Моля ви кажете какво да правя?Синът ми е на 3г.и 9м.и от известно време го страх да остава сам.Опитах с мили и успокоителни думи,но не става,вече става досадно,не си играе, ако в стаята няма никого изпада в ужас!
Виж целия пост
Детски страхове
- Публикувана: 12 фев. 2010, 15:41 ч.
- Последно мнение: 8 март 2010, 08:56 ч.
# 1
12 фев. 2010, 16:19 ч.
точно на 4 год и ние имахме този проблем,след около месец мина- сразговори и обяснения иначе нещата ще се задълбочат
Виж целия пост
# 2
12 фев. 2010, 16:31 ч.
Добре де какво да му обяснявам?Всичко ми се вижда много странно,при положение,че вечер заспива сам в стаята си без никакъв проблем.
Виж целия пост
# 3
12 фев. 2010, 16:43 ч.
От възрастта е, има си разни периоди, през които хлапетата минават.
Горе долу на тази възраст и дребо мина през такъв период, сега е ред на страха за себе си, да не вземе да се затрие миличкия.
А ти говори с него, да не би някой познат/баба/дядо/ да е казал нещо или пък да е гледал филм, клип или каквото и да е, нещо което го е стреснало.
Виждам от аватара ти, че си бременна ( или пък ?) да не би растящото коремче, да предизвиква разни терзания в детската душичка.
Но както и миа_72 е казала, говори с него. Питай го точно какво го притеснява, да остане сам в стаята, да те загуби от поглед, дори и страх на възрастта да е, търси причината.
Виж целия пост
Горе долу на тази възраст и дребо мина през такъв период, сега е ред на страха за себе си, да не вземе да се затрие миличкия.
А ти говори с него, да не би някой познат/баба/дядо/ да е казал нещо или пък да е гледал филм, клип или каквото и да е, нещо което го е стреснало.
Виждам от аватара ти, че си бременна ( или пък ?) да не би растящото коремче, да предизвиква разни терзания в детската душичка.
Но както и миа_72 е казала, говори с него. Питай го точно какво го притеснява, да остане сам в стаята, да те загуби от поглед, дори и страх на възрастта да е, търси причината.
# 4
12 фев. 2010, 17:51 ч.
и аз мисля, че може би е заради новата бременност....но наистина се опитайте да говорите с детето, ако не сподели с вас , опитайте с някой човек , когото харесва, обича и му има доверие...при нас такъв човек е зълва ми
Виж целия пост
# 5
12 фев. 2010, 20:37 ч.
Питането, поведението ти и реакциите ти ми се струват отегчени и като че детето ти досажда
При всички нас ги има тези моменти, но се съобразяваме. Нямаш право да ти става досадно и да ти се струват странни периодите на израстване на детето ти - то расте, опознава и разбира повече неща, което влече след себе си повече страхове, въпроси, притеснения. Нямате право да ви е досадно, да не му обръщате внимание и да очаквате, че винаги ще си заспива сам и безпроблемно в стаята. Да, ще има кошмари, страхове, ще иска да се гушка при вас и нямате право да сте строги и да не го допускате, нито да изразявате отегчение и досада във въпросите си. Създали сте дете, човек, ваша кръв, а не домашен любимец, който да може да бъде наритан, искайки внимание в неподходящ момент.
Може да звуча грубо, но децата не се плашат от нищо, нито стават лоши без повод. Търсете причината в себе си и му помогнете
Виж целия пост
...вече става досадно....
Добре де какво да му обяснявам?Всичко ми се вижда много странно,при положение,че вечер заспива сам в стаята си без никакъв проблем.
Питането, поведението ти и реакциите ти ми се струват отегчени и като че детето ти досажда
При всички нас ги има тези моменти, но се съобразяваме. Нямаш право да ти става досадно и да ти се струват странни периодите на израстване на детето ти - то расте, опознава и разбира повече неща, което влече след себе си повече страхове, въпроси, притеснения. Нямате право да ви е досадно, да не му обръщате внимание и да очаквате, че винаги ще си заспива сам и безпроблемно в стаята. Да, ще има кошмари, страхове, ще иска да се гушка при вас и нямате право да сте строги и да не го допускате, нито да изразявате отегчение и досада във въпросите си. Създали сте дете, човек, ваша кръв, а не домашен любимец, който да може да бъде наритан, искайки внимание в неподходящ момент. Може да звуча грубо, но децата не се плашат от нищо, нито стават лоши без повод. Търсете причината в себе си и му помогнете
# 6
12 фев. 2010, 20:50 ч.
Моите деца не са се страхували от нищо имагинерно. По едно време дъщеря ми взе да претендира, че я било страх от тъмното. Разнищих случая и се оказа, че просто копира - нейна любима приятелка имала голям страх от тъмното. Говорихме, разсъждавахме, питах я как така до вчера не я е било страх, а сега изведнъж разни лампички взе да си пуска, вратата на стаята да й стояла открехната, за да виждала светлината в антрето... И тя - хъката-мъката, разказа как еди коя си се бояла от тъмното и пищяла. Та и мойта хубостница решила, че е много шик и започнала да й подражава. Беше на около 4-5 г. За около седмица й премина, явно прецени, че тая мода е много потискаща. А пък и доста често забравяше, че я е страх - нарочно съм я провокирала, за да видя как ще реагира. Страхът й със сигурност не беше искрен.
Мисълта ми е, че понякога децата си измислят страхове, за да се правят на интересни. Може и такъв да е случаят с твоето момченце.
По-добре оставяй да свети навсякъде, за да се чувства спокоен, не се опитвай насила да изтръгнеш страха от сърцето му.
Виж целия пост
Мисълта ми е, че понякога децата си измислят страхове, за да се правят на интересни. Може и такъв да е случаят с твоето момченце.
По-добре оставяй да свети навсякъде, за да се чувства спокоен, не се опитвай насила да изтръгнеш страха от сърцето му.
# 7
12 фев. 2010, 21:13 ч.
Много е важно детето да се чувства разбирано и подкрепяно.така по-лесно ще говори за страха си,а на теб,като ти е по-ясно защо го е страх и от какво точно,ще ти бъде по-лесно да му помогнеш.
отделен въпрос е ,че около 4г има бум на много страхове у децата.колкото по-големи стават,толкова повече неща научават и толкова повече поводи за страх си измислят и създават.нормално е,дано скоро премине.
Виж целия пост
отделен въпрос е ,че около 4г има бум на много страхове у децата.колкото по-големи стават,толкова повече неща научават и толкова повече поводи за страх си измислят и създават.нормално е,дано скоро премине.
# 8
13 фев. 2010, 22:37 ч.
Никол /4 г. / също не остава сама в стаята от известно време. Страх я е от изключените компютри и телевизори 
Преди седеше и си играеше сама без проблеми, а сега като усети, че отивам за нещо в другите стаи и е като стрела преди мен. Отначало смятах, че се поглезотва, но хванах няколко изплашени погледа към момиторите и реших, че ще я оставя да се го надживее този страх. Говорим си от какво я е страх, какво може да я изплаши от домашната техника изслушвам я много сериозно и гледам да го обръщам нашега, но явно трябва време да и мине.
Виж целия пост
Преди седеше и си играеше сама без проблеми, а сега като усети, че отивам за нещо в другите стаи и е като стрела преди мен. Отначало смятах, че се поглезотва, но хванах няколко изплашени погледа към момиторите и реших, че ще я оставя да се го надживее този страх. Говорим си от какво я е страх, какво може да я изплаши от домашната техника изслушвам я много сериозно и гледам да го обръщам нашега, но явно трябва време да и мине. 
# 9
13 фев. 2010, 23:07 ч.
Радвайте се, че децата ви споделят страховете си, защото поне ще имате шанса да се опитате да им помогнете. Аз никога не споделих своите с родителите си, при все че бяхме в прекрасни отношения. Страховете са ужасно нещо, особено, когато сам се бориш с тях.
Виж целия пост
# 10
25 фев. 2010, 12:57 ч.
Здравейте,
Големия ми син има много фобии. Види ли че някой е разтревожен и той започва да трепери. Най- големия му страх е от вятъра. Вратата не може да се затваря добре и "свири" . Много му е страшно това. И изобщо от буря и дъжд и светкавици много се страхува. Опитах с какво ли не. Показвам му че аз съм спокойна, че вятърът е нещо естествено, че дъждът е полезен. Измислям приказки и игри.
Но нищо не помага. Баща му го води на терасата за да си" говорят по мъжки". Виждам, че се изправя пред стаха си ама, трепери.
Ще се радвам на всякъкви идеи.
Виж целия пост
Големия ми син има много фобии. Види ли че някой е разтревожен и той започва да трепери. Най- големия му страх е от вятъра. Вратата не може да се затваря добре и "свири" . Много му е страшно това. И изобщо от буря и дъжд и светкавици много се страхува. Опитах с какво ли не. Показвам му че аз съм спокойна, че вятърът е нещо естествено, че дъждът е полезен. Измислям приказки и игри.
Но нищо не помага. Баща му го води на терасата за да си" говорят по мъжки". Виждам, че се изправя пред стаха си ама, трепери.
Ще се радвам на всякъкви идеи.
# 11
25 фев. 2010, 14:06 ч.
и моят син го е страх от гръмотевици и светкавици.както и повечето му приятелчета...
обикновено в един момент го преодоляват.с много спокойни разговори и обяснения,игри,но ти казваш,че сте опитали вече всичко това...
може би едно от най-важните неща е това детето да вижда и усеща,че родителите му са спокойни, в един момент почват да попиват от нашето спокойствие и малко по-малко се оправят нещата...но трябва много време,слонско търпение и любов разбира се...
Виж целия пост
обикновено в един момент го преодоляват.с много спокойни разговори и обяснения,игри,но ти казваш,че сте опитали вече всичко това...
може би едно от най-важните неща е това детето да вижда и усеща,че родителите му са спокойни, в един момент почват да попиват от нашето спокойствие и малко по-малко се оправят нещата...но трябва много време,слонско търпение и любов разбира се...
# 12
25 фев. 2010, 15:36 ч.
Повечето деца на възраст от 2,5 до 7 г.имат страхове, нормално е!
Сънуват, научават различни неща, фантазията им работи. Трябва да се стараем да осигурим на детето спокойна семейна обстановка, позитивни отношения между членовете на семейството. Въпреки това колкото и да се стараем това е част от развитието на всяко дете.
Виж целия пост
Сънуват, научават различни неща, фантазията им работи. Трябва да се стараем да осигурим на детето спокойна семейна обстановка, позитивни отношения между членовете на семейството. Въпреки това колкото и да се стараем това е част от развитието на всяко дете.
# 13
25 фев. 2010, 21:38 ч.
В момента не мога да се концентрирам, за да си спомня как се справях аз със страховете си, а синът ми не е влязъл в тази фаза. Днес (за пръв път) с него гледахме на компютъра фимчетата от поредицата за Мечо Пух, излъчвани по БНТ. Виж каква серия гледахме - как Прасчо се страхува от светкавици и как му помагат. Човешко е да се страхуваме и мисля, че, ако и Прасчко се страхува с нас е още по-хубаво. Случайно много подходяща по темата.
Първо я гледай сама, за да прецениш дали ще помогне или навреди (гръмотевиците и сладкият Прасчо са след средата).
http://vbox7.com/play:ad867ee4
Днес моят син каза - "Виждам въздух и въздух, който е вятър фууууу". По темата и той. Мен вятърът ме плаши, когато съм у нас - хваща ме страх от земетресение. Как бих го обяснила, ако съм малка
А сега?
Ето Прасчо винаги помага:
"Трудно е да бъдеш Храбър - каза Прасчко, леко подсмърчайки, - когато си Толкова Малко Животно!"
Виж целия пост
Първо я гледай сама, за да прецениш дали ще помогне или навреди (гръмотевиците и сладкият Прасчо са след средата).
http://vbox7.com/play:ad867ee4
Днес моят син каза - "Виждам въздух и въздух, който е вятър фууууу". По темата и той. Мен вятърът ме плаши, когато съм у нас - хваща ме страх от земетресение. Как бих го обяснила, ако съм малка
А сега?Ето Прасчо винаги помага:
"Трудно е да бъдеш Храбър - каза Прасчко, леко подсмърчайки, - когато си Толкова Малко Животно!"
# 14
25 фев. 2010, 22:12 ч.
Kalinna, мен и досега ме побиват тръпки от вятър, гръмотевици, а ако съм в друга къща и от тъмно. 
Този ми страх, от вятъра, е защото никой достатъчно достоверно не успя да ми обясни от къде точно е този вятър.Движение да въздушни маси, ама що се движат
Виж целия пост
Този ми страх, от вятъра, е защото никой достатъчно достоверно не успя да ми обясни от къде точно е този вятър.Движение да въздушни маси, ама що се движат
Препоръчани теми