За любовта

  • 47 044
  • 666
# 360
pudding, един подарък за теб (благодаря ти за притчата, Desss  Hug)


Разстояние между сърцата



Веднъж учителя попитал своите ученици:

-Защо когато хората се сърдят си викат ?

-Защото, те губят спокойствие , - отговорил един

-Но защо трябва да се вика като човека е близо до теб? - попитал учителя. - Не е ли по-добре да си говорим тихо ? Защо трябва да викаме , щом сме сърдити?

Учениците предлагали своите отговори, но нито един не удволетворил учителя.Най-накрая той казал:

-Когато хората са недоволни един от друг и се сърдят , сърцата се отдалечават. За да скъсят разтоянието и да се чуят един друг се налага да викат.Колкото повече се сърдят , толкова по силно викат ....

-А какво става когато хората се влюбват? Те не викат , напротив , говорят тихо .Защото , техните сърца са много близко.А когато се влюбят още по-силно , какво става ? - продължил Учителя.- Те не говорят , шептят си и докосват още по близо своята любов.

Накрая спират дори да шептят . Те се гледат един друг и се разбират без думи .

Това става , когато двама се обичат.

Та , така , когато спорите , не позволявайте сърцата ви да се отдалечават едно от друго, не казвайте думи , които още повече ще увеличат разтоянието между вас .....

Защото може да дойде ден , когато разстоянието може да стане толково голямо , че няма да можете намерите пътя обратно ....
Виж целия пост
# 361
Цитат
Любовта е толкова хубаво и лично чувство, че никой нито може да ти го отнеме, нито може да ти го даде!

След близо 20 години търсене, тази вечер за пръв път намерих четирилистна детелина. И не я откъснах Simple Smile
[/b]



Направо настръхнах  Hug
Виж целия пост
# 362
pudding, един подарък за теб (благодаря ти за притчата, Desss  Hug)


Разстояние между сърцата



Веднъж учителя попитал своите ученици:

-Защо когато хората се сърдят си викат ?

-Защото, те губят спокойствие , - отговорил един

-Но защо трябва да се вика като човека е близо до теб? - попитал учителя. - Не е ли по-добре да си говорим тихо ? Защо трябва да викаме , щом сме сърдити?

Учениците предлагали своите отговори, но нито един не удволетворил учителя.Най-накрая той казал:

-Когато хората са недоволни един от друг и се сърдят , сърцата се отдалечават. За да скъсят разтоянието и да се чуят един друг се налага да викат.Колкото повече се сърдят , толкова по силно викат ....

-А какво става когато хората се влюбват? Те не викат , напротив , говорят тихо .Защото , техните сърца са много близко.А когато се влюбят още по-силно , какво става ? - продължил Учителя.- Те не говорят , шептят си и докосват още по близо своята любов.

Накрая спират дори да шептят . Те се гледат един друг и се разбират без думи .

Това става , когато двама се обичат.

Та , така , когато спорите , не позволявайте сърцата ви да се отдалечават едно от друго, не казвайте думи , които още повече ще увеличат разтоянието между вас .....

Защото може да дойде ден , когато разстоянието може да стане толково голямо , че няма да можете намерите пътя обратно ....



Прекрасно!
Виж целия пост
# 363
В момента чета"Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Бухай. Погледнете я, заслужава си  Simple Smile
Виж целия пост
# 364
Да, Дани, - като останалите книги на Бухай си струва.  Благодаря ти Hug

Аз в момента чета "Да живееш с любов/Вестителят", Клаус Джоул. Обещава да разкрие начина за използване на най-силната енергия - енергията на любовта. Ще пиша отзиви следващите дни.
Виж целия пост
# 365
Ето нещо, което ми се иска да цитирам от горепосочената книга. В друга тема разисквах преди време негативното ми отношение към "като те ударят по едната буза - обърни другата". Тук е липсващата брънка, тази, която правеше поведението на такъв обект неадекватно за мен.

Когато бях малък, са ме пращали на неделно училище, но чувствах, че има нещо недовършено. Така е. Когато Исус е казал да обърнем другата буза, нещо е било изпуснато. То е: изпратете им и ги изпълнете с Любов, защото това ще ги спре в крачка. И разбира се, са били пропуснати инструкциите как да се изпраща любов по начин, който е ефективен.
Ако обръщането на другата буза работи толкова добре само по себе си, тогава, когато обират магазина или къщата ви, - защо да не им дадем повече от онова, което търсят? Ако работи толкова добре, защо църквите се заключват? Смисълът на обръщането на другата буза е да не се отвръща с удар, но някакъв къс информация липсва: как да работите с Любовта и да активирате този невероятен източник на сила не само за да защитите себе си, но и да промените точно този, който заплашва вас или живота ви, и да водите живота, който искате, без да се страхувате.
Виж целия пост
# 366
Любовта е необяснима.... Когато си мислиш, че обичаш, но нещо не ти достига...Когато не отвръщат на чувствата ти, така както очакваш и желаеш... Когато мислиш, че целия свят се срива в краката ти и няма нищо хубаво, което да те впечатли..... Когато си толкова тъжен, че си мислиш, че не си способен повече да обичаш и да бъдеш обичан.... Тогава се появява Тя - необяснимата, неканената, неочакваната и даже невъзможната Любов.... Тогава разбираш, какво всъщност е любовта, какво е обич, какво е просто тръпка или моментно привличане... Къде е границата между тях и дали наистина до този момент си бил обичан истински... Но истината е, че трябва да си подготвен за Нея, да не се уплашиш от порива й, да не мислиш за последствията и да не разсъждаваш за бъдещето й... Просто да я допуснеш да те завладее и да стопли душата ти, да я допуснеш до себе си... Много хора я подминават или се отказват предварително от нея, защото просто не са подготвени да я видят и усетят...  А Тя има хиляди лица, множество имена и в повечето случаи е доста различна от представите ни за любов.... Но както прочетох някъде "Щастието - това е пътят, а не крайната цел... Няма друго време в което може да се чувстваш щастлив, освен СЕГА..." Живейте и се наслаждавайте на любовта СЕГА, на това най-необяснимо, но и най-върховно чувство....
Виж целия пост
# 367
pudding, един подарък за теб (благодаря ти за притчата, Desss  Hug)


Разстояние между сърцата
...


Тони, благодаря за подаръка!  Hug  Благодаря и на Дес!  Peace  Поемата е прекрасна!!! Намерих много истина в нея. Чудесна е!

А относно приятелката ти, която не е откъснала четирилистната детелина - когато го прочетох, ми се стори толкова егоистично, че съм късала щастливите детелини. Мисля, че приятелката ти е докоснала любовта към природата и всичко, което ни заобикаля - истинската, искрена Любов!!! Възхищавам се на това, което е сторила или по-скоро на това, което НЕ Е сторила. На пръв поглед е нещо обикновено, но всъщност е сякаш вид преклонение пред тази щастлива детелина! Признание, че тя не й принадлежи, уважение, респект, преклонение и Любов!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 368
Да, pudding, и за мен бе много силно изживяване с детелината. Още повече, че бе във Фейсбук - придружено със снимка - ръката и, която държи детелината, търсена толкова много години, но не я откъсва. Може би точно признание, че тя не и принадлежи, както и любов, разбира се.  Hug


lunna pateka, много хубав пост! Накара ме да се върна към нещо, което напоследък често си мисля: Това, че любимият не отговаря на нашите очаквания - не означава, че той не ни обича! Често конфликтите са поради разминаване на очакването от начина, по който да сме обичани. А това не става винаги. Но ако, както ти пишеш - просто се оставиш на любовта, - ще приемеш и да си обичана по различен от очакванията ти начин. Човек трябва само да си напомни, че това също е обич.

Например единият от партньорите е избухлив. Избухванията не са насочени към другия партньор, но другия партньор се засяга. Той не очаква избухване; очаква само любов, романтика. А избухването не означава, че липсва любов, а че любовта, която ти се дава, е в такава форма. Нищо не пречи да я възприемеш такава. Само малко свиване на егото може би, защото егото е това, което очаква очакваното и нищо различно от него...

И ако в такива моменти човек си напомня, че това също е обич; че трябва да спре да вика, за да сближи отново сърцата - много от конфликтите биха се стопили в пространството. Защото четирилистната детелина е за всеки; както и любов има за всеки.

 Heart Eyes


Виж целия пост
# 369
Тонимар, прекрасен пост отново (на лунна пътека също е хубав). Поклон!
Виж целия пост
# 370
Да, pudding, и за мен бе много силно изживяване с детелината. Още повече, че бе във Фейсбук - придружено със снимка - ръката и, която държи детелината, търсена толкова много години, но не я откъсва. Може би точно признание, че тя не и принадлежи, както и любов, разбира се. 
Това е невероятно! Малко хора, биха постъпили така! Как ми се иска,  да видя тази снимка!  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 371
daindi, приемам поредната конфронтация с постовете ми и мен като личност. Предпочитам все пак нападката да е от теб, вместо от поредния фалшив ник!

Всеки друг, който се съмнява в написаното от мен, с удоволствие бих приела като приятел във ФБ, където може да види снимката, която си прикачих към стената. Не и ти. Не и твоята приятелка. Точно защото профилът ми е достъпен за ПРИЯТЕЛИ и недостъпен за неприятели.


Любовта е нещо страхотно! По тази причина стигнах до заключението, че не си струва да я раздавам на всеки, защото не всеки знае какво да прави с нея. Някои хора я изсмукват като вампири и искат още - искат мен. А не си струва за такива енергийни вампири да лишавам останалите от това, което мога да им дам.

Какво искаш да правиш точно сега?
Ще донесе ли то
на теб и мен
повече любов и радост?
Тогава забрави останалото!




И тъй като твоят пост не ми носи нито любов, нито радост - забравям го на момента!
Виж целия пост
# 372
daindi, приемам поредната конфронтация с постовете ми и мен като личност. Предпочитам все пак нападката да е от теб, вместо от поредния фалшив ник!
Всеки друг, който се съмнява в написаното от мен, с удоволствие бих приела като приятел във ФБ, където може да види снимката, която си прикачих към стената. Не и ти. Не и твоята приятелка. Точно защото профилът ми е достъпен за ПРИЯТЕЛИ и недостъпен за неприятели.
Прочетох това няколко пъти, за да го асимилирам...и пак ми е трудно!    Thinking
Къде, видя съмнение в поста ми?!  Confused
Изразих възхищение, към приятелката ти..... но...както и да е...! Не знаех че си злопаметна, аз не съм!...Бях забравила за конфликта, който имахме с теб преди време...дори не помня на каква тема беше...и не искам да се сещам!  ooooh!
Успя, да ме накараш да се почувствам зле! Много ти Благодаря!  Hug
Виж целия пост
# 373
Няма за какво!
Виж целия пост
# 374




Това е за да се почувстваш добре днес, daindi, дори да е късно.
Лесно се нанася черното; трудно се изтрива (понякога).
Държа си гумичка в джобчето, и ризница за душата ми. А тя ми е най-свидната част от Аз-а.




Почитам това кътче в теб,
в което цялата вселена се намира.
Почитам това кътче в теб,
което е от Любов,
от Истина, от Светлина, от Мир
Когато ти си в това кътче в себе си
И аз съм в това кътче в мен
Ние сме Едно цяло




Когато душата ми е цяла - аз съм в това кътче в мен. Който иска - ще ме разбере.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия