Страховете са си нормални, всеки се е страхувал от нещо като дете. Някои са по-впечатлителни и с по-развинтена фантазия и имат повече страхове от други. Това не е непременно лошо, то си е израз на емоционално богатство, стига детето да се научи да се справя. Важно е да не се отрича страхът, да не се засрамва детето заради него. Трябва да разбере, че не е самичко в страха, а всички хора се страхуват от нещо и това е съвсем нормално чувство като всички останали и е част от живота.
В детската градина на моя син имат специални занятия посветени на емоционалната интелигентност и обсъждаха вече страховете - караха ни и нас родителите да пишем предварително на едно листче от какво ние сме се страхували като малки, за да види детето че и мама и татко са имали страхове, но са се справили с тях. Учат ги как да разпознават чувството, на кое място в тялото си го усещат, как да споделят страховете и т.н. Много е ценно, когато се прави в група, но и вкъщи също става.
Виж целия пост
В детската градина на моя син имат специални занятия посветени на емоционалната интелигентност и обсъждаха вече страховете - караха ни и нас родителите да пишем предварително на едно листче от какво ние сме се страхували като малки, за да види детето че и мама и татко са имали страхове, но са се справили с тях. Учат ги как да разпознават чувството, на кое място в тялото си го усещат, как да споделят страховете и т.н. Много е ценно, когато се прави в група, но и вкъщи също става.
Учех ги "да си говорят" с него и да му заповядват дали да духа по-силно или по-слабо /то на върха на хълм не е много трудно да изчакаш да се усили или намалее/, викахме му "тайни" думи и т.н. После приятелката ми ми благодари, че малката я било страх от силен вятът и гръмотевици, а сега като била и тя "сестра на вятъра" нещата се поукротили, само дето по време на буря викала по прозореца кога да гърми и да спира 
Страховете трябва да се надживеят 
Това показва голямо разбиране, безкрайна фантазия и оригинално решение!