уморих се от тревоги

Публикувана: 18 март 2010, 19:22 ч.
Последно мнение: 31 март 2010, 10:27 ч.

5 360
34

18 март 2010, 19:22 ч.

Здравейте,
Искам да споделя с вас тревогите си. Имам дъщеря на 2г и 9м, с която напоследък въобще не мога да се разбера. Предполагам,че е нормално да е темпераментна и капризна,но това започна много да ми тежи.
Детето не иска да яде нормално. От пет дни яде само хляб и кисело мляко. Всеки ден готвя какво ли не с надежда,че ще хапне,но тя твърдо отказва да го направи. Подозирам,че и никнат кътници и това може би обяснява липсата на апетит,но не мога да не се тревожа,че отслабва.
Другото,което много повече ме тревожи е,че дъщеря ми не иска да комуникира с мен. Знае думи и често повтаря фрази чути по телевизията, но с мен и с всеки друг отказва да говори. Единствено започва да пищи и да плаче,ако не я оставя да прави каквото си иска. Например не мога да я накарам да облече някои от дрехите си. Днес не искаше да облече нито един от наличните ни панталони или якета и за това не можахме да излезем на разходка. Тя започна да плаче неистово само като видя,че се готвя да я обличам. Това съвсем не е изолиран случай. Много пъти плаче силно и буквално се тресе от рев,когато иска нещо,а не го получава. Винаги се опитвам спокойно да обясня защо не бива да прави нещо,но всичко е напразно. Когато и аз се разстроя и почти съм готова за сълзи на нея и е много смешно. Просто не знам какво да правя вече. Искам да се разбираме и да мога да общувам с нея,но тя очевидно не го иска. Къде бъркам? Cry

Cry

Виж целия пост

D

DoGma_PrObe

# 1 18 март 2010, 19:43 ч.

Дъщеря ми мина през т. нар. "бебешки пубертет" съвсем наскоро.Всъщност аз все още само се надявам да е окончателно преминал при нас.Мога само да те успокоя,че всички дечица на тази възраст са така,едни по - проклетички, други по-малко.Единственото,което съм правила спрямо нея в този период беше да й покажа,че неможе винаги да минава на нейната и си имам ясно очертани граници на търпимост.Не съм й позволявала да ми се качва на главата и да ме разиграва както си иска.Когато се е налагало да направя нещо,което се налага,съм го правила,независимо колко ще реве.А да покажа безпомощност и сълзи пред нея,породени от нейните инати, никога не съм позволявала да се случи.Възрастните трябва да контролираме ситуацията в този период,защото всъщност когато си уверен и непоколебим създаваш много повече сигурност в детето си,отколкото когато омекваш за секунди и винаги минава на неговата.Това са моите изводи от бебешкия пубертет Peace

Peace

Виж целия пост

I

# 2 18 март 2010, 19:43 ч.

Всички деца преминават през разли емоционални фази и са толкова различни и непредсказуеми,че съм убедена,че всяка майка би споделила какви ли не подобни състояния.Но аз на твое място бих се посъветвала с педиатър/психолог ако наистина си разтревожена и безпомощна.Понякога проблемът отшумява и неусетно детето е преминало към някакво ново "нещо" ,което е още по-голямо предизвикателство за майката.
Моята дъщеря споделя и общува много повече с татето и свекървата,понежа аз преди се бях превърнала в работохолик,а сега в майчинство отново,и това преди ме тревожеше,но после осъзнах,че много и наравно с другите ме обича и по нейн си начин споделя и общува с мен,когато пожелае,но не я насилвам,а просто я целувам,галя,показвам й моята любов,присъствие и т.н.Сега твърдо съм се отдала на децата и смятам,че няма по-голямо щастие!

Виж целия пост

# 3 18 март 2010, 20:04 ч.

благодаря за подкрепата!
искам само да уточня,че не съм плакала пред нея и съм действала против желанията на малката, но страшно много се измъчвам,че всичко трябва да става насила. винаги се чувствам като тероризатор след това и това няма как външно да не ми проличи.

Виж целия пост

K

# 4 18 март 2010, 20:38 ч.

Имали сме такива моменти. Просто децата са на периоди , и това трябва да мине . Ти трябва да си налагаш да си спокойна и да и даваш по-този начин добър пример . Възможно ли е да копира от някой такова поведение?
Относно яденето моя син е точно така вече няколко години ( сега е на 9) яде само хляб с нещо ...притеснявам се че ще напълнее ама каквото и да измисля нищо не му харесва. Яде по 3 филии на ядене.

Виж целия пост

K

# 5 18 март 2010, 20:39 ч.

На възрастта на твоето детенце и моята дъщеря мина през такъв ужасно труден и за двете ни период.
Нещата станаха толкова ужасни при нас, че чух и най-страшните за една майка думи"Не те обичам повече. Ти не си ми вече майка".
Заради това, повтаряно в продължение на седмици, се обърнах към моя позната, детски психолог. Нормален период, повечето деца минават през т.нар. бебешки пубертет, пикът му е м/у втората и третата година, при по-емоционалните деца се очаква да премине по-трудно...Постепенно детето се връща към нормалното си поведение, но вече пораснало за доста от случващите му се неща.
Не показвай, че ти е неприятно поведението й, но и не се прави на студена и безучастна, защото в този момент детето ти има нужда от реакцията ти. А каква ще бъде тя зависи от конкретното дете и от конкретната ситуация. Peace

Peace

Виж целия пост

Модератор

# 6 19 март 2010, 08:45 ч.

Ще се включа относно храненето.
Моят син е на 2 г.3 м.
Храната му е изключително еднообразна.
От супата хапва само бульон. Нищо друго.
Обича хляб, картофи и ориз.Месо- пилешко, но ако е отделно от картофите и ориза.
Пие кисело мляко.
Най-хубавото е, че много обича фреш от портокали. Изпива огромно количесто сок през деня. В един момент дори се притеснявах дали е полезно приемането на толкова много сок.
Рядко ще се съгласи да опита нова храна.
Това разбира се, не ме притеснява, защото със сигурност като поотрасне ще се промени.

Виж целия пост

B

# 7 19 март 2010, 09:56 ч.

Цитат на: marta7 в чт, 18 мар 2010, 19:22

...
дъщеря ми не иска да комуникира с мен. Знае думи и често повтаря фрази чути по телевизията, но с мен и с всеки друг отказва да говори...

Това поведение скоро ли започна?
Ако "Да", съм склонна да го отдам на някаква фаза, труден период, през който детето минава.
Но ако по принцип има проблеми с комуникацията, тогава вече бих се разтревожила сериозно.

Виж целия пост

# 8 19 март 2010, 10:04 ч.

Бих ти препоръчала консултация с детски психолог. Децата не са еднакви, реакциите и особеностите - също. Не рискувай да се задълбочат нещата, при правилен подход всичко отминава за дни (личен опит). Wink

Wink

Виж целия пост

G

# 9 19 март 2010, 10:07 ч.

Имам една книжка, в коята съветват да не се оставяш да те въвлекат в борба zа надмощие.

Един пример... Тя не иска да си обуе панталона, а е време zа раzходка. Каzваш един път да си обуе панталона, каzваш втори. На третия път каzваш, че днес няма да иzлиzате на раzходка. Правиш го малко по театрално, каzваш колко ти се иска да иzлеzеш, как децата там играят, но понеже тя не иска да си обуе панталона, не можете да иzлеzете. И с това темата е приключена. Ако поче да плаче че иска да иzлеzе и иска да си обуе панталона, каzваш че съжаляваш много, но времето zа раzходка е минало. Утре ще ходите пак. Ако продължава да мрънка, преставаш да и обръщаш внимание. Игнорираш мрънкане, въпроси, всичко... Ако трябва иzлиzаш от стаята.

Никога не zаплашваш, че ако не си обуе панталона няма да иzлеzете, това че не иzлиzате е логична последователност от нейното действие, не накаzание.

Тоzи начин на действие помага при моата дъщеря. Тя е по малка и на таzи въzраст се дейаства малко по раzлично, но в общи линии вече раzбира, че някои неща не могат ей така да минат... Crossing Arms

Crossing Arms

Виж целия пост

К

Карина

# 10 19 март 2010, 11:25 ч.

Цитат на: .:Geri:. в пт, 19 мар 2010, 10:07

Правиш го малко по театрално, каzваш колко ти се иска да иzлеzеш, как децата там играят, но понеже тя не иска да си обуе панталона, не можете да иzлеzете. И с това темата е приключена. Ако поче да плаче че иска да иzлеzе и иска да си обуе панталона, каzваш че съжаляваш много, но времето zа раzходка е минало. Утре ще ходите пак. Ако продължава да мрънка, преставаш да и обръщаш внимание. Игнорираш мрънкане, въпроси, всичко... Ако трябва иzлиzаш от стаята.

Това ми се струва много жестоко. Ок, детето се е заинатило, но когато се опита да се коригира и си обува панталона доброволно, това действие трябва да бъде наградено, а не наказано. Ако някой се държи с теб по този начин, как ще се чувстваш?

Представи си, че шефът поиска от теб да свършиш някаква допълнителна работа. Ти отказваш и той най-спокойно ти заявява "Добре тогава, уволнена си". Ти казваш "Ок, ще я свърша", но той си държи на неговото "Все едно, уволена си. Заминавай си. Няма да си получиш заплатата".
Прекрасно, нали?

Виж целия пост

# 11 19 март 2010, 11:47 ч.

Цитат на: .:Geri:. в пт, 19 мар 2010, 10:07

Никога не zаплашваш, че ако не си обуе панталона няма да иzлеzете, това че не иzлиzате е логична последователност от нейното действие, не накаzание.

Логическа последица е за теб, за едно 2-3 годишно не е толкова ясно какво ще се случи ако не си обуе панталона. Може пък да е, че ще й дадеш пола... newsm78

newsm78

Последиците трябва да са ясни, а не да зависят от твите логически мисли.
Да кажеш какво ще последва ако нещо не се случи, може да е заплаха, а може да е и 'право на избор'. Ако на детето не му се излиза на разходка, необувайки панталона ще ти го покаже, много ясно.

По темата: ivonska, присъединявам се към теб. Ако родителят се чувства безпомощен или не може да се справи - консултация с детски психолог е винаги по-доброто решение от консултация във форум с майки, където всеки ще ти обясни '...пък моето дете...' Peace

Peace

Виж целия пост

А

Анонимен

# 12 19 март 2010, 12:05 ч.

Цитат на: marta7 в чт, 18 мар 2010, 19:22

Другото,което много повече ме тревожи е,че дъщеря ми не иска да комуникира с мен. Знае думи и често повтаря фрази чути по телевизията, но с мен и с всеки друг отказва да говори. Единствено започва да пищи и да плаче,ако не я оставя да прави каквото си иска.

От това изречение разбирам, че по принцип не желае да комуникира - или това е само временно положение в момента? Ако отказва да говори изобщо, това е наистина повод да се консултираш с детски психолог, за да се ориентираш как да действаш...

Цитат на: marta7 в чт, 18 мар 2010, 19:22

Когато и аз се разстроя и почти съм готова за сълзи на нея и е много смешно.

Дъщеря ми е на подобна възраст и забелязвам, че също много се вълнува от ясно изразени емоции, включително негативни. Натъжава се когато чуе дете да плаче, но същевременно по някакъв начин този тип поведение й е много интересен, може би защото е емоция, която лесно разпознава и може да свърже със себе си. По едно време дори измисли игра, при която аз трябваше да плача, а тя идваше да ме гушне. Или отблъскваше баща си при опитите му да си играят заедно, а после с надежда питаше "Тати плаче?". Според мен това не е някаква жестокост, а неин си експеримент, при който трупа опит и наблюдения.

Виж целия пост

Потребител

# 13 19 март 2010, 12:05 ч.

Аз също искам да попитам дали това поведение е отдавна, или е започнал някакъв такъв период наскоро?
На 2.9години трябва да има доста богат речник и да не е проблем да общува с другите.
Когато ти и говориш, или обясняваш нещо, слуша ли те?
Тя идва ли при теб, за да ти каже, че иска нещо? Как получава нещата, които иска?
Според мен не е зле да се консултирате с детски психолог, в това няма нищо страшно, или срамно. Хората са за това, за да помагат на майки в затруднение.

Виж целия пост

Потребител

# 14 19 март 2010, 12:45 ч.

И моето мнение е ,че ако това е отскоро можеш да го броиш за период.Но ако никога не сте комуникирали направи консултация.Казвам го от опит/близък до семейството/.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Криза на средната възраст ли е това или ЩО?

4 342
43

Лични и семейни отношения

Имам нужда от прекалено много сън , съвет?

7 588
14

Здравословни проблеми

Объркана съм...не знам нормално ли е...

5 398
44

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.