За любовта

О, изобщо нямах предвид по задължение. То, това прошка ли е? Кой може да заповядва на сърцето си?По-скоро да почувстваш прошката, както каза и fastuche - "да се освободиш от товара". Единственото, което може да си наложим е да се опитаме да погледнем ситуацията И от друга переспектива, тогава може би дявола няма да е толкова черен и е по-лесно да простим.
Desss, наистина прошката идва с времето понякога, без да се замисляме, просто сме надживяли и превъзмогнали обидата. Това вече не е важно за нас, за душата ни, просто продължаваме на друго ниво.

Никой не може да задължи някого насила да дава или да иска прошка.  Усеща се, кога прошката е помолена от сърце и кога не. Стига човек да си отвори сърцето към нея и да иска да усети....ще я  усети.   И също така, опита за поглеждане на ситуацията от друга перспектива/ гледна точка/  не само от своята гледна точка,  както е е споменала lubricant , дава реалната възможността за по точна преценка.
Ако човек е фалшив , когато иска прошка, той ще я иска скришом и ще се срамува или страхува да поиска прошка открито. Такъв човек има страх да се раздели с егото си.." Ами сега, ако поискам публично прошка, ще и падна в краката...или ами  другите, какво ли ще си помислят за мен? "  Също така, прошката не означава непременно" Хайде пак да сме приятели, или пък  не означава подмазване на някого, при което   другия я потрива доволно ръце..Ха сега, падна ли ми....Мазниш ли ми се сега..." .... Това са мисли на егото и водят в грешна посока...

 Нито е нужно да обичаш дори този ,  който те  е наранявал, не е нужно и не е задължително   Като не искаш, не обичай, никой не иска насила обич. Става въпрос, само  за едно приемане и разбиране,  че този , който иска прошка е осъзнал вината си.

 Когато искаш прошка,  означава, че си осъзнал , че си наранил и обидил човек...и това ти тежи... и искаш да  свалиш  този  товар и да покажеш на другия, че съжаляваш за постъпката си! Съжаляваш, че си го ранил! Тука вече не мислиш за себе си, а за другия.

 Нищо лошо и страшно няма в това, да се опиташ да разбереш  другия. Ако не можеш, здраве да е!  

Стигнах и до тази тема в малките часове (ама то в тия часове най се разкрива сърцето за такива теми )

Тъйййй.... Има тук една граница, която държа да отбележа!

- Значи: За някои прошката е прекъсване на омраза и минало, което ти тежи. Добре. Ама за мен не е такова! За мен, според моите разбирания, ако аз имам за какво да искам прошка, няма да го направя под вид на "прошка", а чрез извинение. "Скъпа, скъпи, извинявам се за това, което направих/казах снощи! Бях изнервена от работата, а днес ми е криво, че така ти се развиках." - нещо от този сорт. И когато го кажа, нямам нужда да чуя "Прощавам ти" или "Не ти прощавам; ти беше отвратителна с мен". Всичко това е прекалено усложняване на нещата; ненужно усложняване на живота ни дори!

- Трудно ми е да приема хипотезата, която е споделена по-горе - че чрез прошка ще изчистя миналото си, това, което ми тежи и че ме връща назад. То може да ме тегли назад и сто пъти да ми дадат прошка/или да поискам прошка. Нещата за мен не зависят от прошка/непрошка, а от душата и може би нейната хармония; от силата на духа и начина на възприемане на живота.  Зависи човек до колко е способен да живее тук и сега; доколко е способен да  бъде. Понякога се научава, понякога - не.

-  И извинението, и прошката идват от его-то. (Нямам нужда да съм прочела това в някоя книга.)
Егото е нещото, което ни кара да искаме. Само егото иска. Вътрешното ни, дълбоко Аз не иска нищо; няма нужда от нищо, то си е добре. Понякога, на моменти съм се докосвала до него и знам, че е така. Не го тревожи нито миналото, нито бъдещето;нито храната, водата, емоциите... В тази насока сърцето също говори чрез егото - сърцето иска да обича този човек; иска да не е самотно и т.н. Дори се случва да ревнува или да е тъжно, обидено и пр... Не случайно има приказка "Сърцето ме боли".
Любовта, която не говори чрез егото е трудно достижима и за малко хора. Аз не съм сред тях и надали някой от този форум е.  Не ми е и цел между другото.

- Много съм съгласна с това, че понякога сме простили без да си го налагаме. (По-точно - преживели сме нещото без да усетим, надживели сме го, както се казва.) Както пък понякога се изказва прошка без да бъде усетена наистина... Като цяло цялата тази работа с прошката за мен е ненужна част от живота на тия, които са си го свързали с нея. Аз имам нужда да обичам - ок; имам нужда да помня - ок; имам нужда да забравя - ок. По-важно е човек да знае от кое има нужда и да успее да го постигне! Да успее да го получи и да му се зарадва 

- Това да поискаш прошка в никакъв случай не говори за това, което човек е осъзнал или не!

- Да се опиташ да разбереш и приемеш другия, не означава да му простиш! Някак това "прощаване" ме вкарва в комична роля на попадийка, която ръси над главите на хората, опрощавайки им "греховете", или в ролята на Бог. А никой не е такъв! Аз със сигурност не съм 

- Това да съжалявам, че съм казала или сторила нещо, може да става вътрешно в мен - да ме разкъсва, да не ме оставя да спя - дори ако не съм го споделила с никой. Освен това откритостта на поискана прошка - изказването и, може да се дължи на показност (отделен е въпроса до колко изказаното отговаря на цялата истина, което също е повод да бъде определена искреността!)


- Прошката не е определител на това дали си над нещата или не.

Един от последните постове на lubricant ме насочи към друга тема, която напоследък занимава мозъка ми: Да се науча да разбирам другия. Имам успех! 
Аз обаче влагам малко по-обобщен смисъл. Не само да разбера другия, влизайки му в положението. А да разбирам неговите подбуди, действия или недействия, изказвания или мълчание, премълчаване... - на какво се дължат и какво ми "казват". И тъй като коментираме прошката, ще кажа само, че разбирайки горепосочените неща за някой човек, това решава въпроса с неговото влияние над миналото ми, ако има такова.

Да разбереш защо някой е постъпил еди-как си, е чудесно. Да си дадеш сметка какво да очакваш или не от този човек, е още по-добре. Не само това, а и при следващ подобен момент, ти да знаеш, че това е нормално за този човек. Това е много полезно при семейни конфликти! Или конфликти между двама партньори.

До скоро аз не понасях лъжата. Сега, поне при някои хора (например любимия, защото него съм поставяла във фантазиите си като евентуален извършител  ), аз съм сигурна, че няма да ме подразни изречена лъжа. Вместо това ще се запитам: Какво го е накарало да излъже? Има някакъв проблем в него, който заедно трябва да изчистим. Ако не успеем - този проблем може да доведе до неприятни следващи ситуации и за двама ни! Аз съм сигурна, че той ме обича! Но нещо го е накарало пред мен да изрече лъжа и това него е негов вътрешен проблем, за който искам да му помогна!

Страхотни разсъждения 

 И аз споделям мнението, че чрез прошката се освобождаваме от негативни мисли и емоции, както и от отрицателната енергия. Определено е по-добре да насочим енергията, която имаме към хубави събития, а не да я хабим за обиди и пр. Отрицателната енергия, ще ни дърпа "надолу" и ще затруднява по-високите вибрации.

Мисля си също, че решението да простим е строго индивидуално и човек трябва сам да "узрее" за него. Можем да се опитаме да кажем на някого, че е добре да прости, но ако човекът не е готов за това няма как да се получи. Единствено  бихме могли да му помогнем да "погледне" ситуацията от друг ъгъл, за да изпита необходимост да прости или както казва Dess, това може да стане с времето.


Извинението само на думи не върши работа. То трябва да се почувства с душата, за да има смисъл от него. Но си мисля, че не всички ситуации изискват извинение.

Например ако някой те завлече с много пари и ти му простиш, не е необходимо и да му се извиняваш. Просто му прощаваш, за да бъдеш в равновесие със себе си.

Това е моето мнение и ако някой има "мая", с която желанието за прошка "узрява" ще се радвам да сподели.

Маргало, кога имаш време да четеш, или поставяш рекорди по кратък сън и много енергия? 


Вела, знам че това е възприятието на много хора. Но революционните идеи в началото винаги са възприемани негативно 
Интересно, за теб САМО прошката ли освобождава от негативни мисли и емоции? 
И каква е разликата между извинението на думи и прошката на думи? Или извинението от сърце и прошката от сърце?  Останах с впечатление, че според теб извинението не може да е от сърце; греша ли?


В предния ми пост по-горе писах: Добре е човек да разбира на какво се дължи поведението на отсрещния човек. Ако той успее да разбере точно на какво се дължи отношението на другия и какъв точно е другия човек - няма да има нужда да прощава/извинява, да приема дори. Просто му се изяснява "картинката". Поне при мен това про-действа. Има си и други "маи" сигурно 

Пример: Да речем майка ми е избухлива. Аз години наред приемам болезнено всяко нейно избухване. Смятам, че всяко избухване е насочено срещу мен. Докато един ден не си давам сметка, че това просто е нейният характер, а избухванията и са нейният начин да си изкара навън отрицателната енергия. Едновременно с това, аз разбирам, че нищо не е било насочено срещу мен през годините. Просто аз съм човекът, който живее с нея! Ако не бях аз, а Петка, Стефан - то тия и изблици щяха да са насочени срещу тях... И разбирайки всичко това, аз спирам да усещам болка; спирам да съм наранявана. Разбирайки това, в мен изчезва всякаква нужда да я извиня или простя, както го разбират някои. Това е!
Още: Разбирайки това, аз знам, че нещата няма да се променят; или ще се променят насилствено, чрез манипулация от моя страна, а нямам нужда да я манипулирам. По тази причина ще знам, че във всеки момент тя може пак да избухне за нещо. Но следващото и избухване няма да го приема лично. Защото вече ще съм разбрала на какво се дължи, както и че аз нямам никакъв пръст в отношението и. 

Ето защо според мен прошката е ненужна. Важното е да видя цялата картина, какво довежда до това отношение.
Иначе - прошката я е искрена, я не (заради многото игри на егото); я е временна, я е завинаги...

Между другото, егото си има и положителни страни! Имаше време, когато имах крайно негативно отношение към егото. Исках да премахна в себе си водещата му роля. После разбрах, че не съм права. Защото в някои ситуации егото ми ме спасява!


С любов! 

Тази вечер една съфорумка ми пусна линк във връзка с книгата, която чета. Не се задълбочих много в съдържанието му, но попаднах на сходство с моите съждения прошка-его. Първо си помислих, че няма смисъл да постна тук въпросното четиво (поне аз предпочитам да мисля с главата си, дори да греша; книгите също не винаги отговарят на истината). Но после реших, че може за някой да е полезно все пак. Ето го:


http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=2642

ЕГН- то мацка 
Старост-нерадост 

  И двете трябва да се почувстват , за да са истински и да имат смисъл.

В този дух - дъщеря ми като каже нещо, което не е трябвало се извинява и казва "Е, нали ти се извиних?" Смята, че всичко е пито-платено. Всъщност тя е малка и не мисля, че осъзнава смисъла на извинението, но това не и пречи да приема, че то я освобождава от отговорност за постъпките.

В този смисъл казах, че извинението трябва наистина да се почувства, а не само да се каже на думи.

Тони, не случайно дадох  по-горе примера със завличането на пари. Наши близки /от най-близките/ ни прекараха с доста голяма сума пари. Беше си съвсем осъзнато от тяхна гледна точка. С помощта на техниките от темите аз мога да мисля за случилото се, без да изпитвам нищо. Съпругът ми обаче веднага пали по въпроса. Всъщност по негово настояване се включихме в начинанието. Много ми се иска той да не е настроен толкова негативно към ситуацията. Само, че заради тях ние общо трябва да дадем 27 хиляди /на месечни вноски, в продължение на години/. Е, всеки месец, като прави вноската той няма как да забрави. Сега, като пиша, си мисля, че не искам тяхното извинение. Ние не сме в по-добро финансово състояние от тях, за да им вляза в положението. Поставям се на тяхно място и мисля, че напълно разбирам подбудите им - и аз предпочитам да си правя подобрения на жилището, но вместо това плащам дългове... В случая прошката освобождава мен от неприятни мисли и отрицателна енергия. Ако обаче решат, че трябва да си изпълнят поетите ангажименти, няма да им откажа.  

А съпруга си се опитвам да го накарам, да разбере, че е добре да се освободи от гнева, който изпитва. За негово добро. Без да повдигам въпроса директно.  Само с разговори за душевното спокойствие, за енергията, с принтирани листи подходящо четиво и т.н. С две думи - предлагам му на порции по малко тор, за да "узрее". Дано да успея по този заобиколен начин.

Според мен е важно човек да прости в сърцето си, дори не е нужно да поиска устно извинение.
Тони мислех си за това, че прошката идвала от егото. Съвестта също е от егото, но съвестта ни показва, че не сме на правилния път, че сме направили нещо, от което страда душата. А душата ни говори чрез интуицията, тя предизвиква съвестта.
Така че, много е относително, чоек просто трябва да има "очи и уши" по пътя си.

  Е, не ме плаши така де! Добре че бързо намерих контрааргумент: Баба ми на към 80 години спеше по малко (е, вярно - полягваше си следобед, ноооо)   

Между другото един съфорумец вчера ми каза упражнение от Дънов - как да медитираме в движение и да се зареждаме с енергия. Трябва да се върви като се стъпва първо с пръстите, после с петите. След около десетата минута при него имало ефект. Само някой да не ме изпрати на 4-ти километър, че докато успея да усвоя този начин на вървене...!





 
За съжаление аз виждам нещата с прошката по същия начин - "Ето, помолих те за прошка". И в двата случая зависи дали е от сърце. Ако е от сърце - може дума да не се каже - пак се усеща разкаянието. 

Това, което пишеш, Вела, за мен е важното! Да не се гневиш! Или както постна в Подсъзнанието днес Дани Аврамова:


Когато стигна до заключението, че човек има проблем със себе си - ми е по-лесно да изляза от неговия филм. Тогава вече усещам, че това е негов филм, в който съм допуснала да играя някаква роля.
Така че, ако съпругът ти успее да се освободи от гнева си (което наистина ще е трудно, защото всеки месец ще му се напомня, - то тогава вече няма да има нужда нито от извинение, нито от прошка.

Или да погледнем обратната ситуация: Сега вие ще трябва да плащате дълго време голяма сума пари. Ако чуете "Простете", това ще ви премахне ли гнева? Не вярвам! Няма да се повтарям с това, което исах по-нагоре.

Имах подобна ситуация на вашата, Вела. Осем години издържах семейство. Аз нямах пари, но те имаха и то много. Заболя ме накрая не заради тия осем години, а защото разбрах, че думите им са били фалшиви; дори благодарността им. (оставила съм в небитието тази случка де  )

ужасен нет имам днес!



Това и писах по-горе, lubricant.  Може просто да каже "Осъзнах, че съм грешил" или нещо друго, но не виждам смисъл да се иска прошка.

Да, съгласна съм и че съвестта е от егото. Ще ти разкажа малка история, която за първи път ме накара да видя лицето на егото.

През 1992г бях на рожден ден. Това беше първата година от помощта ми към въпросното семейство. По него време мечтаех да купя кола и да им я подаря, защото силно имаха нужда от кола заради работата си. С мъжа от това семейство, който вече е покойник, се заговорихме на тема его. Аз отричах, че всяко едно решение на човек се дължи на егото. Категорично отричах да го приема за факт!  И мислейки си, че съм права, му посочих пример: "Ако аз сега ти подаря кола - това не е его, защото не го правя за себе си, а за теб!" А той ми отговори: "Не е вярно! Ако ми подариш кола, ще го направиш не защото си длъжна, а защото ТИ го искаш! Твоето его иска ти да ми подариш кола; твоето его ще е щастливо, ако ми подариш кола. Ако аз ти кажа Подари ми кола, пак твоето его ще вземе решението. То ще реши в кой от двата избора ще се чувства по-добре - ако откаже, или ако приеме."

Тогава мислих доста за егото. Четох от любимия ми ОШО за това колко е хитро егото и как  оплита мозъците ни в мрежите си. Съвестта е един от факторите, които оказват влияние върху вземането на решение от егото. И пак е его съвестта, защото слугува на него, на егото.
Сега знам едно: Може би почти всяко решение вземаме под влияние на егото ни. Има обаче две различни влияния и отражения егото: Положително и отрицателно. Положителното его е добро; то взема решенията, които са добри за страните. Отрицателното его са злините, които върши човек. И ако трябва да се опитваме да преборваме егото си, - то това трябва да стане спрямо злото, лошото его.

Дори да решиш, че обичаш или искаш да обичаш всички хора - товав пак идва от егото. Защото егото се чувства щастливо и нахранено по този начин. Но с любов, или с мисълта, че даваш любов.
Ако обаче мразиш някой, ако се опитваш да му навредиш, ако се опитваш да преиначиш нещата, защото за теб това е изгодно, - това его отваря рани. Това его работи за задоволяването на само една от страните. То се храни единствено. Доброто его храни и себе си, и останалите. Лошото его храни единствено себе си за сметка на останалите.

 

Тони, напълно съм съгласна стеб. 

Ти никога не правиш нещо за другите, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представяш.

Хората не правят нищо заради теб, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представят .

Бях на лекция скоро на Лама Оле Нидал и той разказа случка как медитирал докато скачал с парашут.
 След подобаващо потрошаване и лежане в гипс не го практикувал вече