Момиче, поздравявам те за смелостта. Желая ти много късмет и знай, че нещата ще се оправят. 
Виж целия пост
поне част от моята история...
- Публикувана: 11 окт. 2005, 12:43 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2005, 21:23 ч.
# 16
11 окт. 2005, 20:11 ч.
ооо, ако този път остана ще ме направи на две стинки
няма да я бъде
Виж целия пост
няма да я бъде 
# 17
11 окт. 2005, 23:17 ч.
Винаги ми става много мъчно ,когато прочета за поредната бъдеща самотна мама!Съчуствам ти и те разбирам,защото съм минала по тоз трънлив път!Мога само да те посъветвам по-няколко пъти на ден да си повтаряш-"Аз ще се справя,ще си намеря работа и ще оцелеем с детето!"Въпреки притесненията ти-мисли по-ведро,така само ще си помогнеш!
Какво друго да ти кажа
изпращам ти моята виртуална 
прегръдка и 
подкрепа!Бих ти помогнала 
стига да имаше как
Виж целия пост
Какво друго да ти кажа
изпращам ти моята виртуална прегръдка и подкрепа!Бих ти помогнала стига да имаше как 
# 18
12 окт. 2005, 19:20 ч.
Ако си решила - успех!
НО все пак сигурна ли си - доста време сте заедно... Може би ако малко се разделите и си починете? Съвсем сигурна ли си? Щоато ако сега го направиш - може и да се откажеш, но ще ти е последния коз... Ако сега и да го сплашиш, после няма да действа...
Ако си сигурна - действай!
Аз само мога да ти пожелая късмет в новото начинание - не е радостно, но всичко е добре когато завършва добре!
Виж целия пост
НО все пак сигурна ли си - доста време сте заедно... Може би ако малко се разделите и си починете? Съвсем сигурна ли си? Щоато ако сега го направиш - може и да се откажеш, но ще ти е последния коз... Ако сега и да го сплашиш, после няма да действа...
Ако си сигурна - действай!
Аз само мога да ти пожелая късмет в новото начинание - не е радостно, но всичко е добре когато завършва добре!
# 19
12 окт. 2005, 19:54 ч.
ухааа!
достатъчно се мъчихме
нямам намерение да влизам на 4ти километър
не! мерси - цяла година все си казваме, че оправяме нещата
психически вече не издържам
Виж целия пост
Ако си решила - успех!
НО все пак сигурна ли си - доста време сте заедно... Може би ако малко се разделите и си починете? Съвсем сигурна ли си?
НО все пак сигурна ли си - доста време сте заедно... Може би ако малко се разделите и си починете? Съвсем сигурна ли си?
достатъчно се мъчихме
нямам намерение да влизам на 4ти километър
не! мерси - цяла година все си казваме, че оправяме нещата
психически вече не издържам
# 20
13 окт. 2005, 14:14 ч.
И аз искам да изкажа своята виртуална подкрепа. Щом си решила - така да бъде! От мен да знаеш: По добре ужасен край - отколкото ужас без край! А щом нещата са стигнали до "Четвърти километър" няма какво да се говори за оставане .....
Виж целия пост
# 21
14 окт. 2005, 00:05 ч.
Щом си решила действай, защото времето си тече и изгубените нерви не могат да се възстановят, а лошото е, че един ден ако си много изнервена това ще се отрази и на детето. Така че - смело напред.
За работата - не знам с каква специалност си, но се замисли за нещо което да ти даде временно някаква самостоятелност /може и не толкова престижна работа/, а ти през това време да търсиш по-добра работа. Например - учителка по някой предмет /така или иначе в училищата има огромно текучество на учители, защото заплащането не е много добро, но пък си свободна половин ден/. Или пък в някое заведение или магазин - просто нещо временно.
Стискам ти палци и ти желая много късмет!
Виж целия пост
За работата - не знам с каква специалност си, но се замисли за нещо което да ти даде временно някаква самостоятелност /може и не толкова престижна работа/, а ти през това време да търсиш по-добра работа. Например - учителка по някой предмет /така или иначе в училищата има огромно текучество на учители, защото заплащането не е много добро, но пък си свободна половин ден/. Или пък в някое заведение или магазин - просто нещо временно.
Стискам ти палци и ти желая много късмет!
# 22
14 окт. 2005, 21:23 ч.
Напълно те подкрепям и аз давй взимай си живота в ръцете докато е време. Не нито нужно нито правилно спрямо теб щом не можете да живеете заедно да се лишаваш от едно нормално всекидневие а то ще дойде и е за добро.Незнам дали мога да помогна с работа но като за начало наистина дори и продавачка става и аз съм минла по тоя път веднъж щом започнеш сама да се оправяш става по лесно.Само мога да ти предложа виртуалното си рамо за подкрепа и опора защото момента е гаден а и докато се оправят нещата разбирането и опората са доста важни.
Давай живота те чака и е доста хубав въпреки лошите моменти.Най искрено ти желая успех и по скоро да си стъпиш на краката
Виж целия пост
Давай живота те чака и е доста хубав въпреки лошите моменти.Най искрено ти желая успех и по скоро да си стъпиш на краката
Препоръчани теми