Да ти е жив и здрав и всичко да постига с лекота в живота!
Относно снимката - и аз имам същата,но е у родителите ми.И аз съм с бретон отрязан накриво
Също и с варенето на компотите имам подобен случай - минавайки покрай голямата тенджера се докоснах до нея и ме поразтърси яко тока.
За казармата май аз имам най-голяма опит
Големият ми син ходи 1 година, но малкия го оттървахме за една бройка да не ходи.
Колко пъти го търсиха
, а аз и сега го бъзикам понякога,като му казвам:" имаш писмо от военните за нещо те търсят".Няколко пъти се хвана,ама вече не върви този номер
А за големия - в началото беше голяма мрънкане и ние през ден хвърчахме при него в Пловдив.
След това воен. му книжка заприлича на календарче.
Всеки ден излизаше и тъй като беше с кола ,един от началниците му беше също от Пазарджик ,та си идваха всяка вечер,а сутрин си караше началника на работа.
Куркумата, много бохемски го раздава на портрета


коприва, спанак, лапад, марулки..Като млада булка в свекърва ми се изцепих гафаджийски на въпроса защо не ям от салата " Да не съм заек, да ям трева?"..После се извиних де.. Та не съм подкупена де 


, но само ако много ми се примолите 