Сънувате ли починали ваши близки? - 2

сигурно наистина не можеш да се примириш.моята прабаба почина преди 2 години.постоянно я сънувам.отначало почти всеки ден.бяхме близки,живяхме в една къща.винаги я сънувах с ношничката си,защото беше 3 години обездвижена,и винаги в съня ми беше мръсна,раздадох кърпи и сапуни,но пак я сънувах мръсна.тя много обичаше чистотата,но за нея се грижеше болногледачка и понякога не и сменяше памперса.това е много тежка история за мен...почина сама,почти разлагаща се.винаги се сещам за това,баба ми слизаше и я обслужваше,но последните 15 дни беше в кома,беше горещо и разбирате ситуацията....на погребението не спрях да плача,а и с тези лоши сънища е ужасно.на 29ти стават две години и аз най-накрая я сънувах усмихната,прегръщашеме и си  говорихме за пръв път.беше с нейната забрадчица,чиста и спретната.каза ми че е много добре и че ще доживее 100години,а тя почина на 94г..снощи пак я сънувах чиста и спретната,но носеше едно руло и две пастички.утре ще раздам същото.дано душата и е намерила покой най накрая

Да, и аз четох по разни съновници. Сигурно си права, че се притеснявам и от там идва всичко.
Благодаря ти 

цитат от съновника:
и още един цитат, който не знам дали е наистина верен:

а доколкото знам да сънуваш отново събитията около смъртта и погребението на някой и да преживяваш всичко отново значи, че просто не можеш да се примириш със загубата и всичко е плод на подсъзнанието, което отказва да приеме случилото се.

Последните няколко месеца 3 пъти сънувам, че майка ми умира. Какво означава това? Гледах в съновниците, но все пак да попитам - нали не предвещава нещо лошо?

и на предната страница го бях написала: Означава че ще й умре злото, т.е. не е лошо 

Да, да, и аз това четох в съновниците, но се притесних понеже три пъти все това сънувам...
Радвам се, че значи нещо хубаво   

абе, четох в един съновник, че да сънуваш умрял човек, не себе си, означава, че ще получиш лоши вести, предателство, измяна. различно ли е да сънуваш някой, че е умрял, от това да умира?

Сънувах наскоро любимия си дядо,дойде и ме целуна...изглеждаше по-млад и жизнен,той почина на 92

Майка ми почина преди две седмици.
Досега не съм сънувала много мои починали близки, но нея наум я молех до последния миг в който дишаше да идва в съня ми....и тя ме е чула
Още докато беше в моргата, а аз се бях прибрала в къщи и в просъница ми се явява малко в далечина,но около нея имаше светлина и беше наметната с няколко одеала,сякаш искаше да ми каже че и е студено.
Известно време след погребението не сънувах нищо, докато не отидох при една баба да ми прибае ( хич не си падам по баячки, но майка ми много им вярваше, а и търся начин да преодолея стреса от случилото се).
Та, през ноща я сънувам, как я чакаме да излезе от химеотерапия, правели вливки със силно лекарство и някой ми казва че може да не изглежда добре, а тя идва...върви, една такава усмихната и малко по-млада (почина на 43г.). Дойде прегърна ме и седнахме на едно сепаре....и до тук помня съня. Само да уточня, че от 21 г. имаше онко заболяване,диагностицирано в последен стадий и въпреки което последните 10г. беше в ремисия. Не правеше контролни изследвания, те всъшност всички кръвни до последно бяха хубави и в деня в който скенера установи разсейки, в този ден тя почина...дори и не разбра какво е.
В следващия си сън я сънувам сложила глава на скута ми, а аз и обяснявам от какво е починала
Най- странното е, че след като отидох на втори път при онази баба да ми прибае, вечерта изпитах нещо като сънна парализа- онова състояние в което уж си буден и усещаш как нещо се случва. Към 6- 6 и нещо сутринта се събудих, когато приятеля ми излезе за работа и след това явно съм заспала, но сякаш бях в полубудно състояние. Чувам как вратата на спалната се отваря, някой влиза и усещам как завивката зад мен се повдига и някой иска да легне до мен. Мъча се да се обърна и не мога,знам че съм се разбудила и накрая успях да се обърна - е, нямаше никой до мен, но какво беше това не зная. Чудя се сън ли е, истина ли, сънна парализа ли е или тя си е дошла при мен- незнам....

Стана дългичко, но ще видя до 40-те дена какво още ще сънувам и оставам във вашите редици.

Кокетка, моите съболезнования за загубата ти  Всички думи са слаби.

  Кокетка

Благодаря ви момичета 
Чула съм, че когато близките скърбят много и плачат непрестанно, тогава душата на починалия не може да се свърже с тях. За сега само аз я сънувам, защото по незнайно какви причини така съм се стегнала, че сякаш това не е било и може би още съзнанието ми не го приема.

Баща ми си отиде преди 4год.2мес.Не е минал ден без да мисля за него,а първата год.и всеки ден си поплаквах Имам чувство,че е заминал някъде надалеч,не мога да повярвам,че си е отишъл завинаги от нас.Много рядко го сънувам,а ми се иска...

кокетка,моите съболезнования.  
Знам какво имаш предвид като казваш,че си като стегната.И аз бях така известно време,след като баща ми почина.Просто бях толкова неподготвена да го изгубя,че дори не можех да заплача.Някак си се чувствах като излъгана.Той почина съвсем внезапно в цветущо здраве,в съня си.
След няколко месеца осъзнах,че никога повече няма да бъде до мен и да ми казва "на тати момичето",тогава вече болката ме удари с пълна сила.Доста си поплаках.Явно не мога да приема факта,че той така внезапно си замина,защото оттогава(вече цели 11 години) го сънувам все в горе долу един и същ сън:
В даден момент,баща ми се появява и майка ми щастлива казва,че всъщност е бил някъде в командировка или на пътешествие.Усещам как ми пада огромен камък от сърцето и винаги,ама винаги настоявам да излезем някъде с него само двамата,за да си поговорим,понеже имам да му разказвам хиляди неща.Но това никога не се случва и аз се будя.  

Точно такова чувство имам и аз,сякаш очаквам,че един ден ще се появи   
Доли