За любовта

Тони.ако любовта не може да бъде обяснена,защо поезията,мистиката,любовта,религията,науката се основава на нея И всяка война започва заради любов....и всеки порив на откривателство и себеосъзнаване....и човек открива себе си ,в години,когато съпреживвява другия.
И може би тайната е в това,в което искаш да вярваш.....и да пребъдеш

А непознаваемото просто не искам да го открия,поради което за мен си остава друго и чуждо...и ако аз съпреживявам себе си в Другия ,то аз и от него се отдалечавам за да се преоткрия.....И неосъществена любов или мълчалива,несподелена за мен няма има искан блян и жадувана мечта...Според мен,ако разбереш себе си,откриеш какво те вълнува и дразни..и се отдадеш напълно и безстрах на себе си,няма начин да не разбереш порива и стихията на чувствата...а може би и не би се изгубил в лабиринта ба съмнението

Мари, това че не могат да я обяснят не им пречи да се основават на нея. Това се отнася и за всеки човек - всеки може да обича, обича или е обичал, без да може да обясни какво точно е любовта.
Любовта се случва и изживява. С един човек любовта има едно лице, с друг - тя е друга.

Всяка война, всеки порив, всяко себеоткритие може да е следствие на любовта, но това не означава, че любовта е ясна за нашия разум; че можем да и дадем точно определение - какво я предизвиква, защо, как, кога.... умира, или е вечна. Любовта си остава тайна/тайнствена. Днес с този човек аз я усещам по един начин, ти - по друг; утре със същия човек мога да я усетя по друг, да я изживея по друг начин, както и ти. Ако утре обичам друг - също ще е различна и пак необяснима, многопластова, тайнствена. Ако днес дадеш едно определение за любовта - утре ще разбереш, че това определение не е пълно, дори е погрешно.

Ако не искаш да откриеш нещо, значи то спада към сферата на неоткритото - когато поискаш - ще го откриеш. Неоткриваемото остава винаги такова, независимо от желание и възможности.

Кое е осъществена-неосъществена любов? Кое е споделена-несподелена любов? За мен, а явно и за теб, това е неизказаната и физически неизживяна любов. Но хората, които я изпитват, също я изживяват. Не може да се отрече, че не обичат. Обичат... дори да не го казват. Сънуват, мечтаят, копнеят, по различен начин обичат, но пак обичат...

Четох как учени са установили, че любовта няма възраст. На голяма група доброволци в различна възраст са показали снимки на любимия/любимата. Част от доброволците са имали връзка от скоро, при други - любовната връзка е била на възраст над 20г. При всички тях, независимо от кога са влюбени, мозъкът реагирал по един и същи начин, виждайки снимката на любимия. Сигурна съм, че същото се получава и при несподелената, неосъществената любов. Просто я има, съществува, усеща се, изживява се.

пп Не съм сигурна, че преоткривайки себе си, се отдалечавам от другия. Ако "мен си" включва и другия?

Но човек не е само разум???Защо винаги го принизяваш до 10 процента познаваем човешки ум????
...И как е възможно в това изследване мозъкът да е реагирал еднакво, няма логика...щом ние не си приличаме как ендрофините ни са едни и същи?????....човек чувства,но чувствата му са оплетени в ценности ,бяра ,морал и мечти....така и любовта е различна...но тя е познаваема за онзи.който знае за нея и би я познал навсякъде......
Все пак бляна по някой,който не можеш да усетиш ,за мен,не е любов....а незадоволеност на собствената личност

Не принизявам до десет процента познаваемия човешки ум, Мари. Малко са нещата, които влизат в сферата на "непознаваемото". В сферата на ирационалното, където просто не може да се даде точно и ясно обяснение на нещо или за нещо.
Може би не съм се изразила достатъчно ясно. Към познаваемото спадат нещата, които могат да се обяснят - да се открие тяхнатат причинност - какво ги проявява, как се проявяват, защо... Съгласна съм, че човек ще познае любовта, но никога не може да я обясни, да и даде някакво точно, конкретно определение. За това става въпрос. Както например при интуицията - да, съществува, но какво точно е интуицията, кога се проявява, как, защо...

За споменатото изследване - ставаше въпрос, че при всеки, когато види снимката на ночека, в който е влюбен, се активира една и съща част на мозъка. Ще потърся статията; в момента не си спомням къде из нета я срещнах 

http://www.dnes.bg/science/2011/01/16/ucheni-dokazaha-che-ima-ve … hna-liubov.108801

Напълно съм съгласна с Тонимар... Обяснението е много просто, за мен - Любовта не е материя, следователно, не е задължително да има физически контакт, за да съществува.   

Нищо не е задължително, но е желателно...
Трудно се постига баланс, ако нещо ти липсва...

Трудно, но не и невъзможно! 

Значи зависи от липсата. Или по-скоро от отношението на човек към тази липса. Но като се замисля - и на хората, които физически са заедно и споделят съществуването си, обичта си - пак нещо може да им липсва, нали. По тази логика справянето с някакво липсващо звено е част от любовта между двама души. Независимо дали е споделена или не.

Разбира се, например "духовното", което пък може да бъде компенсирано от онова "духовно", което си няма "физическо"... 
Човек може, да приема и отдава любов по различни начини, но с еднакво силна степен.


Харесва ми, тази логика!

Ей, на път сме да открием "тайната" на любовта!  На първо място - трябва да има обич, независимо от формата и - физическа/плътска, платоническа, споделена, несподелена, явна, прикрита и т.н. На второ място - във всеки един вид любов има справяне с някакво липсващо звено, което не се превръща в конфликт. Или поне не дотолкова, че да наруши любовта.

следва... 

Дори трудностите един вид каляват любовта...

Да, ако не съсипят - каляват. Като страданието и болестта - или те съсипва, или те калява. През трудностите човек може би най-добре усеща дали наистина обича. И колко обича.

http://protuberans.blogspot.com/2011/01/blog-post_17.html

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
    Защото на любовта и стига любовта.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.