Добре тогава, как са решени нещата в чужбина? Тук се писа от мами, че в САЩ социалните като цъфнат на вратата и ти се разтреперват мартинките. А и не само там, в Австрия, Холандия, Франция, Англия, нещата са решени по подобен начин. Ако се искат доказателства на всяка цена преди да се направи каквото и да било, нещата стават такива, че законът защитава насилниците, а жертвите де факто нямат нито права, нито защита.
В чужбина не искат писмени доказателства. Ако видят на улицата, че някой шамаросва детето си, решетките са му в кърпа вързани. Никой няма да чака писаници по случая...
Както и лекар, който е сигурен в насилието над детето, едва ли би се поколебал да го напише. Гледах интервюто с доктор Христо Желев от Университетската педиатрия, възрастен мъж, вероятно дядо на внучета. Той е лекувал многократно Сашко, познавал лично бащата. Бил убеден във "външна намеса", но нищо не направил, нищичко...
Иска ми се да се посочат имената на всички хора, които в продължение на година са знаели за случая с това дете. Всички те носят отговорност, а не някакви анонимни институции. Виновни са именно доктор Христо Желев, доктор Анастасия Трендафилова, местната шефка на Агенцията за закрила на детето Мими Алексиева..и всички останали, които може би ще останат неизвестни и недосегаеми. Дори обикновената санитарка в детското отделение е виновна, ако е видяла детето и се е досетила за нещастието.
Институциите не са някакви фантоми, зад тях стоят хора. Само че в нашия случай зад институциите са се скрили не човеци, а чиновници и бюрократи. Те си пазят топлите местенца и заплатки и гледат как по-бързо и необезпокоявано да им премине работното време. Ама някакво дете било насилвано? И няма писмени доказателства? Е, щом няма доказателства, значи всичко е наред! Ще си пием спокойно кафенцето и няма да се помръднем да проверим нещата, нали законът е на наша страна...
Ами какво трябваше да се случи, бе маце - това, което всъщност се случи ли?! 
едва ли е грешка.
