят на някакъв спорт, за да са здрави и  с добра фигура. Игрите навън са също движение, което е равно на една тренировка. Моята дъщеря си е пълничка въпреки, че спортува и се храни пълноценно( вредни храни не купувам), но явно се движи по малко, затова се замислям над това сега.

baibibi, и аз не съм тренирала нищо, но за разлика от теб го намирам за грешка при мен конкретно. Моите родители са ме записвали на каквото аз поискам - аз исках рисуване и английски, сестра ми ходеше на пиано и по своя инициатива на спорт. Ако ме бяха подтикнали, ако ме бяха записали на спорт, дори и без аз да съм напирала, сигурна съм, че щеше да е друго, поне малко ако бях тренирала. И може и наистина при някои деца да няма никаква разлика дали спортуват или не. Но аз при сина ми забелязвам много положителни промени - разшири се доста в раменете, има мускули, добра стойка. Това не знам без спорта дали щеше да е точно така. В смисъл фигурата си му е хубава по принцип, но ако не спортува, можеше да се отпусне примерно. В училище децата изобщо не спортуват, кога да играе през по-лошото време детето.  

Зависи от това, накъде родителите ще насочат детето.
По-лесно и по-евтино е да го оставиш пред компа, вместо да го мъкнеш с гр.транспорт в задръстванията по студени и олюпени спортни зали от соца, с надеждата да се зароди в него любов към спорта. Но пък си струва..

Като дете и сега, мразех спорта.  Не ме влече изобщо, нищо, от часовете по физическо постоянно скатавах, измислях си болежки. Според мен е до желание. Няма ли желание детето, няма шанс.
Благодаря на Господ и на мама, че ми е дала добър ген.

Защо не спортуват? Ами защото ги мързи

Да 

Кого го мързи? Децата? Напротив, те имат огромно желание, особено когато са по-малки. Но лошото е, че спортът на нашите деца е обвързан с възможностите на родителите. Вече дадох схема, в която, аз - майка на две деца, за да им осигуря посещение на тренировки, трябва да се разкъсам и на само на мен Господ да отреди седмицата ми да е поне 10-дневна, а денонощието ми да е минимум 30 часа. Децата ми са в трети и втори клас. Ходят на училище, естествено - там имат занимания пет часа. После /или преди това/ учат и си пишат домашните - в зависимост от програмата това продължава 2-3 часа. Дотук са осем часа работен ден. Като сложим почивката за обяд, общо се получават 9-9.5 часа. Ако трябва да отидат на тренировки - плюс 2 часа /ако аз съм с едното на неговата тренировка, другото само вкъщи ли да стои? Ами нали това е противозаконно? Или да го влача и него да виси пред залата на брат си/сестра си и да си губи времето?/ Както и да е, докарахме ги до почти 12  часа заетост. На мен този работен ден ми се вижда възмножко! За мен, като възрастен човек, е пренатоварен, за децата не искам да коментирам. Две деца по две тренировки на седмица прави четири дни с този ритъм /за мен!/ Е, ама аз нямам домашна помощница, нямам и гледачка - трябва да овършея вкъщи, да напазарувам, да сготвя, да сервирам/отсервирам, да пусна пералня, да събера изсъхналите дрехи, да отида до баща ми докато те са на училище, за да му ошетам и на него, да му напазарувам, да си побъбрим /един болен и самотен отец има нужда да бъде разтушаван от дъщеря си/. А децата искат и да поиграят /трябва да ги заведа до градинката/, искат и с мен да си поговорят за нещо си, искат да им видя рисунката, да ми разкажат някакъв виц, да ми покажат как въртят обръч...
Дори и без спорт, в осем вечерта вече са полузаспали, лягат си между 8.30 и 9 часа. Сутрин стават в 7 ч. и се започва същата въртележка.
Та да обобщя - децата не спортуват, защото няма спортни клубове към училищата, а се налага някой родител да се ангажира с водене/чакане/връщане вкъщи. А родителите, особено пък работещите, нямат толкова време.

Вярно ,че няма спортни клубове в училищата.Но споменаваш,че не можеш да смогнеш от гледна точка на времето,но голяма част от родителите не могат да смогнат и от към финанси....да го заведеш-транспорт,такса, докато чакаш трябва да седнеш някъде...и т.н.

Да, а пък ако семейството е в София и двамата родители са служители на пълен работен ден, на практика няма начин. Единствения вариант е да се плаща на някоя жена и тя да поеме воденето на децата по мероприятия. Въобще ако и двамата родители са на пълен работен ден, всичко е безумно трудно като организация, не само спорта на децата.

Реално си ужасно права. Не се бях замисляла, първо, че още е малък и не ходи на училище и второ имам баби на разположение. всеки гледа от своята камбанария. А събота и неделя?

Аз ползвам съботата и неделята, но отново подкрепям baibibi, че ако има спортни клубове в учиищата ще е по добре. Това водене, висене докато свърши тренировката си иска време. И наистина един работещ родител колкото и желание да има да си води децата на тренировки трудно ще организира това в делничните дни. а в почивните вместо да разпуснем хукваме по тренировки...

Аз и в другата тема писах, че е много важно да се направи нещо и държавата/общината някак си да помогне малко
Ако има осигурен транспорт от училището до спортния клуб, като се запази същата цена, повече деца ще се запишат и то   през деня, защото няма да има нужда да ги води родител, това е само едно предложение
Знам че е задължение на родителите да осигурят спорта и издръжката на децата, но това се е превърнало в проблем с национално значение, а пък и доста пари се отпускат по такива програми, би могло да се измисли нещо