!
.Първите 40дни го сънувах много често,но отдавна вече не го сънувам
.Той не харесваше родителите на баща ми,и самият него..и честo си го е изкарвал на мен.Аз знам,че ме е обичал,макар и малко,все пак аз съм дъщеря на неговата дъщеря,съответно негова внучка!Дори и да се е отнасял лошо с мен в много от ситуациите,на мен ми липсва..баба е в депресия откакто почина..станала е много страхлива,изпада в шок някой като звъни по телефона или на вратата.. 
Той не вярваше в Бог..много ми се иска да е на по-добро място
и да го видя усмихнат
защо не го сънувам вече
имам нужда да чуя,че е добре..
и сяка вечер се моля като се събудя всичко да си е както преди да не се е случило наистина
бяха ми най-хубаввите години с него .. почина в автомобилна катастрофа.. а точно преди това не бяхме излизали,защото не бях в настроение и му бях обещала да му се обадя,а не го направих .. цял живот ще ми тежи,че не го потърсих .. сънувах го 1вите дни след като почина .. бяхме в църквата с най-добрата ми приятелка а той лежеше в ковчега точно на входа и аз не исках да изляза,казах,че цял живот ще седя в църквата,но няма да мина покрай него
нзм дали не значи че никога няма да го преодолея .. 2рият път го сънувах че му отивам на гости.. той ми отвори,но не ме покани стояхме пред вратата,а той не можеше да ходи .. легна ми в краката и аз го прегръщах и целувах..когато се събудих,а него го нямаше.. много е тежко
3ият път,когато го сънувах не беше мн отдавна .. седяхме на улицата аз с едно момиче а той с едно момче .. и аз му се извинявах,че не сум го потърсила и че искам пак да си излизаме,но тои ме отблъскваше казваше ми,че това е края .. не ме искаше
много ми беше тъжно и нзм защо се държеше така,дали не ми е сърдит за дето не го потърсих
не бях губила близък до сега .. и просто нзм как да го преодолея
родителите ми бяха в чужбина брат ми студент във варна .. само с баба бях,но тя не ми е близка,не мога да си споделям с нея .. имах нужда от мама .. наскоро направих една голяма грешка,посегнах на живота си без да се замисля колко хора ще нараня и как ще се чувстват родителите ми 
но се обадих на приятелка навреме ии не стана нищо .. но толкова мн искам да съм при него,нямам никакво желание да оставам тук .. живея в малък град и където и да съм всичко ми напомня за онези дни .. сега ще заминавам най-вероятно при родителите ми,защото няма да се справя сама и не искам пак да се стига до най-лошото.. приятелите ми ме съветват да отида на психолог,но се съмнявам да помогне
живота беше толкова хубав,а сега ... нищо не ми остана .. само плача и се чудя как да спра да страдам .. 

съжалявам,че е толкова дълго,но няма как :С:С
!
В него винаги има хора, които идват и си отиват...те винаги ще бъдат с нас, щом пазим спомена жив и ги носим в сърцето си!!!Няма сила или мерна единица, която да даде точност за това колко много ни
и сяка вечер се моля като се събудя всичко да си е както преди да не се е случило наистина
бяха ми най-хубаввите години с него .. почина в автомобилна катастрофа.. а точно преди това не бяхме излизали,защото не бях в настроение и му бях обещала да му се обадя,а не го направих .. цял живот ще ми тежи,че не го потърсих .. сънувах го 1вите дни след като почина .. бяхме в църквата с най-добрата ми приятелка а той лежеше в ковчега точно на входа и аз не исках да изляза,казах,че цял живот ще седя в църквата,но няма да мина покрай него
нзм дали не значи че никога няма да го преодолея .. 2рият път го сънувах че му отивам на гости.. той ми отвори,но не ме покани стояхме пред вратата,а той не можеше да ходи .. легна ми в краката и аз го прегръщах и целувах..когато се събудих,а него го нямаше.. много е тежко
3ият път,когато го сънувах не беше мн отдавна .. седяхме на улицата аз с едно момиче а той с едно момче .. и аз му се извинявах,че не сум го потърсила и че искам пак да си излизаме,но тои ме отблъскваше казваше ми,че това е края .. не ме искаше
много ми беше тъжно и нзм защо се държеше така,дали не ми е сърдит за дето не го потърсих
не бях губила близък до сега .. и просто нзм как да го преодолея
родителите ми бяха в чужбина брат ми студент във варна .. само с баба бях,но тя не ми е близка,не мога да си споделям с нея .. имах нужда от мама .. наскоро направих една голяма грешка,посегнах на живота си без да се замисля колко хора ще нараня и как ще се чувстват родителите ми 
но се обадих на приятелка навреме ии не стана нищо .. но толкова мн искам да съм при него,нямам никакво желание да оставам тук .. живея в малък град и където и да съм всичко ми напомня за онези дни .. сега ще заминавам най-вероятно при родителите ми,защото няма да се справя сама и не искам пак да се стига до най-лошото.. приятелите ми ме съветват да отида на психолог,но се съмнявам да помогне
живота беше толкова хубав,а сега ... нищо не ми остана .. само плача и се чудя как да спра да страдам .. 

съжалявам,че е толкова дълго,но няма как :С:С
... "Животът е най-ценното, което имаме" .. ценен е,когато имаме за какво да живеем .. а така без цел,без желание .. просто си съществуваш,очаквайки всичко да мине по-бързо,за да спре тази безмислена игра .. ще гледам да се държа,че мама и тати не заслужават да страдат.. гледам да не ги тревожа мн и да им казвам колко ми е трудно и мъчно,защото ми е още по-тежко,когато страдат заради мен
.. бъдете силни всички .. където и да са те сега,единственото,което искат е близките им да са щастливи ..
Препоръчани теми