За любовта

Човек, хубав подпис

Аз много отдавна съм осъзнала, че думите никога няма да ми стигнат, за да изразя някои неща.
Може да звучи тривиално, но горе-долу така си тълкувам нещата:
Гледайки един филм, много повече се вълнувам на някоя безмълвна любовна сцена (дори нямам предвид секс, а примерно сцена с погледи, докосване и т.н.), отколкото на някое обяснение в любов с думи.

Ето на какво попаднах днес "случайно".

http://www.kabbalah.info/bulg/blog/кабала-какво-е-любовта-между-мъж-и-жена/

Всички знаем какво е чувството да бъдем влюбени. Вълшебно е, и дори може да доведе до пристрастяване! Понякога едва смогваме да ядем или спим, непрекъснато преследвани от мисли за другия. Но когато тези чувства угаснат, ние неизбежно оставаме с чувство на разочарование. Защо той не действа по начин по който аз искам? Започваме да усещаме чувство на неудовлетвореност, а това всъщност е и причината за много от неуспешните връзки. Тогава какво е това чувство наречено любов и защо продължава толкова краткотрайно?

За да разберем какво е истинска любов и за да успеем да я възвърнем в нашите връзки, трябва да се впуснем по-надълбоко в корените, в зародишът на любовта. Възприятията ни за любов намират силно отражение в идеите на науката кабала, а именно, че любовта такава каквато я чувстваме, не е истинска любов. Само когато разберем зародишът на любовта между мъжът и жената, тогава ще изпитаме истинско задоволство от връзката.

Любовта е единственото положително качество което обединява всички елементи на природата, включително нашия вътрешен свят. Цялата природа работи в съответствие със закона за всеобщата любов. Този закон действа по подобие на организъм, в който всяка клетка се грижи за цялостната функция, жизненост и развитие на тялото. Всяка част работи в съгласие с взаимната полза на организма или казано по просто, всички действия са насочени към отдаване.

Но днес ние не усещаме този закон на природата и неговата огромна важност. Вместо това, действаме в пълна противоположност със законът на природата, а това води до липса на равновесие във връзката. Като общество, в нашите взаимовръзки, ние сме погълнати от мисли като „От какво се нуждая аз?“, вместо „От какво се нуждаят другите?“

Това е човешката природа – абсолютен егоизъм, в който, съзнателно или несъзнателно, всеки има желание да използва другите – в секс, семейство и общество – за собствена въображаема полза. Тази полза е илюзорна, защото като резултат ние не получаваме никаква изгода за себе си или за другите. Всичко, което правим съзнателно или несъзнателно, е базирано на прости егоистични изчисления. Обаче, поради факта, че законите на природата са все още скрити от нас, ние неосъзнаваме степента на нашият егоизъм и важността която всеки от нас може да изиграе за подобряване на връзката си. Само чрез изучаване на неизменимите закони на природата, ще започнем да осъзнаваме вредата, която оказваме и да коригираме кризите в нашите връзки.

Любовта не е основана на взаимно привличане, а е базирана на законите на природата и на вътрешно отдаване. Това става очевидно когато двама човека осъзнават тяхната егоистична природа и започнат да работят над себе си, за да се издигнат над нея. Такава природна двойка създава една обща връзка, която е над егоистичните желания, привличания и отблъсвания, навици и отношения към света. Това обединение е изградено единствено на взаимно отстъпване, с цел създаване на нещо общо, в което мъжката и женската част са всъщност свързани в едно цяло.

Когато мъжът и жената работят заедно срещу природните закони, те изграждат връзка на абсолютно различно ниво – природно ниво. По този начин, те се издигат над земните конфликти и различия, тъй като имат по-висока цел пълнеща животът им с удоволствия. Двойките, които разбират че природното издигане е най-скъпоценният подарък който всеки един от тях може да направи, са най-щастливи. Връзката им добива по-дълбок и истински смисъл, водещ ги към пътят на щастие и задоволство.

Любовта е много сложно качество, което трябва да се изучава. Древната наука кабала ни разкрива пътят на истинската и вечна любов.

И аз така! Относно думите - и аз трудно изразявам чувствата си с думи. Който може ме усеща, а който не - не ме разбира.... Всичките си чувства изразявам с поглед, всичко е в очите ми- те са прозорец към душата ми!
Това за филма и безмълвната сцена - September, напълно разбирам какво имаш предвид!  
П.П. ЧОВЕК, писали сме заедно! Благодаря ти за споделеното!  

  Явно по друго време ще продължа останалото, което исках да изпиша по темата, но това не е проблем. 


Напълно съм съгласна за думите, но това е форум и само с думи можем да комуникираме тук... В живота думите са важни дотолкова, доколкото имаме нужда от тях. Не съм нито за прекаленото безсмислено бърборене, нито за премълчаването.


September, и на мен вчера ми беше пореден ден, в който ме връхлитат всякакви мисли, чак не успявам да ги "хвана", камо ли опиша.
Вярно е, че всеки обича себе си повече от всеки друг (изключвам майчината любов - повечето майки са готови да бъдат разкъсани, за да живеят децата им). Но има и друго - това, за което писах. Много неща от това, което правим са с неизвестен "корен", както пише ЧОВЕК. Например аз за себе си вчера разбрах, че преди години съзнателно съм се отделила от тялото си. Знам и кога стана това, няма как да го забравя. Това отделяне от тялото, един вид тялото ми не е част от мен, за момента е било наложително, то ме е спасило. Но вече нямам нужда от това отделяне, вече е в противовес на мен самата и трябва да си възвърна връзката с него; да престана да го възприемам с безразличие.
Това е само един пример, който касае мен. Но съм сигурна, че в повечето хора също има скрити, неосъзнати неща, които вредят по някакъв начин. И тъй като те са във вреда - добре е човек да си ги открие, за да е още по-добре в кожата си.

Примерът с картината... Ами точно това е най-честия проблем между двама души, както и


Ето какво мисля: Прекаленото вглеждане в детайлите също не е удачно - става издребняване, което не е най-добрия избор. Но ако детайлите се игнорират на цяло, както в моя случай с картината - ние, в случая аз, - забелязваме само очебийното, само това, което ни се показва. Какво се получава? Ако човека срещу мен си е сложил маска, защото иска да бъде възприет по този начин - с тази маска, - аз виждам маската и го приемам за такъв. Не обръщам внимание на нещата извън маската. След това е нормално един ден да дойде разочарованието и вината за него я приемам в собственото ми недоглеждане.

За цитата на ЧОВЕК - Често при влюбване обекта според представите ни отговаря на нашите очаквания за него, на някакъв наш идеал.  И искаме този обект винаги да отговаря на идеала, който сме си изградили за него. Това прави трудно приемането на отсрещната страна такава, каквато е. Прави трудна и по-продължителната връзка, защото идва чувството на неудовлетвореност.

за съжаление ще мога да довърша довечера

Любов на всички - такава, каквато топли сърцата ви!

Да, всеки прави всичко за себе си, защото всеки обича себе си.  Но....
Четейки днес отново September, погледнах от друг ъгъл явлението "любов" (или "обичане"). Спомних си как преди две години едно след друго бяха разкрити две престъпления; май и двете бяха в Австрия. Откраднати като малки момичета, откриха две безследно изчезнали жени след 8 и 14 години, ако добре си спомням. През тия години те са били крити в мазите от своите похитители (едната беше родила две деца от поробителя си, ако добре си спомням). Тогава научих, че жертвите на подобно насилие започват да обичат тия, които са ги подложили на всичко това. Да обичат човека, който ги е лишил от нормален живот, който с години ги държи в тъмна маза, изнасилва ги, "убива" ги.
Колко е странна човешката психика, а!

Подобно е с тия:




Те също си се обичат, също правят всичко за себе си и мислят първо за себе си. Нали! Не само това. Те са убедени, че това е правилния начин да се живее; това е правилния начин човек да обича себе си (и другите).

Ето че любовта има различни лица, различни проявления. В тази тема говорим за "чистата" любов, тази, която води до обогатяване на духа, а не на физическото тяло. Но физиката и духа са свързани и всяко пренебрегване на едното, води до не-обичане. В смисъл: Всеки си се обича и живее за себе си, но не всеки си се обича така, че любовта му да "топли сърцето" и да го обогатява. Ала всеки си живее с илюзията и мисленето, че точно така е нормално да си се обича....

Има две форми на личностно проявление: Едната е социална - социума, в който живеем. Никой не живее сам, живеем в общество и сме зависими от него. Другото проявление е личностното, това, което засяга личните ни нужди. Към него спадат храната (материална и духовна), секса, "гушкането" - нуждата от любов (физически изразена любов, не платонична)...

При мен около 20г силно е преобладавало едното проявление - социалното. Бях прекалено зависима от социума, от мястото ми в социума, от усещането, че съм част от него, от обществото. За сметка на това, съм се лишавала от останалото. Агресията ми винаги е била насочвана навътре към мен, не и навън. Нуждата ми от хора и от желанието да съм полезна на хора, ме лишаваше от това да съм полезна за себе си. По този начин животът ми беше насочен срещу мен. Присъщата за всеки агресия при мен беше автоагресия. "Да обичам другите беше насочено срещу "да обичам себе си".
През тия 20-ина години всичко, което правех, го правех пак с мисъл за себе си и с обич към себе си. Тия, чиято цел е да се нахранят, наспят, напият - също го правят за себе си и с любов към себе си. Усещате ли противоречието?

Съгласна съм, че не е нужно да търсим логика, асимилиране и тълкуване на всичко! Но за някои неща е нужно, за да се продължи напред, знаейки накъде си тръгнал. Често не сме тръгнали наникъде. Стоим си в предстартова позиция и животът си тече измежду пръстите. И ако не се замислим за цел в живота, за "от този живот, който водя ли имам нужда", наистина ли се обичам и обичам; за детайлите... - ще си останем все на предстартовата позиция и няма да тръгнем наникъде. Само животът ще си тръгне от нас.

Привет възлюбени!

Аз се отнесох в друга посока. Питам се защо като дете никой не ме е научил да обичам. Никой не ми е обяснил какво е любовта... Все се измъквам и аз пред моите деца с думите ще пораснете и ще разберете... Защо не се опитаме да говорим и да мислим за своите чувства... Не мисля че децата са малки щом усещат енергията, когато родителите им се целуват. Доста ми е объркано но започвам още от днес да говоря на дъщеря си за любовта. Първо за своята любов към нея. Да ме усети, да ме почувства...
Да ме заобича, както я обичам аз...


make love not war
 

ЧОВЕК, харесва ми "отнасянето ти в друга посока" и изобщо не се учудвам, че точно ти го правиш!  
На мен това ми е малко "болна" тема, тъй като в стремежа си да отглеждам и възпитавам по най-добрия начин дъщеря си, е възможно да допускам и някой грешки.
Всички знаем колко много децата се нуждаят да разберат, че са обичани от родителите си. Но дали изразяваме любовта си по правилният начин? Може би за всяко дете е индивидуално, но все пак има принципи, които поне аз се опитвам да спазвам:
- Да прекарвам времето си с дъщеря ми качествено.
- Да и помагам, но в същото време да я оставя сама да се справя със ситуациите.
- Говоря и с положителни думи - примерно, не и казвам какво НЕ МОЖЕ да прави, а какво МОЖЕ да направи, в замяна на нещо "забранено" и съответно обяснявам защо.
- Поощрение. Не наказвам, а поощрявам. Никога не съм я наказвала до сега, а от бебе я поощрявам - мое решение и близките ми го уважават.
- И не на последно място физически контакт. Често гушкане, прегръдки, целувки. Думички, като "Обичам те", "Съкровище" и подобни изобилстват през цялото ни време прекарано заедно.
В общи линии по този начин изразявам любовта си, към детето си- това е моят избор и за възпитание. Мисля, че тя знае какво е да обичаш, защото се чувства обичана!  
 Ще се радвам да чуя и други мнения и съответно да си извлека полезни съвети!

Спокойно, скоро ще се пенсионирам.

Ако един родител се учи от детето си - ще научи много. Включително за любовта. Но това, което ще научи от детето си, може да е неприложимо в света на големите, защото разбиранията ни са "големи".




  Нека те обича така, както те обича ТЯ. Не и отнемай индивидуалността, свободата и избора.

На децата няма причина да им се обяснява любовта. Не говоря за тази м/у мъжа и жената. Те знаят дори по-добре от нас какво е любов, обич. Те са изтъкани от подобни енергии. Може да не могат да го обяснят (че то дори и ние не можем), но го чувстват и по-добре, и по-силно от нас. Така че, Човек, дъщерите ти те обичат така, както те могат. Чисто, неподправено; за тях ти си техният герой и най-добрия татко на света! (И аз се отнасям ) Момичетата тук са ти го казали, но... не е лошо ти да попиташ твоите деца какво според тях е любов/обич. Може да получиш някой важен отговор!

Тони, точно за това говорех:


Не съдя никого. Въпросът ми е, че докато повечето хора по света не открият "правилния", по-точно най-полезния за нас начин да се обичаме (себе си и другите), нещата няма да тръгнат в друга посока. А имаме нужда от нея вече. Защото дълбаем под дъното от известно време насам.

Хубав ден

Привет любими дами!
Това ме докосна най-много. В ежедневието правя нещата както мога, понякога не както ми се иска. Същностно и стойностно и качествено общуване за мен е да се говори и да се мисли. Всички чувстваме любовта, но аз мисля че не съм я обяснил достатъчно на дъщерите си. Чувствам желание да говоря с обекта на любовта, а не да пиша във форума за любовта си. Това е. Вчера направих първата стъпка. Само средната е у дома сега. Говорихме, а тя сложи преграда. Не пожела да говорим за чувствата си. Може би не съм уцелил подходящ момент.... Гушкахме се и се целувахме, но не говорихме. За да се изживее качествено любовта ни ми се иска да се проумее с разума. Това мисля да постигна. Да съумеем да говорим открито за чувствата си и да споделяме усещанията си. След като пиша тук, означава че имам нужда от това. Дали дъщеря ми има нужда - едва ли - но смятам да и разкрия своите чувства в дълбочина, за да може да осъзнае с разума си това, което чувствам.
Пак се получи малко объркано. Ето че пак си вземам урок по изразяване. След като вие - разумни и порастнали жени - трудно ме разбирате, как може да ме разбере едно дете на 7 години
Обичам ви, възлюбени. Обичайте ме и вие. Любовта е благодат, която ни е подарена. Остава да я видим и проумеем...
 

Пожелавам ти успех в начинанието с дъщеря ти! Мисля, че ще съумееш да се изразиш и да й кажеш това-онова.

Това е страхотно!!! Аз, като едно вече порастнало момиченце, мога да кажа че любовта и близостта на баща ми, е била иключително важна, за израстването ми като личност!  
Бащата е първият мъж в живота на момиченцето. От това, какви отношения ще имат бащата и дъщерята в първите няколко години, зависят отношенията и занапред с мъжете в живота и. Ще им се доверява ли, ще разчита ли на тяхната помощ, защита и въобще ще успее ли да разбере,  какво значи мъжка любов?
Да си баща на дъщеря  

Наистина имаш проблем с изразяването, Човек:





Любовта идва от сърцето и отива към сърцето! Това че ние като зрели хора имаме нужда да преосмислим някои неща с разума си, не означава, че разума има нещо общо с любовта. Защо искаш дъщеричката ти с разум да проумее любовта?
Това, което писах за растенията - че имат повече сензори за възприемането на любов, - се отнася и за децата, особено  до 7 годишна възраст, когато все още са с отворени енергийни канали. Разума ще ги обърка, ако изобщо възприемат разума.

Да се говори за чувства е чудесно! Успех и от мен!

Една малка идея, която ми хрумна в момента: Опитай и по друг начин да и изкажеш любовта си - с пантомима. Все едно с двете си ръце поемаш сърцето си - тупкащо, и и го подаряваш. 

 

Нямам идея обаче как това може да стане! Възпитанието трябва да се промени, но не може да стане с магическа пръчица. Доста от нас са израстнали с думите "Ти за нищо не ставаш" и това е станало повод да имат проблем със себеобичането си. Днес пък властва материята и физиката над духа и психиката...  И това ограничава любовта и я опошлява. 

И си права Тони и не си. Ако аз имах нужното ми общуване с моите близки хора, нямаше да пиша тук. Така мисля, че вече няма неясноти.