За любовта

За мен няма любов с болка.
Там ,където има страдание,обикновено няма любов...или тя е едностранна.Т.е. недостатъчна.

Любов за мен е тогава,когато и двамата са щастливи,удовлетворени от връзката си.

Колко трае любовта?
Не знам...
При мен и половинката ми,вече ...почти 22 години.
А докога?Надявам се ,докато сме живи...

краси.мира, нека бъде до края, желая ти го от сърце!   Защото по-хубаво от любовта няма на този свят.


Ето откъде идват различията в мненията: Любовта е между двама души. Но понякога е или само от един (несподелената любов), или в по-силна степен от единия. Това също е любов. Не могат да се отрекат чувствата само защото са едностранни, нали. Споделената любов е когато тече и от двамата, прелива от единия в другия. Тогава, като при Човек и Краси.мира можем само да и се отдадем в щастие.

Но при Лунна пътека случаят е друг. И това се е случвало на всеки от нас. И всеки от нас, убедена съм, когато обича, осъзнато или не - има очакване да получи същото или поне частично.
Човек, не можеш да ме убедиш, че не очакваш нищо! Замисли се. Сега ти е щастливо, къпеш се в любов и щастие и по някакъв начин очакваш това да продължи. Мога да ти дам пример, когато човек разбира, че е очаквал без да го осъзнава, но не ми се иска, че "от хорската уста - в божите уши" както се казва...

Човек, чети по-бавно  Цитатът е за обич КЪМ СЕБЕ СИ, а не към друг. И зададох този въпрос по следната причина:

И двете ми баби обичаха безрезервно децата си и мъжа до себе си. Даваха всичко от себе си от и с обич - време, грижи (енергия), безсъние, лишения... - за да има за нас. За тях - каквото остане. Това, че те са се лишавали, за да дават на тия, които обичат - на нас, означава ли, че не са ни обичали? По логиката, че ако човек не обича себе си - не може да обича друг....

Както и Човек ти е писал, проблемът ти е в очакванията ти. По този начин се опитваш да промениш другия, искаш от него нещо на сила... Но има и нещо друго, ако не споделим на човека когото обичаме какво очакваме от него и какво искаме, как той да се сети?
Опитай се да поговориш с любимия си за твоите очаквания, той тогава ще ти сподели за своите и ще видиш как точно стоят нещата. Има едно друго споразумение: "Не прави предположения!"
http://toltecs-today.hit.bg/daily-agreement.htm

краси.мира    Благородно ти завиждам!

tonimar , и на мен ми се е случвало да давам любов ,а да не получавам.
Или поне не толкова,колкото ми се е искало.
И съм страдала...но за кратко.
Не знам...прекалено много обичам себе си явно,защото една такава едностранна любов ужасно бързо угасва у мен...
Ако въобще е било любов.
Човек има някакъв инстикт,да се съхрани,не само физически,но и психически.
Поне на мен не ми е позволявал дълго да ...се мъча от любов.  
Не знам къде и кога съм чула/прочела  максимата "Щастието не е крайна цел,а начин на пътуване!",доста отдавна ще да е било,защото винаги съм се опитвала да бъда щастлива,радостна, в хармония със себе си тук и сега,не в някакво необозримо бъдеще.

И колкото по-бързо хората престанат да бъдат мазохисти с години,толкова по-малко нещастни бракове и деца ще има.

Продължавам да подкрепям мнението си. Човек или обича или не обича. Аз не мога да се обичам малко или много. Не мога да се обичам (или да обичам друг) с условия. Винаги си мисля, че съм дете и си спомням колко много ни обича нашия отец за да ни даде възможността за избор. Моя избор е безусловен. Аз избирам да обичам и любовта ми също е безусловна.
И вярвам, не мога без да вярвам и не мога без да обичам... Ако спра - тогава няма да съм жив...

краси.мира, аз също не съм страдала с години. Преболява. Но съм страдала и не го отричам. Всъщност... дори не съм имала едностранна любов, а просто изконсумирана любов. А когато първоначалната любов стане част от сиво ежедневие - ми е носило болка. Боляло ме е и от разочарования от приятели (единични, слава Богу!).

Passi, да, така пише в книгите - да не очакваме. Но аз не забравям, че съм човек. Поне на този си етап нито мога, нито имам желание да съм перфектна. Искам щастие и любов и очаквам да ги получа. И ги получавам - с пълни шепи! Но ако днес любимият ми прекрати връзката, или животът ми го отнеме - ще ме боли до полуда, ще изгубя себе си, ще изгубя своята половинка, а оттам - себе си. Това е част от любовта за мен. Не очакването, а получаването. Ако получаването спре и остане само даването - боли. Господи, моят котарак с месеци си търси любимата, която остана под гумите на кола - защо искате да сме перфектни ние - хората и да не очакваме? Да не очакваш да получиш любов, а само да даваш си е мазохистично за мен. Правила съм го. Вече не. Вече искам не само да давам и може би точно по тази причина сега изпитвам и получавам най-силната любов в живота си - защото поисках и да получа, а не само да давам!

И моето мнение се доближава до това на ЧОВЕК. Аз още в началото на тази тема, го споделих де.

tonimar, това за което ти приказваш не е ли привързване, а не чиста любов?  Все си мисля, че при чистата любов не би трябвало да има такива енергийни връзки на силна зависимост, които ти описваш. 

  Ще отговоря... след работа    

Всъщност съвсем накратко ще отговоря сега, че довечера да не си събирам пак мислите 

Чистата любов е към природата, към децата, към родителите, към приятелите - това е чиста любов за мен. Малко е неточен израза "чиста", защото така излиза, че другата любов е "мръсна", а не е  ...
Любовта между партньори е зависимост, да. Между партньори има секс и друг вид интимност. Аз съм зависима от партньора ми, защото имам желание да го докосна, да го погаля, да го целуна, да го прегърна по друг начин - не както се прави това с детето, с майката, с бащата... Нямам нищо против тази ми зависимост, защото имам нужда от нея. Както и имам нужда партньорът ми да ми отговори по същия начин - да ми даде нежност, физическата си топлина, да усетя голото му тяло с кожата си.... Тия желания и чувства са зависимост, от която не се оплаквам, не ми вреди, не ми пречи, а напротив. 

Щастлив да е остатъка от деня и приказна - вечерта! 

Тоnimar, аз също мисля като теб, че когато човек дарява любов се надява и да получи. И това е нещо съвсем нормално... Кой ще е този, който да обича  и да дава всичко от себе си за любимия, а отсреща да не отвръщат със същото. Ами най-малко всички ще го сметнат или за луд или за глупак...  Защото отстрани наистина изглежда така... Аз не меря на кантар любовта си или чувствата си, но искам от любимия топлина и разбиране. Не мисля, че е много това което очаквам, напротив влюбен човек би го дал безусловно и никога не би го направил на въпрос... Друг е въпроса как сме възпитани да възприемаме любовта и отношението между мъжа и жената...

Тони, много съм съгласен с теб, с всичко от последния ти постинг. Сърдечно благодаря за пожеланията!
За мен е ОГРОМНА разликата между
да "очакваш" нещо от вън
и
да имаш нужда от нещо.


Лунна пътека,
дълго не мога да разбера какво не ми допадна в твоята писанка. Ще нахвърлям няколко усещания. Не усещам спонтанността, която я има в писанката на Тони. При теб има даване и получаване като отделни процеси. При Тони е описано като симбиоза, като един процес. Очакването също отсъства при Тони, а го има в твоята писанка. "Кой ще е този?" ми звучи като лозунг. А лично мен мнението на "всички" не е от значение. Когато обичам вобще не ме интересува как изглежда това отстрани. Когато изрека думичката "искам", за мен означава че не получавам. Според мен в любовта има постоянен обмен на енергия, на чувства, на емоции. И ако мисля кой колко дава, или кой колко иска ще се получи точно това което ти отричаш, Лунна пътека, - мерене на кантар. И накрая да завърша, че за мен е невъзможно "любовта и отношението между мъжа и жената" да бъде "възпитавано". За мен любовта може единственно да се изживее. Може да се преподават техники за правене на секс, но не и за любов...

Лунна пътека, чувствам се зле от толкова критика. Извинявай, ако съм те засегнал или наранил по някакъв начин. Няма как винаги да сме съгласни един с друг. В спора се ражда истината.

ЧОВЕК, аз ни най-малко не се засягам от критиките ти към мен... Напротив интересно ми е да ги чета и си мисля, че може би не си бил никога нараняван в любовта и затова си такъв оптимист. Ти даваш обич и не очакваш... Добре, но я получаваш в крайна сметка, нали? Защото ако не я получаваше щеше да започнеш да се питаш защо??? Може би си срещнал истинската любов, която отвръща на чувствата ти и не ти се налага да "теглиш" чувствата на кантар...  А колкото до възпитанието, разбира се, че оказва влияние и в любовните отношения на хората. Затова именно не се влюбваме в първия срещнат, а понякога сменяме няколко партньора докато открием подходящия за нас...

Учи се любовта, да.
Раждаш се с нея и после се учиш да не я забравиш според средата си. Защото не е трудно да забравиш какво е да обичаш за съжаление.

Има огромна разлика между каквото и да е със и без любов - дори едно готвене или миене на чинии..  .
Бях срещала един мъдър текст, сега ги има много, как грижата за някой ти дава крила когато го обичаш и ти тежи, ограбва и озлобява когато не го правиш с любов. Имаше много такива сравнения и описания.

Не бях забелязала разликата в постовете, докато не прочетох, че Човек се е подразнил от единия... Е, върнах се, препрочетох и установих друга разлика, в която според мен е ключето 
Аз съм в състояние на любов, от мен извират чувства и желания. Лунна пътека е в друго състояние. Тя пише за любовта и очаквнията отстрани, като неучастник.
Ако аз в момента бях в нейната ситуация - бих написала като нейния постинг, както и обратното - за нея. Ето как може да ни промени ситуацията. 


Човек, "очакването", за което се пише често във форума е следното като схващане: Да не се подхожда към нещо с очакване за резултат, защото това е "грешно". Един вид да правим каквото и да е без да очакваме конкретен резултат.
Е, моята нужда, за която писах също е очакване за резултат - аз очаквам отсрещната страна да ми отговори по същия начин - на моята любов - с любов. В противен случай любовта ще е само от моя страна, ще е едностранчива. Лунна пътека добре ме е разбрала. Явно ти имаш различно разбиране за "очакване". Да, очакването е отвън, но моите нужди са и да дам от себе си (което също ми доставя щастие), и да получа отвън. 

Да, любовта зависи от възпитанието. Дори от изповядвана религия. Прав си, Човек, че любовта може единствено да се изживее. Мисълта ми е друга: В много семейства момчето се възпитава в надмощие над жената, в очакване тя да му слугува и към нея да се отнася с насилие... Това е само един пример на възпитание, с което човек може да израстне и което после е трудно да промени като схващане за отношенията мъж-жена. А оттам - да се достигне наистина до любов.

Любовта и се учи, както пише Арт мама. Но докато възпитанието зависи от родители, приятели, филми... любовта се учи май само от любимите.