Има и огледало в дървена рамка, отдолу с поставка за разни дреболии, една летвичка за премятане на кърпа за лице. От двете страни на огледалото има нарисуване цветя, но са закрити от подпъхнати снимки, картички.
Събраха ми се няколко луди дни.
Защо ги няма..?
Черен гологан не се губи...
, ей че ме присетихте за тези игленичета, там имаше и едно такова чудо като "напръстник", слагаш си го на пръста да не се бодеш като шиеш/тъй не се научих да го ползвам това чудо/, ама имаше и едно по-голямо чудо-приспособление да вдяваш иглата по-лесно, та
, ей такова в момента ми е нужно, щото и с очилата, зор я вдявам иглата /то пък кой ли ползва в днешно време игла
, всичко си има наготово, късаш хвърляш и в МОЛ-намираш каквото ти е нужно
никога губерката-дългата дебела игла за низане на чушки есенес. 








, заградено с нисичко парапетче от дървени летвички. Ей, какво сладко четене и дремване падаше там навремето... Сега е любимото място на децата ми за игра. А какви концерти заформяхме там с децата от тайфата- наредим отсреща столове да сядат бабите и дядовците, продадем билети за по някоя стотинка, намятаме одеала и други завивки да имитираме сцена- и- всеки според възможностите- песни, танци, стихчета...



Какъв термин измислих...




Препоръчани теми