Сънувате ли починали ваши близки? - 2

*Jeny*  не не задължително да ти носи послания баба ти.Понякога мъртвите искат само да видиш че са добре за твое успокоение
ДИДИТКА
Лошото е това ,че сънищата не можем да си ги контролираме какво да сънуваме.Дядо ти явно така си го запомнила за последно и за това и така го сънуваш.
За гробищата и аз съм на твоето мнение.
Като малка съм ходила през ноща на гробищата и съм палила кандилото на баба ми тъй че щом като дете не ме е било страх и не се е случило нищо значи там няма от какво да се страхуваме .Тези бръщолевения за неготивни енергии в гробища   са за хора със слаба психика  ...
 

За мен лично негативна енергия там има-но не от мъртвите,а създадена от живите.Цялата скръб,изплаканите сълзи,чувството за безсилие,отчаянието...няма как да не е отрицателна енергия,поне за мен.

Мен централния гробищен парк ми дава спокойствие. Там бяха подредени по алеи - алеи на артистите, на пилотите, писателите и т.н. Ако има някой с теб, може много история да научиш.

Та има мъка да, но това не е отрицателна енергия.

  И на мен ми действат много успокояващо когато не съм на погребение. Веднъж закъснях за едно погребение. Тръгнах си разревана от яд и болка, седнах на една пейка и изведнъж ме обзе космическо спокойствие. Запалих цигара на починалия човек, спомних хубавите моменти, които сме преживели и се изпратихме подобаващо. Никога няма да забравя това усещане между небето и земята.

   Това вместо свещичка ли?

Дидитка, що се смееш? И аз пуша с татко, когато отида на гроба. Паля си една за мен и една за него. Неговата поставям в малката градинчица с цветята, върху гроба. а аз си сядам на пейката и си говорим.

Значи не само аз правя така. И ние със съпруга ми си "пушим и си говорим" .  Няма  наоколо живи наблюдатели и слушатели,които да ни смущават...

Ние също така правим на гроба на баща ми и свекър ми.Интересно че когато забия цигарата с филтъра в пръста все едно някой дърпа и изгаря цялата до дъно.

Да, така е 
Това е химична реакция, не е нищо свръхестествено, но н амен ми е ок, да си мисля, че е татко 

Привет отново
Това е темата, която ми е най-приятна за четене, не знам защо..
По повдигнатите от вас въпроси:

- С майка ми винаги палим цигара на тати, когато отидем на гроба. Освен това, ако на някого му се изплъзне от ръцете, задължително я палим и я оставяме да си изгори така. Преди, когато пушех, имаше един ден, в който поне три пъти ми падаше цигара от ръцете, много странно нещо ставаше с тия цигари Палих ги и ги оставях.. да си ги "изпуши", който иска.

- От гробища почти винаги връщаме нещо - я инструменти, я бутилки.. Онзи ден без да искам си занесох вкъщи пластмасовата паничка с храна от погребението, на което бях. Не ме е страх от това. Не ме е страх от мъртвите. За мен те не са нищо повече от живите, освен, че са на друго място и знаят много, много повече от нас - казвам го с най-добри чувства, защото абсолютно вярвам в живота след физическата смърт И гробищата за мен не са наслоени с негативна енергия. По-скоро има мъка, както някой спомена по-горе. На мен обаче не ми действат така. Действат ми.... май никак. Някак имам чувството, че починалите ни близки просто не са там (изобщо) 

- И видях нещо, което някой беше писал - за погребението и кремацията - какво общо имат с това дали ги сънуваме? Искам да кажа, има ли някакво значение извършеният ритуал? Защото, като се замисля, двамата ми дядовци са кремирани. Единия за 23 години баба ми го е сънувала сигурно по-малко от пет пъти; другият почина преди две години и изобщо не сме го сънували. А баща ми мама го сънува невероятно много. Особено в началото, преди две години, почти всяка вечер.
 

Днес ми се прииска да пиша в тази тема
Напоследък почти всяка нощ сънувам починали близки, все го прегръщам и целувам.
Може би защото последните месеци погребах близки доста хора...
Радвам се че сънищата ми са хубави, положителни и знам че идват при мен за да ми покажат обичта си

 

Aз и преди писах,много ми се иска да сънувам съпруга си,който почина през лятото съвсем внезапно/обезводнение,така пише в изследванията,които са му правили при аутопсията.
Никакви болести нямаше моето момче,здрав като камък,спортист пък си отиде ей тъй...
Много,много искам да го видя в съня си жив,а не само вече на снимки и видео...

Когато много желаеш нещо не се случва нали знаеш. Не мисли за това ще дойде ей така когато най малко очакваш.

Не си ли се замислила ,че някой мъртъв близък не е искал да пушиш и за това цигарите са "бягали" от тебе не, че му се пуши 

  Аз.. не се хваля, де, ама... вече не пуша (1,5 мес.) Тъй че, който каквото е искал, надявам се да го е постигнал. (Това цялото с привкус на леека гордост!)