Със сърце натежало от скръб

  • 11 945
  • 105
# 45
Дите, рожба човешка, Гневът на мравките
Виж целия пост
# 46
Книгите, на които аз съм плакала най-много са "Ловецът на хвърчила", "Хиляда сияйни слънца", " За мишките и хората", "Зеленият път", "На изток от рая". Но пък след прочета на всяка една от тях съм се чувствала по-скоро обнадеждена отколкото обратното.
Виж целия пост
# 47
Книгите, на които аз съм плакала най-много са "Ловецът на хвърчила", "Хиляда сияйни слънца", ..... Но пък след прочета на всяка една от тях съм се чувствала по-скоро обнадеждена отколкото обратното.
Абсолютно подкрепям! Знаете ли, освен всички други емоции, радвах се, че съм родена тук, в България и всичко онова трудно би могло да ми се случи  Confused
Виж целия пост
# 48
Преди доста години прочетох "Блокадна книга" - сборник от разкази на хора преживели блокадата на Ленинград през Втората световна война 1947-1942. Книжката е документална, издадена у нас 1981г, а историите вътре са съвсем истински и разтърсващи. Адамович и Гранин са писателите събрали извадките от дневници и спомените на живите очевидци на ужасите.
След време пак попаднах на 2-та тома на тази книжка в градската библиотека и прочитайки ги пак останах не просто "със сърце натежало от скръб", а направо смазана. 
Виж целия пост
# 49
"Повелителят на мухите" на Голдинг , "1984" на Оруел и може би  "481 градуса по Фаренхайт" на Блекбъри, както и "Цар Плъх" на Клавел

Поздравления за темата!  bouquet
Виж целия пост
# 50
"Повелителят на мухите" на Голдинг , "1984" на Оруел и може би  "481 градуса по Фаренхайт" на Блекбъри, ...
Бредбъри. Рей Бредбъри. А градусите са 451. Wink Simple Smile Simple Smile
Цитираните книги се повтарят вече в сигурно десет постинга, така че явно повредата е у мен, но аз хич не ги намирам за потискащи. Съвсем по друг начин ги възприемам. Simple Smile От горните, "451° по Фаренхайт" ми е най-любима.
Виж целия пост
# 51
Срам, срам, срам! къде съм спала докато пиша!!!!! Embarassed
Виж целия пост
# 52
1984.Целия им измислен свят няма да се промени.
Виж целия пост
# 53
Явно имам по-особена нагласа, защото и в най-драматичната ситуация намирам нещо обнадеждаващо, и повечето от цитираните в темата книги са ми сред любимите, без да ме изпълват със скръб ни най-малко.
Особено Ремарк - при него винаги, винаги има надежда, може да е едно зрънце, едно намигване, но го има; всъщност именно от неговите книги съм се учила най-много да се радвам на мига, на обикновените неща... Да не говорим за Маркес, чиито книги са толкова... жизнени и пълни с надежда, че прочитането им обикновено ме подмладява и изпълва с енергия.

Както и да е, това му е хубавото на изкуството, че всеки го пречупва през собствения си поглед, и едно и също нещо може да предизвика у различните хора цялата палитра от чувства  Peace

Все пак по темата - има една единствена такава книга, която ми образува тежест в гърдите и буца в гърлото. Буквално ме угнетява, дори само като се сетя за нея, и ми става неприятно. Затова и ми трябваше време да реша да пиша в темата. Книгата е "Невзрачният Джуд" на Томас Харди. Оригиналното заглавие е "Jude the Obscure".
Преди доста години имах глупостта да изгледам и филмовата версия. Въпреки, че знаех предварително кога и какво се случва, ми подейства толкова угнетително, колкото и книгата.
Виж целия пост
# 54
Улица Консервна също- и там лепнеше, но надежда имаше някаква.
Супер положителна книга ми е "Улица Консервна". Но пък на мен и "Цар Плъх" ми е положителна  Laughing
И аз Ремарк. "Трима другари".
Виж целия пост
# 55
'Гераците' на Елин Пелин;

'Парижката Света Богородица', 'Клетниците'
Виж целия пост
# 56
Ох, не съм я чела, но само като си помисля за филма по книгата ... По-голяма безнадеждност от тази не ме е поразявала като че ли. Гледах го в България този филм, в кино "Култура", плаках с глас по целия път от площад "Славейков" до спирката на автобус 76. Обикновено човек все си мисли, че като върши правилното нещо, и е верен на себе си, и не се щади, нещата се нареждат. Но не и в "Джуд".
П.п. Видях, че и BirdsFlu го е споменала.
Виж целия пост
# 57
И аз Ремарк. "Трима другари".

 Peace Бях ученичка, дочитах я в рейса по време на едно невъзможно задръстване... Не можех да спра да плача, макар и само със сълзи, а хората наоколо ме гледаха странно  Tired
Виж целия пост
# 58
"Души в окови"- Съмърсет Моъм, "На изток от рая"-Стайнбек,"Терез Ракен"- Емил Зола, биографията на Едит Пиаф, написана, мисля, от сестра й.
Последно се чувствах угнетена и тъжна, докато четях томовете "Български Хроники" на Стефан Цанев.  Confused
Виж целия пост
# 59
Терез Ракен,биографията на Едит Пиаф и Мрачният Джуд ме накараха да се чувствам мръсна,докато ги четях.И никога повече не ги повторих,а аз препрочитам книгите през известн периоди от време.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия