Как да спра деанксита

  • 91 188
  • 68
# 60
magi179, схемата е намаляване приема на хапчето постепенно, организмът да привикне с отсъствието му. Правих опит да го спра отведнъж и ми се разбунтува целия организъм със стомаши проблеми, гадене и пак онзи страх. Аз също съм чувала, че дозата може да се намалява на половинки, четвъртинки и т.н., но не искам да го деля. Затова започнах да го пия през ден. Отначало много ме беше страх да не ми стане лошо, като не съм го пила. За седмица това чувство отшумя. Продължих  през ден, докато престанах да мисля, че не съм го пила днес - миналия път това ми отне почти месец   ooooh!. Но е важно да се почувстваш готова за следващата стъпка - пропускането на още един ден. Пиех през 2 дни докато отново се почувствах уверена и преминах на пропускане на 3 дни. Става бавно, но резултатно. И така, докато стигнах до прием на 1 хапче седмично. Тогава си мислех да го спра окончателно, с уговорката (със себе си  Wink) , че винаги ще имам хапче в чантата и ако усетя нужда мога да го изпия. Е тогава по други причини не се получи, но ето сега пак се пробвам. Общо взето е въпрос на самоубеждение и много търпение. А иначе лекарката ми казваше да намалявам приема всяка седмица  newsm78.
Виж целия пост
# 61
Знаеш ли всички лекари говорят различно. Тази с която аз направих консултация ми каз да го спра от веднъж, че така постепенно не се спирало, но определено аз не мисля че е права, аз също съм правила опити да го спра от веднъж но не съм успявала след това го спирах постепенно ката също го пиех през ден и за две седмици го спрях. Искарах без него 8 месеца но се случи нещо в живота ми и симптомите на ПРи депресия се появиха отново и така пак го започнах та го пия вече 9 месеца, но ми се иска да го спра без изобщо да го ползвам някога отново, надявам се да успея. Мислих си да мина на жълт кантарион но не знам. На първо време ще се опитам някакси да се спася от деанксита пък после ще видиме. Имам познати които винаги си го носят в чантата и само при нужда го взимат може би всичко си е до психическа нагласа и нищо друго. Ако ние сами не си помогнеме на дали някой лекар ще успее.
Благодаря ти, че сподели с мене своя опит за отказването му, ще пробвам и аз така и дано този път да е за по - дълъг период от време.
Виж целия пост
# 62
Дано опитът ми да ти е полезен.
Но моята лекарка беше категорична като каза, че не се спира изведнъж щом съм го пила толкова дълго време и че организмът ще си го търси. Не съм мислила за заместители. А ти като казваш жълт кантарион "Есберикум" ли имаш предвид?
Във всеки случай отказването поне за мен е трудно. Има моменти, в които така се отчайвам, че си мисля, че ще си го пия до края на живота.  Много съжалявам, че изобщо го започнах. Дори и на лекарката го казах, а също и че ако знаех какво чудо е, никога не бих го пила. Тук виждам, че има и други, които се борят като мен и това ме окуражава.
И да се похваля - вече го пия през 2 дни  Simple Smile!
Виж целия пост
# 63
Има моменти, в които така се отчайвам, че си мисля, че ще си го пия до края на живота.  Много съжалявам, че изобщо го започнах.

Споко, няма такъв филм...до края на живота. А и да го пиеш цял живот, какво от това? Аз спирах лекарства при това две наведнъж. Не твърдя, че не е трудно, но се спират. Важното е да се чувстваш добре, а не какво пиеш. Не трябва да съжаляваш за нищо. Защо го започна? Нещо не е било наред, нали? А сега по-добре ли е? Защо ще съжаляваш тогава? Вкараш ли се в тоя ред на мисли си създаваш нов проблем. Ето - пиеш го по-рядко, чувстваш се супер. Значи всичко е страхотно! Успех!
Виж целия пост
# 64
Ухх...така, като ви чета, се чудя как съм го спряла изведнъж...Вземала съм и Деанксит, и Лексотан, и Атаракс, и Ксанакс...че и Диазепам. В един момент си казах "Стига! Трябва да се справя!", после няколко години разнасях таблетки диазепам в портмонето си- ей така, за сигурност, че ще са ми подръка, ако се наложи.Слава Богу, това време е вече само далечен неприятен спомен!
Виж целия пост
# 65
А ще споделиш ли по-подробен опит как и за колко време си се отказала от лекарствата, какви тактики и хитринки си прилагала. И колко време си пила лекарствата?
Виж целия пост
# 66
Ухх...така, като ви чета, се чудя как съм го спряла изведнъж...Вземала съм и Деанксит, и Лексотан, и Атаракс, и Ксанакс...че и Диазепам.

Деанксита и аз го спрях рязко. Диазепама също. Но обратните инхибитори на серотонина ми бяха трудни. Тези лекарства, които изброяваш са съвсем различни групи. И на мен ми е чудно защо си си носела диазепама в чантата...Много са факторите, от които зависят нещата, човек може и за нишестена таблетка да се закачи...
Виж целия пост
# 67
Такак като ви чета за пореден път се обеждавам че всичко е до силата на психиката. Аз започнах деанксита защото ми ставаше лошо по време на сън най-вече и като се отпуснех да си легна. Така ми прилошаваше че започвах да треперя и всичко това ме довеждаше до депресия - само плачех и корема ме болеше от мъка че нещо не съм добре. та от деанксита се почувствах наистина добре, въпреки че и сега на моменти ми е отпаднало и гадно но нищо общо с преди. Най-силните ми страхове са свързани с това че ако го спра може да стане по зле и от преди и да се стигне до по-силни лекарства, а аз това искам да избегна. Въпреки всичко си мисля пак да започна да го спирам и ако ми се наложи недай боже ще го започна пак и така ако ще и цял живот. Забелязала съм че колокото повече го мисля толкова по -зле, а когато спра да се задълбочавам по тази тема като чели се чувствам значително по добре.
Благодаря ви че споделяте своя опит така ми е значително по - леко като знам че не съм сама в тази борба.
Виж целия пост
# 68
magi179, разбира се, че всичко е психика. Не съм лекар, но това което описваш много ми прилича на страхова невроза. Мен също години наред ме беше страх да си легна, но аз не отидох на лекар...и се стигна до по-силни лекарства. И какво от това? Сега не пия нищо и се чувствам добре. Ако нещо се скофти - пак ще пия каквото трябва. Със сигурност е по-добре да пиеш нещо, ако няма друг начин, отколкото да откачаш. Не е толкова страшно да пиеш лекарство, много хора го правят всеки ден. Важното е да се чувстваш добре. Естествено, ако можеш да спреш (а не вярвам да има сериозен проблем с деанксит) е най-добре.  Питай лекар как да го спреш, а не нас във форума. Ако не вярваш на лекаря си - смени го.  Но най-важното е да спреш да се шашкаш,  човек често може и сам да си помогне, но често и не може и се нуждае от лекарства, които после се спират в общия случай. Това не е страшно, има психолози и психиатри за тази работа Simple Smile. Успокой се и се усмихни!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия