Със сърце натежало от скръб

  • 11 945
  • 105
# 60
Засега Достоевски е геният, който ме е хвърлял в най-дълбоките води.
Истината е, че и аз препрочитам на периоди от време, но Достоевски не съм го повторила и до сега.
Виж целия пост
# 61
Засега Достоевски е геният, който ме е хвърлял в най-дълбоките води.
Истината е, че и аз препрочитам на периоди от време, но Достоевски не съм го повторила и до сега.

Присъединявам се.

Аз не само Достоевски, въобще, с такова усещане съм за по-голямата част от руската класика.

Напоследък се чувствах потисната-и я зарязах-от "Американски пасторал". Колкото и награди да е взел авторът и. Там драмата е наистина голяма и реално наистина може да се случи на всяко семейство, дори на най-идеалните.
Виж целия пост
# 62
Грехът на абат Муре.Там главната героиня се самоубива,но по такъв красив начин,че е ужасяващо.И изобщо цялата история е угнетяваща.Но каква да е,след като е написана от Зола?
Виж целия пост
# 63
"Сто години самота" на Маркес.
Виж целия пост
# 64
О, да, Зола.
Изобщо, френската класика също носи тегоба в сърцето.
Виж целия пост
# 65
Като заговорихте за френска класика и веднага в главата ми изникнаха "Клетниците" и Жан Валжан  Sad Покъртителна книга.
Виж целия пост
# 66
Хирошима, моя любов на Маргьорит Дюрас.
Виж целия пост
# 67
Книжката не беше ли писана по сценария на филма?  Thinking
Филмът беше много хубав, книгата не ме впечатли толкова.
Виж целия пост
# 68
Филмът не съм гледала.А книжката ме впечатли мен.Филмът не е ли черно-бял?Защото аз такива не гледам.
Виж целия пост
# 69
Във всичко изброено има много тъга, но и при мен най-черни си остават "Парфюмът" на Зюскинд, "Тенекиеният барабан" на Грас, и сборникът с разкази на Виан "Човекът вълк".
Виж целия пост
# 70
Защото аз такива не гледам.

Ти губиш.  Laughing
Виж целия пост
# 71
Грехът на абат Муре.Там главната героиня се самоубива,но по такъв красив начин,че е ужасяващо.И изобщо цялата история е угнетяваща.Но каква да е,след като е написана от Зола?

Точно за тази книга се сетих , чела съм я на 19г. и така му бях бясна на абата...И дълго след това не можех да понасям цветя у дома.

Но истински угнетяващи и тъжни за мен са "Голям Гальовник" и "Животът пред теб"от Ромен Гари.На места се заливах от смях , такъв фин хумор, а иначе съсипващи истории.

В детството ми- "Майчина сълза", "Чичо Томовата колиба"

Много от споменатите тук книги също, просто гледах да не ги повтарям
Виж целия пост
# 72
"Татко" - Уилям Уортън
През цялото време, докато я четях, се измъчвах, все едно моят татко е болен. Мислех всякакви варианти за да му помогна.
Виж целия пост
# 73
Ърскин Колдуел-няма по-тъжни и по-безнадеждни разкази от неговите.Просто чувстваш мръсотията и мизерията,в която живеят героите му.Лепне по теб тази мръсотия.И Зола е такъв,спомняте си Жервез и Нана...
Снощи свърших точно "Вертеп" и много ми хареса. Някога се отказах от нея още на първите страници, но сега я изядох с кориците. Мрачна, мизерна и кална, дори гнусна на моменти... Харесва ми как Зола описва с подробности обстановката и със сигурност ще прочета още нещо от него, при подходящо настроение и нагласа.
Чела съм "Нана" в ученическите си години, но тъй като нямам спомен за сюжета, да попитам тук, тази Нана и другата, от "Вертеп", една и съща героиня ли са?
Виж целия пост
# 74
 Сега довършвам "Нечистота" на Филип Джиан. Неговите книги не са от леките, но тази много ме натовари. Вероятно ,защото книгата е съвременна ,проблемите са много познати и съм почти накрая, а светлинка в тунела няма, много безднадежден  и объркан взе да ми се струва светът и моите съвременници-  млади ,и стари.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия