Сънувате ли починали ваши близки? - 2

Вече 4 месеца станаха откакто съпруга ми почина, а нито веднъж не съм го сънувала.....Живея само със спомените, ставам все по-зле от ден на ден

Съжалявам, buri,  !
Ще го сънуваш...  болката ще започне да отшумява малко по малко... но още е рано, много е рано. Прегръщам те, макар и само на думи.

Здравейте!Дядо ми почина мин.година,месец януари .Първите 40дни го сънувах много често,но отдавна вече не го сънувам .Той не харесваше родителите на баща ми,и самият него..и честo си го е изкарвал на мен.Аз знам,че ме е обичал,макар и малко,все пак аз съм дъщеря на неговата дъщеря,съответно негова внучка!Дори и да се е отнасял лошо с мен в много от ситуациите,на мен ми липсва..баба е в депресия откакто почина..станала е много страхлива,изпада в шок някой като звъни по телефона или на вратата..
След като почина се чувствам много странно...все едно живея в нереалност,като в сапунените сериали..чувствам как всички хора,държали се лошо с мен,всички които са ме пренебрегвали..си отиват...по някаква причина..Но дядо ми липсва..притеснявам се за това дали е на добро място!В един от сънищата ми го сънувах на дивана пред телевизора,и той ми каза "Аз съм жив и съм тук,и ви наблюдавам,просто вие не ме виждате.." Той не вярваше в Бог..много ми се иска да е на по-добро място и да го видя усмихнат защо не го сънувам вече имам нужда да чуя,че е добре..

Наскоро сънувах майка, утре стават 40 дни..., сънувах, че е дошла да я видя. Беше ми особено много мъчно точно тези дни и може би затова...не знам. Та, сънувах, много ясно стана, че е дошла не тя да ме види, а аз да я видя. Бях наясно в съня си, че е починала. Страхотно й се радвах и й казвах остани още малко, но дойде време да си ходи и си тръгна...

За втори или трети път я сънувам откакто почина, много ми липсва! Чета разни книги, които ми помагат по малко, но празнината е огромна.

да,случва ми се :с но не често колкото и да искам .. не съм сънувала бабите и дядовците ми защото съм била прекалено малка .. но скоро почина най-близкия ми човек.. почти 3 месеца минаха,но ми е толкова мъчно и все още не мога да приема,че го няма вече.. все си мисля,че ще ми се обади,че ще го видя пак някъде..постоянно се припознавам в него и сяка вечер се моля като се събудя всичко да си е както преди да не се е случило наистина бяха ми най-хубаввите години с него .. почина в автомобилна катастрофа.. а точно преди това не бяхме излизали,защото не бях в настроение и му бях обещала да му се обадя,а не го направих .. цял живот ще ми тежи,че не го потърсих .. сънувах го 1вите дни след като почина .. бяхме в църквата с най-добрата ми приятелка а той лежеше в ковчега точно на входа и аз не исках да изляза,казах,че цял живот ще седя в църквата,но няма да мина покрай него нзм дали не значи че никога няма да го преодолея .. 2рият път го сънувах че му отивам на гости.. той ми отвори,но не ме покани стояхме пред вратата,а той не можеше да ходи .. легна ми в краката и аз го прегръщах и целувах..когато се събудих,а него го нямаше..  много е тежко  3ият път,когато го сънувах не беше мн отдавна .. седяхме на улицата аз с едно момиче а той с едно момче .. и аз му се извинявах,че не сум го потърсила и че искам пак да си излизаме,но тои ме отблъскваше казваше ми,че това е края .. не ме искаше  много ми беше тъжно и нзм защо се държеше така,дали не ми е сърдит за дето не го потърсих  не бях губила близък до сега .. и просто нзм как да го преодолея родителите ми бяха в чужбина брат ми студент във варна .. само с баба бях,но тя не ми е близка,не мога да си споделям с нея .. имах нужда от мама .. наскоро направих една голяма грешка,посегнах на живота си без да се замисля колко хора ще нараня и как ще се чувстват родителите ми но се обадих на приятелка навреме ии не стана нищо .. но толкова мн искам да съм при него,нямам никакво желание да оставам тук .. живея в малък град и където и да съм всичко ми напомня за онези дни .. сега ще заминавам най-вероятно при родителите ми,защото няма да се справя сама и не искам пак да се стига до най-лошото.. приятелите ми ме съветват да отида на психолог,но се съмнявам да помогне живота беше толкова хубав,а сега ... нищо не ми остана .. само плача и се чудя как да спра да страдам .. съжалявам,че е толкова дълго,но няма как :С:С

impossible,nizza,  !

Все някога в живота се случват тези ужасно тъжни неща! Болката е цената на любовта. С времето болката ще се притъпи малко... Няма как иначе. Но времето тече бавно.
Желая ви прекрасни сънища, в които да ги виждате щастливи! Сънищата и усещанията,свързани с тях, са най-ценното успокоение.
 

Ейнджъл,винаги намираш какво да кажеш!И винаги е хубаво  

Баща ми почина преди 12г. От тогава много често го сънувам. И като се събудя ми е едно леко на душата. Все едно сме били наистина заедно.
След погребението го сънувах още първата нощ. Беше много ядосан на лекарите, че му направили аутопсия. Беше страшничко, защото беше страшно сърдит-оплакваше се на мен и псуваше по докторите. А в живота беше кротък човек и аз не съм го чувала да псува.
Гробът му като мина малко време започна да пропада, и мъжът ми го насипа отгоре. Не бяхме казали на никой. Още същата нощ брат ми го сънувал. Баща ми му казал: "погребаха ме още веднъж". Всички се втрещихме като чухме съня.
Когато съм сериозно болна винаги го сънувам. Насън е идвал с мен на лекар. СИГУРНА СЪМ,че се грижи отгоре за мен.
А пък когато оперираха майка от рак, същата нощ го сънувах как спи на леглото срещу нея в болничната стая. Беше отишъл да се грижи за нея. Като й казах, тя се разплака. Всичко мина успешно и след това тя живя още 10 години без следа от коварната болест-рак на гърдата. И нея я сънувам, но по-рядко.
Казват, че времето лекува. Не винаги е вярно. Колкото повече време минава, толкова празнотата се увеличава. Поне при мен е така.

зита,аз също мисля,че времето не лекува! дълбоките рани може да не убиват,но никога не заздравяват.. времето само кара да се усеща повече липсата на любимите ни хора .. просто животът си тече,а единственото,което можем да направим е да пазим всички хубави спомени и да се сещаме за тях с усмивка !! понякога изхода е да минава времето,очаквайки нещо,което никога няма да се върне .. за жалост такъв е живота,няма връщане назад В него винаги има хора, които идват и си отиват...те  винаги ще бъдат с нас, щом пазим спомена жив и ги носим в сърцето си!!!Няма сила или мерна единица, която да даде точност за това колко много ни
липсват хората, които вече не са с нас и никога няма да бъдат... Липсата им винаги ще се усеща и винаги ще са далеч от нас...но ще бъдат вечно в сърцата ни-на най-сигурното място !!!

О мила,добре че не се е случило и с теб най-лошото. Недей така.Може би трябва да се консултираш с психолог.Животът е най-ценното, което имаме.


Вмъкни Цитат
зита,аз също мисля,че времето не лекува! дълбоките рани може да не убиват,но никога не заздравяват.. времето само кара да се усеща повече липсата на любимите ни хора .. просто животът си тече,а единственото,което можем да направим е да пазим всички хубави спомени и да се сещаме за тях с усмивка !! понякога изхода е да минава времето,очаквайки нещо,което никога няма да се върне .. за жалост такъв е живота,няма връщане назад  В него винаги има хора, които идват и си отиват...те  винаги ще бъдат с нас, щом пазим спомена жив и ги носим в сърцето си!!!Няма сила или мерна единица, която да даде точност за това колко много ни
липсват хората, които вече не са с нас и никога няма да бъдат... Липсата им винаги ще се усеща и винаги ще са далеч от нас...но ще бъдат вечно в сърцата ни-на най-сигурното място !!!


Така е мила! Кураж.

ех,зита ...  "Животът е най-ценното, което имаме" .. ценен е,когато имаме за какво да живеем .. а така без цел,без желание .. просто си съществуваш,очаквайки всичко да мине по-бързо,за да спре тази безмислена игра .. ще гледам да се държа,че мама и тати не заслужават да страдат.. гледам да не ги тревожа мн и да им казвам колко ми е трудно и мъчно,защото ми е още по-тежко,когато страдат заради мен  .. бъдете силни всички .. където и да са те сега,единственото,което искат е близките им да са щастливи ..  

за съжаление все по рядко, но вече 4 години откакто се изгубиха.
Имам няколко много силни преживявания наън с тях.
1. няколко дни след смъртта на баба ми я сънувах заедно с дядо в техния апартамент (доста години живяха в него, после се преместиха на село) и до тях една жена със сенки под очите - беше леля ми. Е точно 6 дни след този сън ни се обадиха че леля е починала.
2. 1 година след смъртта на баба ми, се събудих със сълзи и плаках час след това, необяснимо защо.
Вярвам, че сънищата са вход към паралени светове, подготовка към другото ни съществуване.
Все по рядко я сънувам, защото предполагам, че тя все повече намира своя път отвъд и губи вече връзка с материалния свят в които сме. Връзката ми с нея беше много силна и знам че отново ще я срещна.
Толкова ми се иска да бъде в съня ми с мен - дава ми огромна сила и надежда.

Хайде и аз да разкажа.Преди 6 години свекърва ми ,която беше много добра жена почина внезапно в мойте ръце изживях го много тежко,сега когато я сънувам винаги я сънувам ,че се съживява и се смее, никога до сега не ми е говорила до като я сънувам ,само се смее .Преди няколко дни пак сънувах ,че е жива и пак, че умира в мойте ръце абсолютно същата случка, която се случи когато почина все едно се случваше отново ,когато се събудих сутринта се чувствах страшно уморена все едно не бях спала.Нека ако някой знае какво означава това да ми го разтълкува ,ще бъда много благодарна.За мен този сън е много мъчителен особено последния път ,когато сънувах ,че всичко се случва отново ,много ме е страх сега имам чувството ,че нещо пак ще се случи и сърцето ми е много свито ,стряскам се от всичко и от вяко позвъняване на телефона .Искам само да кажа ,че когато се случи това ,стана наистина по един много драматичен начин но не изкам да го разказвам ,защото ще стане много дълго.

А1 според мен нещо те кара да се съсредоточиш и да се връщаш отново и отново в сънищата си към този момент.
Гузна съвест, неизказани мисли, желания и усещане за нещо недовършено.
Аз ако бях на твое място, бих отишла на гроба и и бих заалила свещ, бих се помолила в църква и ако отново сънувам сън бих и казала да си върви с мир, бих поговорила с нея , едва ли след това ще я сънуваш толкова често.

A1 мисля,че тези сънища са инвидуални.. само ти знаеш какви са били отношенията ти с нея и какво те мъчи .. дали наистина не изпитваш чувство са вина,че не си направила нещо,с което да и помогнеш .. или е трябвало да и кажеш нещо,което не си успяла .. единствено ние самите можем да си тълкуваме сънищата,защото никой не е на ясно как са стояли нещата тогава .. съжалявам много за случилото се,сигурно чувството е ужасно .. :\