Да се опитам ли да помогна?

  • 2 168
  • 18
Здравейте момичета, днес разбрах че един мой приятел и неговата приятелка (заедно са от около 5-6 години) са се разделили. Проблемът идва и от това, че им се роди бебе наскоро. На него му е много тежко, не е виждал детето от 3 седмици. Знам само неговата част от историята, знаем че медалът има 2 страни. Може би не ми е работа да се меся по някакъв начин, но исках да се допитам до вас за съвет- според вас да се опитам ли да се свържа с приятелката му и МНОГО дипломатично да се опитам да повлияя позитивно? В смисъл, изхождайки от моя опит, че имам дете, че помня колко трудно ми беше в началото и знам какво могат да причинят хормоните... Познавам се с нея от няколко години, винаги много ми е допадала (мисля, че и аз на нея), но не сме имали възможност да се сближим.
Доколкото разбрах от него главните проблеми са дошли в резултат от намесата на родители. От нейна страна, той максимално се е опитал да ограничи влиянието от страната на неговите родители.
Бяха страхотна двойка и останах шокирана, че са се разделили. Много ми се иска да се опитам да помогна без да се бъркам грубо в личния им живот.
Може би цялата идея е глупава, но доста се разстоих като разбрах и наистина ми се ще да помогна косвено...
Виж целия пост
# 1
По-добре не се меси. Това си е тяхна работа и те сами трябва да разрешат проблема. Ако той те попита и поиска съвет, тогава би могла да му дадеш твоята гледна точка, но не и без да те пита за това.
Виж целия пост
# 2
Не се меси, това е най-доброто което можеш да направиш.
Виж целия пост
# 3
Ако се чувстваш приятелка защо пък не?

Много често конфликтите в една двойка имат нужда от помощ на трето неутрално лице. Колко пъти съм се молила някой приятел да вземе да му намести мозъка... Laughing Често се е и случвало.
А и така или иначе от тактична намеса едва ли ще навредиш- било на тях или на себе си.
Виж целия пост
# 4

Бяха страхотна двойка и останах шокирана, че са се разделили.
Може да са били "страхотни", но какво става между двама души, те си знаят.
Все си мисля, че колкото и тактична да е една помощ, може да има и обратен ефект.
Той не е ли направил постъпки да си види детето? Ако той не си е мръднал пръстта, а тръгне някоя да му адвокатства, аз лично бих била крайно разочарована. Peace
Виж целия пост
# 5
На твое място не бих се намесила. Възможно е опитвайки се да помогнеш, да навредиш повече.
Ако той е отворен за разговори по-добре е да говориш с него и да му дадеш съвет какво той може да направи за да си върне семейството.
Виж целия пост
# 6
Недей, ще забъркаш някоя каша, без да искаш.
Ако беше приятелка и на двамата, може би, но щом си само негова, тя ще те възприеме като парламентьор, просто няма да повярва, че той не знае за намесата ти.
Виж целия пост
# 7
По - добре не се меси, те двамата трябва да си решат проблема.
Виж целия пост
# 8
На твое място не бих се намесила. Възможно е опитвайки се да помогнеш, да навредиш повече.
Ако той е отворен за разговори по-добре е да говориш с него и да му дадеш съвет какво той може да направи за да си върне семейството.
newsm10
Виж целия пост
# 9
Не се меси. Нали месенето на родителите е повлияло? Е, всяко месене в чужди отношения само ги обърква. Взаимоотношенията между тях си е техна работа и си има естествен ход на нещата. Ако е опряло до твоя намеса(той,тя искат нещо от тебе), да мислиш, какво да правиш. Но самоинициатива като господ да ги вкарваш в твой "правилен път" ще е по-голяма грешка.
Виж целия пост
# 10
Здравейте отново! Благодаря за мненията!
Той се е опитал да види детето, но от другата страна среща стена. Казва, че едвам я е накарал да му пише смс-и и да му казва как е бебето. Изглежда тя му е много ядосана и настроена срещу него. Отделно преди е имало коментари от сорта, че ако се разделят той няма да вижда детето. Абе звучи като гадна работа.
Аз се опитах да дам колкото се може повече идеи и съвети, една от които беше, че ако тя е толкова негативна към всичко, което той прави, може би е добре да и даде време няколко месеца, за да може тя малко да се успокои от бурята от хормони, нещата малко да улегнат.. Но разбира се да говори с нея за това и да се опитва максимално да участва в живота на детето си. Да не остава на страна. Като че ли в България е негласно прието в доста случаи, че бащата се избутва на страна, майката поема изцяло грижата за детето като пълен капацитет по въпроса и той се третира като някакъв, който е напълно неспособен да се справи с елементарни задачи. Аз не виждам как това може да помогне за сплотяване на едно семейство. На запад бащите участват много по-активно в отглеждането на децата...
Виж целия пост
# 11
Тя се опитва да го наказва чрез детето. По-просташко поведение от това, здраве му кажи.
Но е типично за България, съгласна съм. Докато му се отсъдят права по съдебен път и детето пораснало.
Виж целия пост
# 12
По-добре не прави нищо, не се меси и не давай съвети (камо ли да му обясняваш за нейната негативна настройка) - това е проблем между тях и те трябва сами да го решат.
Писала съм и преди, че след раждането на децата (имахме много неща, които се бяха натрупали последната 1 г.), ние също бяхме решили да се разделим за кратко. Ден по-късно половинката ми дойде с кума ни - беше го помолил за съдействие, защото е човек, когото и двамата уважаваме и обичаме като приятел, но това ме настрои още по-зле. Скарах се и с двамата и вместо да поговорим и да си изясним нещата, негативите ги обра кумът ни (доста време му се сърдих след това, хем ми беше кристално ясно, че дойде от най-добро желание да ни помогне - сега отново кумовете са ни едни от най-близките хора, между другото). Т.е. щяхме сигурно още тогава да се сдобрим, а ние се събрахме седмица по-късно, когато една вечер той дойде сам и седнахме да си поговорим спокойно. Всякакво външно желание за помощ, колкото и от положителни чувства да е водено, носи много повече негативи, отколкото добри резултати.
Виж целия пост
# 13
На прима виста бих казала - не, това са си лични работи, ти в какво качесатво ще се месиш?

На втори прочит обаче си спомням веднъж, когато на мен и мъжа ми ни бяха избили чевиите, точно след раждането на първия ни син, какво благотворно въздействие имаха върху мен разговорите с най-добрия ми приятел и наш кум. Натри ни яко главите със сол и на двамата, та се взехме в ръце Laughing
Едно семейство не бива да взима решение за раздяла преди на детето да са му избили всичките зъби Mr. Green Това е истината. Първите 1-2 години са критични за всяка нервна система. Така че, ако можеш в ролята на приятел да кажеш това и на двамата, би било добре. Лошото в твоя случай е, че на момичето не си приятел. И ако аз го слушах моя кум, то е защото ми е като брат. Ако беше дошъл някой случаен да ми опява, щях да го отрежа като краставица. Та, помисли си добре, имаш ли право да се месиш в живота на човек, който явно не ти е чак толкова близък Rolling Eyes
Виж целия пост
# 14
Ами,зависи..Ако тя също ти е близка приятелка,както той,може да се опиташ да поговорите..Ако обаче не сте имали близки отношения,по-добре не се меси...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия