Кош за душевни отпадъци-КРАЙ НА ТОВА

  • 3 950
  • 43
Дааа,наистина съм отвратена от хленчещи за глупости хора.Осъзнах го ,когато загубих най-близките си ,на които не дадох това,което заслужават,а бях твърде заета с любовните и семейни  драми на милите си приятелки,чиито проблеми така и не приключиха никога.Много често пренебрегвах семейството си,за да бъда в услуга на приятел,чак прекалявах.В един момент си казах "Стига"При мен се получи страшно обсебване от от приятели, които не ми позволяваха да дишам  от техните проблеми и покрай тях забравих,че имам близки хора,които също имат нужда от мен.Зарязах всички и се отдадох на семейството си  и вече наистина се чувствам добре GrinningКолкото до приятелите-все така имат проблеми,които са нищожни в моите очи и огромни в техните.Уморих се от тях.Много!Не търся съвет,само споделям с вас,за да знаете,че семейството е на първо място в живота!Приятелите-вятър ги вей на бял кон!На никой не му пука за нас,освен на хората до нас -мъжа,мама,тати,децата-не ги пренебрегвайте заради други хора,които търсят рамото ви,че в един момент няма отърване от хленчещите пиявици!Тук във форума си е друго WinkЦък и край Grinning
Виж целия пост
# 1
Дам, абсолютно си права!
Дори и най-добрите приятели, понякога - не са това, което са...
Виж целия пост
# 2
Написах го заради най-добрите си "приятели"-хленчещите пиявици,които те обсебват денонощно с проблемите си и никога не се сещат,че и ти имаш такива.Признавам,че вината си е моя!!!Изцяло!Видиш ли ,ако не ги подкрепя ще се срине света-Я,моля,най-добре вън от живота ми StopТа като го разбрах-яхнах метлата.А чувството за вина -нечовешко!
Виж целия пост
# 3
Умозаключението, до което си стигнала, се нарича "здравословен егоизъм".  Laughing
Виж целия пост
# 4
Умозаключението, до което си стигнала, се нарича "здравословен егоизъм".  Laughing
Абсолютно си права!
Виж целия пост
# 5
Какво са ти виновни приятелите за това че пренебрегваш семейството? Повредата е в твоя телевизор.

Да не забравяме че съпрузите също са приятели, и често доста по-предаващи от някои други. А когато ти стане тежко с личен проблем, приятелят е този който ще изслуша, подкрепи и даде съвет.

Плюенето по приятели е не по-малко "хленчене за глупости". От едната крайност, кати, та в другата. Може би трябва да намериш златната среда?
Виж целия пост
# 6
Въпрос на приоритети! Peace Кой е по-важен за теб и за твоя душевен мир!
Виж целия пост
# 7
Сега разбирам, защо беше онова с говедото Mr. Green
Права си, и аз това исках да обясня. Когато от всичките ми "приятели" останаха нула, в моменти, в които съм имала нужда от някого, просто се научих да се оправям сама. Но дойдат ли да ми реват - пътя. Не че не им давам съвети, ама за повечето не ми пука, да се оправят, големи хора са, деца имат Simple Smile
Иначе имам много близки, които знам че и в огън биха дошли за мен, защото вече са го правили Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Приятелството е двустранен процес..Щом си търпяла това, не значи че те са виновни..Wink
Виж целия пост
# 9
В много трудни за мен моменти, разбрах, че освен семейство на което мога да разичитам имам и приятели. Възприемам приятелите си като част от семейството ми.
Част от приятелите ми обаче отидоха в графата "добри познати".
Виж целия пост
# 10
Според мен не е правилно да се разглеждат по този начин нещата. Семейството и родителите ни разбира се са най-важните хора в живота ни, но аз имам и приятели, които сьщо са ми ужасно важни. Приятелството ни е издьржало през годините и изпитано в "битки" и всичко бих направила за да помогна на тези хора, както и те за мен.
Но сред тях няма такива, които да ме обсебват, никога не сьм била много близка с хора, които принципно не ми допадат , или не одобрявам навиците им.
Виж целия пост
# 11
никога не сьм била много близка с хора, които принципно не ми допадат , или не одобрявам навиците им.

Именно.. И ако не се чувстваш добре в подобно обкръжение - повредата не е е в тях..Wink
Виж целия пост
# 12
...Много често пренебрегвах семейството си,за да бъда в услуга на приятел,чак прекалявах.При мен се получи страшно обсебване от от приятели, които не ми позволяваха да дишам  от техните проблеми и покрай тях забравих,че имам близки хора....На никой не му пука за нас,освен на хората до нас ...
Колко си права. Трябваше да минат доста години за да го осъзная. Винаги съм се раздавала за приятелки,не само съм била кошче за душевни отпадъци ,това е най малкото...Но... все пак да не забравяме,че има приятели и приятели .
Виж целия пост
# 13
Какво са ти виновни приятелите за това че пренебрегваш семейството? Повредата е в твоя телевизор.

Да не забравяме че съпрузите също са приятели, и често доста по-предаващи от някои други. А когато ти стане тежко с личен проблем, приятелят е този който ще изслуша, подкрепи и даде съвет.

Плюенето по приятели е не по-малко "хленчене за глупости". От едната крайност, кати, та в другата. Може би трябва да намериш златната среда?

 Peace
Виж целия пост
# 14
Според мен нещата не са само черни или бели. И аз се дразня, когато ми хленчат на рамото, особенно ако въпроса е дискутиран поне стотина пъти. За мен подобни разговори са си чисто чесане на езика, щом липсва развитие. Но някак не си представям да отсвиря приятелите си, в крайна сметка щом съм приятел би трябвало да  мога да преценя, къде да дам съвет и да съм от помощ и къде не. Доста често, някой мои познати се правят на прекалено загрижени и актини в помагането (предимно със съвети, къде искани, къде не), с цел да блеснат, като социални, добри и грижовни личности- можеби точно такива пресилени напъни водят до умора.Понякога помощта също е форма на егоизъм. Ако имаш желание да изслушаш някой- прави го, ако не, кажи директно какво изпитваш и ако на отсрещния му пука за приятелството ви, ще се замисли и ще намали малко темпото на оплакване. Това не е съвет, това е просто мнение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия