За любовта

Разликата е само в продължителността!   

Не е само в продължителността. Влюбването е плитка емоция, за разлика от любовта. То е бурна реакция и може бързо да прегори, докато любовта е осъзнато спокойно чувство.

Безспорно е така! Имах предвид, че влюбването е един миг, а любовта е толкова дълга, колкото успеем да съхраним този миг! Разбира се, самото влюбване е химия, трае дни, седмици, след това прераства (или не) в следващият етап - любовта! Сещам се за още една разлика - При влюбването, нямаме спокойствие и увереност, а любовта е точно спокойствие увереност! 
Не знам, малко се обърках! Всъщност, чудя се кое определя дали едно влюбване, ще прерастне в любов?! 

Това е екзистенциален въпрос! Не мога да отговоря. Ако знаех отговорът, вероятно щях да съм богинята Афродита.

Да. Писах тия дни, че влюбването е първия етап на любовта. Наистина пропуснах, че изобщо не е задължително да има следващ етап. Понякога емоциите стигат до там - само до влюбването, и всичко угасва толкова бързо, както и е започнало.
По същата причина и се съгласих с luna:


Мигът е влюбването и то е, което се случва. Любовта е нещо, което двама души (в примера) поддържат помежду си.

Може би вида влюбване. Според мен по-трудно прераства в любов влюбване, породено от външна осанка, или случаите, за които спомена NeDDen.
Ако влюбването в самото си начало е на по-дълбоко ниво - има по-голяма вероятност да прерастне в любов. Но 100%-на гаранция няма.

Както и вечността в любовта към определен човек не е никога гарантирана, колкото и да ни се струва, че ще е вечна.

Ами любовта е толкова многолика, че трудно писането или мисленето за нея би обхванало всичките и прояви.

А какво ще кажете за опустошаващата, изпепеляващата любов? Тя е най-често несподелена, но е толкова силна и продължителна че не може да се говори за влюбване. И разбира се още по-малко за спокойствие.

А какво ще кажете за любовта предизвикана от направена магия за любов? Историята знае за много щастливо женени по такъв начин и живяли в огромна любов до дълбока старост.

А казват магиите са от Сатаната. Нима голямата истинска любов не е Божа работа и самата тя не е изкупване на греха да се месиш с магии?

Чакам
Чакам те да се завърнеш
и силно пак да ме прегърнеш.
С очите топли да ме зърнеш,
с любов душата да обгърнеш.


Сърцето пламенно тупти-
цялото от страст гори.
Искри в очите ми пламтят-
не те ли видят-ще се взривят.


Живея със надеждата гореща,
мечтая за поредната ни среща.
Ръце един към друг ние да протегнем
и всякакви раздели да избегнем.


Ще се слеем във едно
и ще преборим всяко зло.
Любовта си така ще укрепим
и заедно напред ще продължим!!!




 Сън...
Ти си мойта истинска мечта,
пък макар да не е сбъдната все още тя.
Във съня си те целувам страстно
и всичко твое става ми подвластно.


Далече сме един от друг,
ала търсим се на другите напук.
Душата оглежда се за твоята душа-
иска й се да сподели със нея нежността.


Изпълнени със желание сме аз и ти,
в сърцата ни пожар гори.
Той ще бъде потушен
щом застанеш ти до мен.


На сън ръката ми държиш-
не можеш да ми устоиш.
Очите ти ме гледат властно-
ах, не мога да стоя си безучастно...


Протягам бавно аз ръце,
за да чуя лудо биещото ти сърце.
Сливаме се във целувка сладка
и отдаваме се на нощната загадка...


На сутринта събуждаме се пак сами...
били са само сънища едни...
Вечер лягаме си с нетърпение,
очаквайки другото вълнуващо ни приключение.


p.p. пресни , пресни са от снощи за първи път виждат бял свят - автор габи - пловдив

Delusion, изпепеляващата любов може и да е споделена... Тогава тя изгаря двама души и по принцип по-бързо свършва... Но може и да прерасне в спокойна, осъзната обич.... В началото по принцип бушуват повече страсти и емоции, чувствата са способни да ни изгорят, човек не мисли реално, не действа реално, не спи, не се храни, а мисли само и единствено за любимия си.... Само той съществува в момента в сърцето, съзнанието и в мислите.... Не можеш да се концентрираш, да работиш и нищо смислено да правиш... Щастлив си и хвърчиш в облаците... Искаш да си само с любимия и да консумираш любовта си.... И така до безкрай.... На няма нищо вечно в живота и постепенно се успокояваш и разума ти постепенно си идва на мястото, започваш да дишаш по-спокойно и да гледаш на нещата по-реално.... Започваш да обичаш.... или другата крайност - бързо осъзнаваш, че всичко е било моментна слабост и този човек не значи нищо повече за теб... Следва раздяла... или връзката прераства само в сексуална...  Възможностите и пътищата по които ще продължи такава изпепеляваща любов са много, рядко обаче тя остава такава до край... Хубаво е човек поне веднъж да изпита в живота си такава любов, но да е споделена, та макар и за кратко... Да усетиш тръпката и химията.... То е като да усетиш високия адреналин.... Както се казва просто да полудееш от любов...

  Напълно съвпада с моето мнение!


За любовта, предизвикана от магия, нищо не знам!
Срещата с голямата любов сигурно е Божа работа, съдба, карма - както всеки си го определя. Но не изключвам човешкото участие. Това е като да спечелиш от тотото и после от теб да зависи дали ще направиш нещо съществено с печалбата си, или ще я проиграеш глупаво.

Не разбрах въпроса ти за греха, Delusion. Аз не свързвам истинската любов с магии (освен че самата любов е магия), но както писах - нямам никаква представа от магии за любов...

Стихотворението за съня много ми хареса, но не си пожелавам за изпитам любовта само на сън... Макар да е прекрасно и тъй чисто чувство... но е само сън...  Ако обаче сънуваш любовта, според мен цялата ти душа копнее да обича и да е обичана... Чувстваш се самотен, дори и да споделяш живото си с някого.. имаш нужда от топлина и нежност... Всичко е подсъзнателно и ако може би зовеш и желаеш любовта, тя рано или късно ще те намери... Където и да си и с когото и да си.... Стига да си готов за нея....

Любовта е изпепеляваща тогава когато на пътя и има някакво препятствие. Може и да е споделена, но задължително с пречка за осъществяването и. Това което си описала, lunna pateka, е валидно за всяко влюбване.

Сещам се за една такава изпепеляваща любов между едни младежи мои много далечни роднини. Бях още съвсем малка но това не се забравя. Родителите на момичето богата интелигенция, с високо обществено положение, а момчето бедно селянче. Родителите на момичето бяха категорично забранили тази връзка, тя имала избран от тях годеник. Баща и висш военен беше заплашил момчето със смърт ако я доближи. Имаше моменти в които тя била заключвана в къщи и следена навън, и в други, в които тя успяваше да се измъкне да избяга и тогава двамата се впускаха в бяг из цяла България където им видят очите. Спомням че са идвали у дома да спят, помня и как сме крили в къщи момчето гонено от баща и, помня и как е ревал на глас за нея. Голями страсти бяха голямо чудо.   Срещнах ги след много години женени и вече с големи деца и си мислех колко е странно...семейство като всяко друго. Но  тогава по онова време когато се обичаха под смъртна заплаха и насилно разделени, това беше една изпепеляваща и за двамата любов.

Обаче в повечето случаи това все пак е несподелената.
 
За любовта предизвикана от магия знам много. Виждала съм как се променя омагьосан човек от съвсем безразличен до дълбоко и предано влюбен. Виждала съм как напускат семейства за един ден, забравят деца, родители и роднини, отричат се абсолютно от всичко за да станат вярни и предани на "господарката си".
Странно е да накараш насила някой да те заобича.. Но пък и колко спасени семейства има по такъв начин!

Това с магията много не го вярвам, то това и не е любов, а някакво "черно" влияние... Не може човек когото мразиш и не харесваш и след направена магия да се влюбиш безумно в него... Това е абсурд.... Ако го има и ако някой го прави, това не е за доброто на никого... Не може безнаказано /от Бог разбира се/ да се бъркаш в душата и живота на някого, когото уж много обичаш.... Това е безумие, не е никаква любов или обич.... Това за мен е престъпление... И вярвам, че има и справедливост и съответно наказание... Никога не бих паднала толкова ниско, че да връщам любовта на някого с измама и лъжа, или глупости като любовните магии... Такива хора /които са способни да правят това/ никога няма да са щастливи с омагьосания, в това съм сигурна.... Защото те също не биха били щастливи да са омагьосани от човек, когото ненавиждат и не обичат... 

О, не мисля така. Аз първо бях прасната като с чук когато видях любимия си човек! Онемях, зяпнах, шашнах се... никога не бях се захласвала така по мъж (а той си беше мъж, на 29) от пръв поглед! Това беше любов от пръв поглед! Нямаше защо да си губя времето да се влюбвам, аз вече обичах този мъж! Тогава си помислих, че не може такъв мъж да е сам, но той ще бъде мой на всяка цена.
Оказа се, че някаква глупава патка го е изоставила преди известно време, за което ще съм и благодарна цял живот!
Когато минат години и влюбването прерасне в любов, а после в истинска, дълбока човешка обич, е за винаги! Да, има вечна любов и аз вярвам в нея. Тя е много рядка и е ужасно ценна.

Може! И не е задължително да свърши бързо.
Тогава е вълшебно... 
За безкрайността на любовта, преписвам същото като от предишната си реплика.