Имали някоя бъдеща майка,но без татко

прочетох всичко и почти ми олекна, като видях какво си решила, мило момиче.

не мога да те поздравя за избора, защото ... аборта не е за поздравления,
но те поздравявам, че взе това трудно решение.
и аз направих аборт на 19 и си мислех, че света за мен е свършил.
бащата, той на 20, си отдъхна и много ме обичаше. аз го намразих, разбира се, защото ми причини това страдание. /не физическо/.
като погледна назад, НЕ СЪЖАЛЯВАМ. да, сигурно е грях, сигурно е опасно за здравето, сигурно има 1000 причини да не се прави аборт.
но сега, когато съм щастлива майка на три деца и понякога се сещам за тогава и се опитвам да проектирам живота си, ако бях родила на 19... тръпки ме побиват... щях да съм без образование, щях да съм без баща на детето, без още две деца... защото ако затънеш веднъж, сигурна съм - че се страхуваш да опитваш пак...

на 22 родих, пак ми се струваше рано, /както и на цялото ми семейство, приятелки и всички/ но тогава и за миг не се поколебах. просто знаех, че този вече е моя човек.
освен това, човек има СЪДБА, която следва. вероятно твоята съдба е друга, и тя ти дава шанс за други неща... може би - да срещнеш някой друг, или да учиш или бог знае какво.
подкрепям те за избора  . тежко ще ти е, но времето лекува.

ползвай противозачатъчни, явно лесно прихващаш!  и си помисли пак дали си струва да си със женен мъж, който те дели с друга. ако иска да се разделя - да се разделя. дай му някакво време, и ако не се раздели - намери си някой 20 годишен пич и си купонясвай с него. сега ти е времето!

Е те това ме разби направо.
Много ти благодаря, много подходящо място намери да го напишеш!
Добре че те има да ни отвориш очите как сме я закъсали...
 

Има разлика.
Едно момиче на 19 няма никакъв опит (не се сърди Есме но е така, това не е лошо - аз на твоите години имаш даже по-малък опит от това което ти предполагам вече си научила).
Една жена на 25-30 и нагоре се предполага да има: повече житейски опит, професия, някакъв трудов стаж, да знае какво да очаква от хората и какво иска от живота. Или поне част от изброените.
Е има изключения и в двата случая.
Но да - мнението горе е доста директно (в мой стил) - някой хора биха го нарекли грубо.

  Каси, споко,  нали точно ти написа , че всеки гледа от неговата си камбанария:-))) И че е  нормално и прочие... защо се впрягаш пък ти сега. Всеки както си го направи. Сама с дете пак можеш да срешнеш и мъж и второ да си  имаш, Аз съм пример за това и не се уплаших.

 

не мога да не ти отговря, защото съм писала и в твоята тема.
и мнението ми е било обратното.

просто в твоя случай, доколкото си спомям, и двамата ИСКАТЕ детето. само че твоя китарист изведнъж изперка от шубе и избяга.
освен това ти не си на 19 и наистина си искаш бебето!
и когато ТОЙ ти каза да го махаш, ТИ рискува. и знаеш че имаш сили да се справиш!

Есмералда е на 19 години, ходи с женен мъж, случайно забременява, знае, че няма да се справи, а мъжа решава много по мъжки да избягат в друг град...
какво общо има това с твоята история, касиопея?

а за моята камбанрия ще кажа следното - ако на 19 бях забременяла от мъжа, с когото съм в момента, сигурно щях да имам четири деца вече.

мисля че да подкрепиш някой не означава само да го потупаш по гърба и да му кажеш браво. може би наистина трябва да му отвориш очите. мисля, че затова всички сме тук.

тва е.
смятам, че есмералда постъпва правилно.
смятам, че и ти постъпваш правилно.
просто двете сте в различни камбанарии.

  

Е, ще прощавате всички, май съм твърде докачлива... 
Есме, наистина постъпваш правилно. Според мен.