Със сърце натежало от скръб

  • 11 945
  • 105
6 март 2010, 10:07 ч.
Кои са за вас книгите,които затваряте след последната страница,а сърцата ви са натежали от скръб?Една безнадеждност чувствате и самота...На мен така ми въздейства Ремарк.
Виж целия пост
# 1 6 март 2010, 12:44 ч.
Някои от книгите на Хемингуей. Стайнбек. Джек Лондон. "Пилето" на Уортън.
Много са. Всички книги с кофти край.
Виж целия пост
# 2 6 март 2010, 12:51 ч.
"Иншаллах" на Ориана Фалачи. Това е книгата, която свързвам с думите "абсолютна безнадеждност".
Сигурно има и други, но тази е с обиколки преди тях.
Виж целия пост
# 3 6 март 2010, 16:38 ч.
  Страхотна тема. Поздравления за авторката! Определено ще я следя. Аз освен Мартин Идън на Лондон не се сещам за друга. Може би "Полет над кукувиче гнездо". Сещам се за разни "мрачни" истории, като Брулени хълмове...
Виж целия пост
# 4 6 март 2010, 17:37 ч.
Аз по принцип ако знам, че някоя книга е такава, не бих я чела. Така се почувствах, когато затворих "Птиците умират сами" още в най-ранна юношеска възраст я четох, точно на един дъх и все пак ми дойде тежка за тогавашната ми чувствителност.
Наскоро дето се вика от инат, изчетох до край "Дългата разходка" на Стивън Кинг и не само при затварянето й, а през цялото време от-до те хваща за гърлото една абсолютна безнадеждност, тегавост, безперспективност, много тежка е и въпреки това някак си не можеш да я оставиш. Краят вече е апогей на безнадеждността и мъката.
Виж целия пост
# 5 6 март 2010, 17:51 ч.
 Най много са ме натъжавали "Майчина сълза" на Ангел Каралийчев и "Малката кибритопродавачка" на Андерсен.
Виж целия пост
# 6 6 март 2010, 18:13 ч.
Цитат на: ananas в сб, 06 мар 2010, 17:51
Най много са ме натъжавали "Майчина сълза" на Ангел Каралийчев и "Малката кибритопродавачка" на Андерсен.

Ох, подсети ме и за Белчо и Сивушка  Tired И за Къщанка...
Виж целия пост
# 7 6 март 2010, 18:23 ч.
Никога Птиците умират сами не са ми вдъхвали безнадежност. А първия път я прочетох още в началото на тийн-възрастта - вече май не използваме думата пубертет?.
Наскоро прочетох рецензия за една афганска книга от Исабел Алиенде. Та тя пишеше, че книгата така я е впечатлила, че много време след като затворила последната и страница, всичко прочетено впоследсвие и бледнеело. Та в този смисъл има много книги, които са толкова ярки, че ни карат да затаим дъх, да се поспрем и много от нещата прочетени в последствие ни бледнеят на техния фон. И "Птиците..." е една от тях. "Ловецът на хвърчила"- книгата, за която говори Алиенде - също, но тук не виждам безнадежност, напротив и в двете я има надеждата и тя блести особно ярка. Нали светлинката на Джъстин продължи да сияе?
Иначе съм съгласна за Мартин Идън. При Ремарк, макар и крехка, надеждата все пак съществува.
А, ето, сетих се нещо - "Тихият кът" на Богомил Райнов. В нея наистина има твърде много мъка и умерени порции съвременна бългаска безнадежност. И въпреки всичко пак бих я прочела.
Виж целия пост
# 8 6 март 2010, 18:33 ч.
Цитат на: ester в сб, 06 мар 2010, 17:37
Наскоро дето се вика от инат, изчетох до край "Дългата разходка" на Стивън Кинг и не само при затварянето й, а през цялото време от-до те хваща за гърлото една абсолютна безнадеждност, тегавост, безперспективност, много тежка е и въпреки това някак си не можеш да я оставиш. Краят вече е апогей на безнадеждността и мъката.
О, това ми е любимата книга. Two Hearts Чела съм я безброй пъти и ще я прочета още толкова сигурно.
Не ми е тъжна, ами някак плашещо реална /което го намирам обичайно за Кинг/. Имаш чувството, че наистина наблюдаваш похода на обречените, че и участваш в него.

Иначе помня, че някога се счупих от рев в края на "На изток от Рая".
Виж целия пост
# 9 6 март 2010, 19:40 ч.
Цитат на: ester в сб, 06 мар 2010, 17:37
Наскоро дето се вика от инат, изчетох до край "Дългата разходка" на Стивън Кинг и не само при затварянето й, а през цялото време от-до те хваща за гърлото една абсолютна безнадеждност, тегавост, безперспективност, много тежка е и въпреки това някак си не можеш да я оставиш. Краят вече е апогей на безнадеждността и мъката.

О, да. Бях я забравила. Много силна книга, чела съм я няколко пъти. Въпреки.
Виж целия пост
# 10 6 март 2010, 22:00 ч.
"Нещо се случи" на Джоузеф Хелър.

Цитат на: Как` Сийка в сб, 06 мар 2010, 12:44
"Пилето" на Уортън.

И на мен Уортън ми действа така. "Татко" направо я изстрадах.

Виж целия пост
# 11 6 март 2010, 22:10 ч.
Със сърце натежало от скърб и с един тон изхабени носни кърпички затворих "Крамер срещу Крамер", по нея има и филм, но първо четох книгата.
Виж целия пост
# 12 6 март 2010, 23:07 ч.
За Ремарк се сещам и аз веднага - "Нощ в Лисабон"  и "Обетована земя" са първите две книги, които ми изникват в съзнанието. Много го обичам, но трудно се съвземам след негова книга. Друг любимец, който ми действа така е Ъруин Шоу.
Виж целия пост
# 13 7 март 2010, 03:04 ч.
Аз в момента съм в период , в който не искам да четя тежки книги, а и като цяло ги избягвам. Чета ги в моменти, когато аз самата съм в дупка и имам нужда от книга , която един вид ми "чисти съзнанието", като се разплача заради нея. Същиет ефект имат и силнитв филми.
Виж целия пост
# 14 7 март 2010, 11:09 ч.
О, да разбира се Ремарк и любимият ми Стефан Цвайг.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата

Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Включи се в анкетата на Pampers!
В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

Към анкетата