ИН-ВИТРО/ИКСИ-ПОПРАВИТЕЛЕН

Хриси и аз съм се питала това много пъти и даже на моменти си мисля, че проблеми няма само докато не тръгнеш да ги търсиш...

Ох, не съм дочела темата ама това 3ЕТ , го прочетох като зет / мъж на сестра и се  , след следващият отговер разбрах ,че било 3 ЕТ 

И сега по темата и аз ще трябва да потретвам , а хич нямам настроение за това.
Успех на всички!

Да така е, резултат под 5 , поне 10  дни след прегнил се води липса на имплантация

При нас беше над седем, но не от прегнила,защото не съм с прегнил, а според док овитрела не се отразява, защото е синтетично ЧХГ /нещо такова ми обясняваше преди година  / пък беше минало достатъчно време, че да се изчисти дори дозата прегнил  ..после падна...от там съдеха

Края на октомври подадох за 2 опит по фонда и съм №4647
Сега правих само трансфер на снежковци от опита през септември.
Това със нулите и мен вече ме стресира ,при втората инсеминация имах завишение на хормона не знам точно с колко но думите на
д-р бяха че има оплождане и трябва да чакаме да видим дали ще продължава да се развива. цикъла ми закъсня тогава с 5 дни. По това съдя че в имплантацията е проблема.

Хриси, и аз след последното ИКСИ слагах Овитрел на 7ми ден,а след още 5 дни ЧХГ ми беше 22,но след още 2 дни падна на 7.Според мен лекарството не се е било изчистило още,а не е показало имплантация.

Моят док. твърди същото, затова и аз така написах, няма значение дали е Прегнил или Овитрел, оказва вличние на резултата от теста на 5-ти ден. Показателен е резултата на 10-и ден

Моят овитрел е бил 10 дни преди кръвния сега, а първия път и повече се връзваше като дни, с трансфер на пети ден....но док ми гледа и стойностите на естрадиола и другия хормон,който се пускаше, а сега,естествено го забравих, и оттам каза, че съди  ....като и двата пъти, естествено ме предупреди,че пети ден  е за нея, не за мен и да не бързам да се радвам....не,че съм се радвала изобщо,то,може ли човек да се зарадва,при положение,че дори положителен на десети, петнайсти и т.н. в един момент,като реши, се срива и сърцето винаги ти е свито

 момичета трябва скоро да променим този отрицателен резултат .Неможе се така да си продължаваме с отрицателните тестове .Стоя и си мисля в момента че се нещо пропускам за да не се получава .сещам се за два вариянта които може да са причина ПРИ НАС ДА НЕ СЕ ПОЛУЧАВА ЕДИНИЯ Е да не са използвани достатъчни по качество сперматозоиди и съответно втория некачествена яйцеклетка = на некачествени ембриони   /което естествено никой лекар не може да  гарантира че на 100 %  са  с добро качество и съответно ще се захванат . /чела съм че и при самия начин на оплождане/икси / има вариант да се увредят ембрионите  и да спрат да се развиват.естествено причини много други могат да бъдат причина за неуспеха ни .

bebu, и аз мисля като теб, аз го отдавам на моите некачествени одъртели увредени от начина ми на живот яйцеклетки (то затова и досега не е ставало..). Обаче науката още не е на ниво да прави визуален ДНК анализ на нашите яйцеклетки преди оплождане...дори и да се били произведени много яйцеклетки при стимулациите, колко от нас ще пожертват дори и един ембрион/яйцеклетка за анализ???

Ако само някой можеше да ме прегледа и да ми каже - няма да стане...поне да знам...

Трудна тема сте захванали
И като си помисля 4е в Америка една транссексуална мадама, сменила пола си ,Ще има 3то дете, за4енато ИН ВИТРО...е как да ме не е яд. Каква по гадна гледка от бременен мустакат мъж.... Ама при него/нея става, ниЩо 4е го прави 90% заради славата..А ние ни слава искаме, ни пари, ами напротив, пари даваме да стане и пак не та не .
Хайде дано да променим отрицателния резултат възможо най скоро.

Здравейте и от мен  .За жалост и аз сам за тук  Първи опит  неуспешен  ,а имах надежда .. ..много кофти чувство с доста сълзи и мисли .Въпреки всичко съм решила да не се предавам лесно  и да продължа напред .Мисля си да сменя клиниката за 2 опит и да пробвам в клиника Малинов при д-р.Стаменов (много хубави отзиви четох за него )Аз съм от Варна и ще се радвам ако някой от вас ми пише нещо повече  и как става подготвянето на документите и с часовете за прием при него .Само да спомена че ние сме с мъжки фактор ....., а при мен уж всичко е наред .Благодаря ви предварително !

bebu , все си мисля,след втори,трети опит, трябва да  обърнем нещата    Ясно е,че рядко става от първи път, от втори малко се увеличава шанса, ама след него,би следвало да се движи  нагоре тази успеваемост    Дано вече да е дошло времето да се отправим към положителната статистика,като ни дойде времето.
Аз също вече го отдавам на моите бабиери,след като ембрионите са некачествени.Ние по тази причина дори и със 7 яйцеклетки,направихме ин-витро, а не ИКСИ,защото док каза,че при всички случаи естественият подбор е по-силен от избора на ембриолога,след като първия път 15 ИКСИ замряха на втори ден, оплодени.Пребориха ни се тричките ин-витро..... и пак бяха, явно некачествени. Но,при положение,че сега моите напускаха 5-6 сперматозоида,един Господ знае какво още не им е наред 
Sharky43 ,мисля,че много малко лекари в България дават такава категорична диагноза и да те отрежат,ако хормоните са ти наред и имаш овулация. Моя приятелка е гинеколожка в Германия-тя ми обясняваше,че след третия опит ин-витро, на двойката се препоръчва консултация с психолог и вариант за осиновяване-изобщо не се наемали да се борят четвърти,пети, а още повече и седми опит,както примерно, се случва тук. Но,там имат и друга психика. Това с инжекциите и лежането по болници, в ранните месеци,ако бебето тръгне да излиза,почти не го практикували-ако оцелее е годно, ако не-не го насилват 
Гери,ми щом при мъжете става,пък било то и танссексуални,както са ги измайсторили,освен да си сменим пола и да пробваме с новия,белким извадим повече късмет, друго не виждам 
Hariti,за съжаление,май бременнност от първи опит си е като шестица от тотото  но пък,все някога става. Така е,важното е да продължаваме-сълзите отминават 

Ами то не е ясно колко нормална овулация имам (да, след клостилбегита се видя фоликул и после спукан фоликул - ама каква е гаранцията, че вътре е имало яйцеклетка), естрадиола ми е завишен, ТСХто, МАТ-а също са наднормени, прогестерона ми е нисък - с една дума, имам си всички признаци на предменопауза - поне от 3-4 г насам...колкото и да не искам да го казвам на глас.

hristina21, не знам дали е шестица от тотото при успех от първия път. Познавам доста момичета, които са успели от раз. Даже при моето първо инвитро, всички момичета, с които имах контакти тогава успяха (повечето бяха за първи път), а аз успях - ама за малко - ранен аборт. И ми се струваше адски нечестно. Сякаш аз съм най-големия карък. А винаги съм мислела, че съм късметлийка........
А сега често ми се случва мацки в клиниката да ме питат колко опита съм направила - и като кажа 2 неуспешни - ме гледат като извънземно. Сякаш съм обречена или трябва непеменно да се откажа. Разбирам ужаса в очите им и се опитвам да ги подготвя, че не винаги става от раз, дори всичко да ти е ок.
Иначе голям рев му метнах след като направих аборта - при първото инвитро. Още ми е гадно.  Бях толкова щастлива като видях положителния кръвен тест - това е един от най-щастливите ми мигове. Чак имах парещо усещане в областта на сърцето. Дъхът ми спря. И после - една кофа сълзи - душата ми отиде в петите.
След второто инвитро - отдиох в другата крайност - истеричен смях. Толкова големи кръхли нули не бях виждала.  Но явно не рухнах, защото имам замразени ембриони, на които много се надявам.
Често си мисля какви игри ми играе моята психика. Дали аз не блокирам и отхвърлям всичко по някакъв начин. Ровя се в мислите,  спомените, страховете си, търся причина, чета разни откачени книги. Питам се (като всички вас), защо по дяволите не става и по какъв начин трябва да протича мисълта ми, за да привлека това щастие..... Абе луда работа........
Сега правим едни биопсии и лечения в клиниката и толкова се надявам след това да стане.......... Надявам се да сме намерили основната причина и след нейното отстраняване всичко да е ок. Но времето ще покаже.
Това, което знам е, че няма да се откажа - дори след 3,4 или 5 пъти. За осиновяване не съм готова (колкото и гадно да звучи) и въпреки ме мъжът ми вече е с идеята да подаваме документи. Но май трябва да се примиря, че няма да стане по естествен път, за да направя такава стъпка. Макар че често се питам, дали не правя грешка с това отлагане..
Има толкова много въпроси, на които няма верен  отговор, за съжаление..........