ти какво мислиш , че ако я заведа на психолог и съм родител за пример ?
Достатъчно ми е личния капацитет сама да приценя , че детето ми не е за такъв преглед .
очевидно не е, за да прицениш добре и да даваш съвети на останалите. уморих се от тревоги
- Публикувана: 18 март 2010, 19:22 ч.
- Последно мнение: 31 март 2010, 10:27 ч.
# 30
28 март 2010, 21:50 ч.
ти какво мислиш , че ако я заведа на психолог и съм родител за пример ?
Достатъчно ми е личния капацитет сама да приценя , че детето ми не е за такъв преглед .
очевидно не е, за да прицениш добре и да даваш съвети на останалите.
Виж целия пост
ти какво мислиш , че ако я заведа на психолог и съм родител за пример ?
Достатъчно ми е личния капацитет сама да приценя , че детето ми не е за такъв преглед .
очевидно не е, за да прицениш добре и да даваш съвети на останалите. 
# 31
30 март 2010, 14:35 ч.
Вече са те посъветвали- заведи детето на специалист. Някои проблеми се решават по-лесно, когато е поставена навременна диагноза. Мисля, че е чисто невежество от страна на родителите да си заравят главата в пясъка и да казват "детето ми е специално, чувствително, емоционално, различно", когато виждат, че има явен проблем, с който не могат да се справят сами.
Виж целия пост
# 32
30 март 2010, 16:54 ч.
marta7 , ти какво още чакаш? Аз на твое място веднага бих се конултирала със специалисти-логопед, психолог.Някой тук беше писал,че детето ти е в" бебешки пубертет"?Не се връзвай на такива глупости...търси лекар.
Виж целия пост
# 33
30 март 2010, 18:55 ч.
И моето мнение е да потърсиш съвет от специалист. Не казвам, че със сигурност ще ти помогнат в твоя случай, но поне е някакъв опит.
Възпитанието на децата (особено на трудните деца) може да се окаже невероятно изпитание за родителите. Потърси чужд опит, съвет от специалист, прочети повечко материал по темата. Накрая все ще намериш нещо, което да ти помогне. Успех!
Виж целия пост
Възпитанието на децата (особено на трудните деца) може да се окаже невероятно изпитание за родителите. Потърси чужд опит, съвет от специалист, прочети повечко материал по темата. Накрая все ще намериш нещо, което да ти помогне. Успех!
# 34
31 март 2010, 10:27 ч.
Комуникацията ви с детето ми звучи доста съмнително, ако естествено е само към теб това. Иначе отказът да направи нещо, което си я накарала е в общи линии напълно естествен. И на други места е обсъждано- работата е там, че трябва да запазиш хладнокръвие и да не се поддаваш на тръшкане.
Детският психолог ще помогне, ще обясни кое е характерно за възрастта, върху какво и как трябва да работите. Не е лошо да споделиш със специалист. В края на краищата, обикновенно се разбира, че повечето притеснения са били напразни или пък има лесен начин да предотвратиш поредната истерия в къщи и спокойно да се забавлявате с детето. Успех!
Виж целия пост
Детският психолог ще помогне, ще обясни кое е характерно за възрастта, върху какво и как трябва да работите. Не е лошо да споделиш със специалист. В края на краищата, обикновенно се разбира, че повечето притеснения са били напразни или пък има лесен начин да предотвратиш поредната истерия в къщи и спокойно да се забавлявате с детето. Успех!
Препоръчани теми