Юлски бебета 138

Ще се случи това което стана 1997г., просто жените ще спрат да раждат деца, и после искат положителен прираст, нещастници!
Гнидка, Емчо е добре, расте, лудее, сега има "тротоарна екзема", вчера цуна асвалта, защото е много "мирен"! Най-накрая му излязоха два кътника - долните, гледам,че са тръгнали и горе. За говоренето - казва само отделни думи и то много смешно: зез - влез, китикат - шоколад, бабооо - браво, дадей - здравей и подобни. Цяло изречение не може да сглоби, ама аз не бързам да проговаря, че той и сега само плямпа по цял ден разни негови си бебешки неща и не мога да намеря мира от него.
Малко по-късно ще коментирам това за оценките, че готвя мусака, да не я изгоря.

Напоследък само чета, но не мога да остана равнодушна, Ра, това е към теб. Явно си от лекарите, които не си дават сметка какво голямо въздействие имат думите ви върху вашите пациенти и техните близки. Не са важни само действията и лекарствата които изписвате, важно е и отношението,  и нещата които казвате , и как ги казвате.  Това е по повод поста ти за кауза пердута- първо: готова ли си да си заложиш главата за това, че няма никаква надежда?
Второ- дори и да си, (което нищо не доказва), има  по щадящи  начини да изразиш мнение, и в никакъв случай не бива да отнемаш надеждата на хората. Поста ти е груб и жесток, и не смятам че е  породен от  лоши чувства, а от  безхаберие и невежество относно силата на словото, и от тотално пренебрегване на чувствата на хората.Ще бъдеш по добър лекар, ако се съобразяваш с тях. За да не изглеждам само емоционална, ти предлагам да си припомниш значението на медицинския термин ятрогения.
Надявам се да съм била достатъчно остра, за да те накарам да се замислиш.

А Дочкова и Фио виждаш ли ги на кафенцето на морския бряг  

Днес за 2 часа ни смениха цялата техника в банката- нови компютри, нови клавиатури , мишки ,принтери, имам чувството че съм на нова работа , хем кофти че всичко различно, хем кеф , че лъщи - новичко , нямаме угодия ей  

Ако за всеки пост,който публикуваме преведем поне по  един лев,Вики ще е много щастлива,а надявам се и здрава 
На Кетито подписа също е подходящ за случая.

Момичета, не ми се струва достоверен източник този човек. Малко ми се струва политика цялото нещо в полза на другата половина  от парламента.

Николета днес направи изречение (мисля) "Пак пиш" Ходихме в "Конфети" с едни колеги. Приятна сладкарница, но високи цени. Лятото обаче ще им опитам сладоледа, че много го хвалят.

Добро утро!

Дени днес е отново на ясла. Ще си почина малко
Да ви се похваля, че моята сестра се е прехвърлила в детския отдел на Маркс и Спенсър (досега работеше в друг отдел). Ще ставаме рекламни лица май 

Тук вали сняг...отново...
Мати добре се адпатира, вчера е спал 40 мин на яслата и съответно едва дочака 8 часа да заспи вечерта  като за пръв път е добре, надявам се лека полека да свикне и да спи повече, иначе е кротичък, не му харесва менюто там...но нищо вкъщи си наваксва, също така не дава на лелките да му сменят памперса, врещи колкото сили има, казах им аз да му дават чай, докато го сменят, че иначе няма да миряса  аа и сутрин като слизаме от колата бърза да ми каже чао 
това за намалението на майчинството дори не искам и да си го помислям  дано да е лоша шега...

Шада, Гнидка, Купа  
За аниматорите бързо отпадна варианта. Не ми се струва нормално да го оставям на тях по 12 часа на ден. Ако нещо инцидентно се наложи за няколко часа, може би ще се възползваме от техните услуги, но не и за цяло лято.



Аз ги виждам, да знаеш 

Това, за майчинството не ми се коментира, моля се и аз да е лоша шега 

Мая, браво на Мати, бързо се адаптира 

И при нас днес вали като за края на декември  Каква е тази гавра с моите планове  След вчерашното слънце, си мислех днес да сме навън, даже имам сготвено за Мишо, че да не губим време, а то.....

За мерките на правителството съм донякъде скептична. Много не ми се вярва, защото тогава ще има огромна вълна от недоволство, която директно може да ги вкара в предсрочни избори. Вече натрупаха немалко негативи и хората са на ръба на търпението. Ще изчакаме и ще видим дали това е истина. 

Между другото, Ра, се замислих за допамина. Казваш че ако помага, щял да лекува и възрастните от паркинсон. Но нали отчиташ факта, че тук става дума за мозък на дете. Там нервната система е в процес на развитие и мозъка тепърва изгражда своите връзки. Да не говорим че наистина за човешкия мозък се знае твърде малко и има немалко неочаквани  възстановявания, особено на деца. Наскоро гледах филм по Дискавъри за едно момченце с половин мозък. Беше си нормално, пълноценно дете, което ходи на обикновено училище и обича да решава задачи. Или за друго, което имаше тумор на мозъка, който не може да бъде опериран. Лекарите не му даваха надежда, но родителите му го завели при някаква жена психотерапевт, която практикува експериментална техника. Всеки ден по 15 мин тя карала детето да си представя че организма му има лазерни пушки, които стрелят по тумора. Няколко месеца по-късно, след направения скенер лекарите установили че туморът напълно е изчезнал.

Танита,  И аз смятам че лекарите не трябва да са толкова категорични, когато дават мнение. Никой не може да е напълно сигурен във възможностите за възстановяване на всеки конкретен човек. А и е много важно да не се обезкуражават хората, когато нещата са сериозни.
Исках да те попитам нещо. Какво ти е мнението за възпитателното пошляпване на децата от професионална гледна точка, и от лична де - ако са различни. Имам предвид леки шамарчета по дупето например, не някакъв бой. Толкова се говори колко било травмиращо за децата, че чак ми се струва прекалено. Една психоложка даже казваше да прегърнем децата като искаме да ги ударим Че всъщност физическото наказание имало за цел единствено да успокои нервите на родителя. Аз не съм съгласна. А как тогава ще им създадем усещане за границите, които не трябва да прекрачват? Ако детето прави нещо опасно за здравето и живота му, и ти му казваш, и го предупреждаваш, а то продължава да го прави - тогава как трябва да действаш. Аз лично го наплясквам и го наказвам. Предпочитам да го "травмирам" така психичесически, отколкото да пострада сериозно. Така ги усещам нещата, но пък с това говорене навсякъде колко зле се отразявало на децата, реших да те попитам. За мен физическото наказание е естествен процес от възпитанието. Всички бозайници така си възпитават децата и не ми се струва нередно.

И накрая след сериозните мнения които изказах  да взема да кажа нещо по-така. Сами три нощи спи при нашите, за да го отбивам уж. Единият ден гърдите ми бяха доста зле и понеже нямам помпа, а цеденето на ръка не ми помогна много, се принудих да тичам да го кърмя. Но от тогава насам са спокойни. Ние си изкарахме чудесно - бяхме като младоженци  , аз даже ходих на йога, учих и успях да свърша разни отлагани задачи. След малко като го доведат ще видя до колко сме напреднали с отбиването. Ако си поиска "цокито" много настоятелно, пак ще му дам да суче.

Aelia, и аз съм тъкмо на тази вълна в момента - как да възпитавам малкото, дали да го потупвам, и т. н. По този повод се рових в разни книги, и като смелих всичко, ми се оформи следното  в главата. Смятам , че потупване по дупето в по сериозни случаи не е болка за умиране, в началото бях против, но сега го възприемам. Но каквато и система за наказания да възприеме един родител, имай пред вид, че те трябва да са градирани, и е добре това да е най суровото, и да е в краен случай, защото иначе ако се започне с потупване, какво ще е следващото?
Най важните задачи на родителя според мен  са две на този етап- да дадат на детето усещането за безусловна любов и приемане, и да му сложат граници. Дете неща не си противоречат- границите са нужни именно защото го обичаме, и ако сме си свършили добре първата задача, детето ще приеме и наказанията, без да се травмира, напротив. Много от моите клиенти със зависимост в момента имат дефицити точно в тази област. Прекалената строгост  и прекалената разпуснатост са двете крайности, от които трябва да се пазим.
По повод това да го прегръщаш когато си му бесен , мисля че е абсурдно, освен ако не е извадено от контекст, защото се сещам за една техника за здравата прегръдка. Но децата много точно четат нашите емоции, даже скоро ми попадна нещо- когато една майка храни детето си, и му говори мили   думи, но в момента е бясна на някого, или изпитва друга силна негативна емоция, детето свързва двете неща (храненето и силния гняв)и е възможно да се получат разни разстройства, например хранителни и др.
Моят личен опит с наказанията- забранявам нещо, напр. да гледа филмчета на компа- но казвам за колко време- досега се е случвало два пъти. Първия път беше за един час, втория беше за ден. Най интересното беше, че като я питах помни ли че е наказана, това след около 5 часа, тя каза да, и я питах а защо е наказана, и тя хвана клавиатурата и я събори. Да уточня,  че именно това беше белята, само че беше грешка, че я попитах, щото я подтикнах да ми покаже. Затова тогава не и увеличих наказанието, въпреки че се поколебах. Ама се уча в движение.
Когато съм ядосана й казвам, когато я видя, че тя е ядосана, я питам ти ядосана ли си ми- ухилва се в отговор и й минава. Важно е да се назовават емоциите.
Много има по темата, пак препоръчвам книгата на Фицхю Додсън " Изкуството да бъдеш родител"
 А и още нещо важно- наказват се само действия, които е извършило, а не това, че е ядосано например, защото се научават да си крият емоциите, а не да ги изразяват , а това е беля.

Аелиа, надявам се да нямаш нищо против да поразсъждавам върху това, което си написала.
Относно физическото насилие и успокоението на нервите на родителите, аз лично се чувствам точно така. Не съм била Лили де, но понякога много ме изнервя и започвам да викам повече. Виждам, че с това абсолютно нищо не постигам, усещам, че не е правилно, но не мога да се спра понякога.
Относно поставянето на граници не съм убедена доколко трябва да се прави това. Лично аз се опитвам да поставям граници за много малко неща, основно такива, които са пряко свързани с нейната безопасност. За останалото я оставям сама да избира и се надявам, чрез примера който вижда сама да започне да взема правилните решения. Но дори решенията й да не са правилни за мен това не е непременно лошо, те са правилни за нея, тя си има свои причини.
Не мога да ти кажа колко се травмира детето с пляскане и наказания, но аз лично не бих го направила. Смятам, че с децата трябва да се отнасяме като с възрастни хора. А едва ли някой от вас ще напляска свой приятел защото е пресякъл на червено например, нали. Когато Лили прави нещо опасно аз лично първо обяснявам, защо не е удачно да го прави и какво би се случило, след това прилагам трикове и хитринки за отвличане на вниманието и ако пак не помага в общи линии насилствено я карам да направи това, което искам. Не казвам, че е правилно, всъщност като го написах не ми звучи особено, но в действителност и аз не знам какво повече да направя.
Не приемайте думите ми много буквално, знам, че и децата са различни, Лили е кротушка в сравнение с повечето и не всичко действа при всеки еднакво.

Ех, и аз съм на тази вълна  Бобо не е удрян до момента, но започна да прави опасни за него неща. Замислям се и аз, дали не е по-добре да го тупна по дупето в такива моменти, но онзи ден една случка ме разубеди. Една майка удари детето си по дупето, защото блъсна Бобо - нарочно, ей така за нищо. Прибрахме се вкъщи, той спа, до тук добре. Следобяда нареди две кутии една върху друга /метър височина/, качи се на стола, на масата и от там се засили в/у кутийте. Аз се развиках, защото го хванах във въздуха. Свалих го на земята и му се скарах. Казах му , че няма лошо да прави опити с разни неща, но това е много опасно. Заплаших го , че следващия път ще го плясна и той сам се удари по дупето. Когато го попитах защо, той дойде и ме блъсна, след това пак се удари сам по дупето. Явно е запомнил случката с момиченцето и така приема наказанието. Това не ми се понрави, но все още не знам  и не съм решила какво да правя в ситуации, опасни за него  Някъде четох, че когато сме ядосани на детето и ни се иска да го ударим е хубаво да ударим с ръка по нещо /възглавница или легло, беше примера/ и да му кажем - Виждаш ли какво ме караш да правя 
Миналата седмица се беше качил на скрина, 100 пъти го свалях и той пак се катереше. Накрая го оставих горе и той се разплака, че не може да слезе. Нарочно го оставих 2-3 мин и го свалих. Обясних му, че когато се научи сам да слиза, ще му позволя да се качва. От тогава не се е катерил там, но пак се чудя дали постъпих правилно  нали и изоставянето на дете в ситуация, когато е безсилно пак води до травма  Оф, много е сложно и колкото повече мисля и чета, толкова повече се обърквам 

Ще ви разкажа съвсем прясна случка.Катето направи сто бели за деня,нервите ми не издържат вече да обяснявам.В един момент ѝ кресвам:
–Кате,ако продължиш с белите,както си голяма ще те ошамаря!
получавам следния отговор:
–Нямаш право!Ще се обадя на социалните!
 
Не знам дали добре съм я възпитала,дали е лошо да се пляскат децата по дупето,но едно разбрах,детето си знае правата 

Много интересни теми сте захванали! Радвам се, че се говорят интересни неща не само в чата, но и тук 

Аз на Додсън не съм фен, но днес препрочетох книгата на Юлия Гипенрейтер "Как да общуваме с детето" и съм абсолютно очарована! Тази жена е страхотна и ако и на практика намира силите и търпението да се държи така мило и нежно с децата, цена няма! Общо взето, нейните съвети са, че ние, родителите, трябва да се променяме, когато общуваме с детето и го възпитаваме, не да го поставяме в някакви рамки и да го приемаме с условия (безусловното приемане, за което говори и Танита). Границите са необходими, разбира се, но тя смята, че твърди граници трябва да се налагат само ако децата правят нещо, което застрашава здравето или живота им. За другите, по-леки неща, съветва да ги оставяме колкото е възможно по-често да се учат от собствените си грешки. Трудно приложимо е всичко, особено за малки деца като нашите, но е много интересно и с две ръце препоръчвам книгата.