Дея май е по-добре. Сега аз съм на дневен ред. Явно съм пипнала вируса с повръщането и напоследък това ми е основното занимание. Толкова ми се бунтува стомаха, че дори глътка вода да пийна, веднага тичам към тоалетната. Това в комплект с разстройство и кърмене, ме остави без никакви течности в тялото.
Много се чудя какво да правя с кърменето докато се оправя. От една страна ужасно ме е страх да не заразя Бояна, защото почне ли не дай Боже да повръща, болницата не ни мърда. От друга страна четох, че ако я кърмя докато съм болна, ще й предам имунитет. На всичко отгоре дилемата се засилва, защото смятам и че може би съм се натровила с една храна и съответно ме е страх да не премине в кърмата. Иначе, въобще не знам с какво качество е млякото ми, при положение, че не съм приемала никаква храна и течности, вече повече от 16 часа. Сега се чудя дали да пийна няколко глътки кола, защото знам, че ми помага в такива състояния.
Дея не си казва, когато й се ака. Казва, когато работата в памперса е вече факт. Освен това почти не говори, казва много малко думи и то не съвсем ясно, но ние я разбираме. Често изнася речи, дълги и много сериозни, ръкомаха, прави физиономии, но в тях не присъства нито една смислена дума или поне ние не чуваме такава.
Олимпия, Илиянче да си основем клуб на любителите на морска храна.
Ако на масата има калмари, раци, скариди или дори печена риба, забравям моментално за всякакви пържоли, кюфтета, луканки и други такива, които по принцип не отказвам. Едно от най-важните неща, по които си избирам хотел за почивка в чужбина е, дали предлагат всеки ден морски дарове. /Леле, голям съм чревоугодник./ После се скъсвам да ям морска храна и съм безкрайно щастлива от възможността да преяждам с калмари, да речем.
Явно вече ми минава стомашното неразположение, щом мога да мисля за храна, без да се наложи да се изстрелям по спешност в тоалетната.

Илиянче, бързо оздравяване.

Резултатът е, че съм вече трети ден на гентамицин.
Нядупчиха ми кожичката, а имам още 2 дни инжекции.
На 2-3 пъти почти припадах (добре че имаше къде да легна), токова зле ми беше. След започване на инжекциите положението мноого се подобри обаче. Сега пак си нямам сили, но поне не вися постоянно във WC-то.
След това започна и да покашля.... В събота и неделя стоя при баба й, защото ме беше страх да не я заразя. Оказа се, че това с повръщането и разтройството е друг вид грип. Ей на това се вика КъсМек.
Сега да ходя да довърша манджата, че мъника трябва да яде нещо.



Включете ме, моля и мен в Клуба на любителите на морска храна 

