Цифричките зная,буквичките сричам,ФЕВРУАРче се наричам!

Играят си вкъщи, на морето също, не мога да се оплача. Ама навън е зор все още.
Хубавото е, че всяка година става все по-лесно. Да не говорим, че после ще излизат заедно, което за нас като родители ще е поне малко по-сигурно.
И много се обичат. Постоянно го гони Никол да го гушка и целува, той ходи да ляга в нейното легло да гледат детски. Отделно, че като се скараме на единия, другия отива да го гушка и да "съзаклятничат" против нас.  Аз бих им родила още едно, само да се оправим финансово (за мен това значи голям апартамент и що-годе сигурен доход, не джипове и маркови дрешки).

ахам, Клеми, ама поради липса на какъвто и да е апартамент, какво да ти кажа и едно е достатъчно, но ми е е спокойно и живеем както бих искала, а не ходим кой знае къде, но и не стоим вкъщи....С две щеше да ни е доста по - трудно

А честно казано, не искам да се боря толкова, уморена съм, а съм едва на 33, ако трябва с цената на лишения да родя, не , благодаря

Мими, хич не те й навивм. Всеки си има приоритети.
Децата винаги водят до лишения, от всякакъв аспект. За мен значение има времевото лишение, но ние така или иначе ги гледаме сами. Дали е едно-две или три, няма значение, защото няма на кого да го оставим. Така че аз от лично време така или иначе съм се лишила в следващите 15 години.

да, така е, всеки сам си решава

клеми какво ви пречи да си живеете в сегашния апартамент, нали не сте с  баби и дядовци в него, а сами. какво като е на свекъра ти?

небесна аз много преди 33 се чувствах сякаш съм на 100. с всичко се боря сама или сами с мъжа ми. наистина е супер изтощително,но сега каточе ли започвам да се чувствам на 50 а не на 100

Нищо, само че е двустаен. 
Т.е. детска, спалня и кухня. Дори хол няма. Детската е малка, няма място за трето дете и сега. 

еее сега ))) дали са ви един без пари, вие си го продайте и си купете по голям  с доплащане. Така ще имате към 80% от парите.

и ние сме в двустаен и ни е добре за сега в него. като знам с какъв зор го купихме и с колко труд го изплащахме и колко пъти влизах в болница като бях бременна.... ми се струва че никога няма да го сменим с друг

Анайс, никой нищо не МИ е дал.
Апартамента е на баща му на Християн и може всеки момент да дойде от Варна и да си заживее в него. И никой копче не може да му каже.
Отделно, ако недай Боже се разведем аз нямам не една керемида, а едно копче на мое име. Т.е. оставам на пътя с две деца.
Така че да ми говориш, че някой нещо ми е дал - не, не е.
Не можем да продаваме нещо, което не е наше. 
Преди да коментираш толкова надъхано, поне научи реалностите.

еее сега Smile))) дали са ви един без пари, вие си го продайте и си купете по голям  с доплащане. Така ще имате към 80% от парите.

кое по точно е надъханото , не ми е ясно ? реших че си е ваш, нали си живеете в него.

Anaise, аз да върна няколко страници назад. Ама да ти кажа че в Русе жегата е ужасна. Та ако в София казваш че е жега - там е мор.
Така че ако искате да ходите там - да не е баш в средата на лятото. Ното пък зимата - че пък е много студ и сняг  
Да ти кажа все пак - имам опит:)
Влади от вчера е ваканция е и при баба си и леля си. Така че може да ми завиждате   не че примерно за мен има чак толкова голяма разлика. Даже по-скоро се притеснявам, че се поразглезва още повече.
За апартаменти и коли - не ми се говори - изказала съм се вече:)
Почивката на море ще е евентуално втората половна на август. Нямаме абсолютно нищо оранизирано, дори не сме я и мислили
A като казахте очила - хайде и аз в отбора )) Моите постоянните са ми на 7-8 години със сегашните рамки а преди това още няколко бях със същите стъкла но с други рамки, ама ги счупих. Тогава още бях студентка и купуването на нови очила хич не ми беше финансово изгодно. Та на старите стъкла сложих възможно най-евтината рамка (от рода на 20-25 лв), която да им пасва. Та с тея "временни" очила карам вече толкова години. Миналата година си направих диоптрични с постоянно затъмнени стъкла, ама не ги нося най-често, че рамката е пластмасова и хем, че ми е леко широка на лицето ( трябва да ги нося само със спусната коса, за да не личи), но се отпускат и започват да ми падат. Иначе с нормални слънчеви не мога да ходя. Не ми е голям диоптъра, обаче като сложа обикновени очила се чувствам супер некомфортно и не мога да ходя, имам чувството, че ще се пребия на всяка крачка 

Как ви решила, че е наш, при положение, че сама си написала, че е на свекър ми?
Обясняваш ми, едва ли не как съм получила на готово апартамент и не съм доволна. Не, нищо не съм получавала.  
Освен че никой не ми е дал апартамент и никой не ми помага с деца и финансова помощ 1ст. не получаваме. Дори за РД на децата. Така че...хайде не ми обяснявай, че някой нещо ми е дал на готово.  

ама ти клеми много се засягаш. около мен , а съм сигурна и около теб , е пълно с хора ,на които някой от родителите им е дал апартамент. т.е. те не са си го купили, но си живеят в него,независимо на чие име се води апартамента. по тази логика реших че просто не сте го прехвърлили заради високите такси, които се плащат при прехвърлянето.
аз лично не съм очаквала финансова помощ от никой. с нагласата съм аз и мъжа ми да си купим нещата, които ни трябват. затова и доста учехме и работехме и все търсехме по изгодна работа. имахме и късмет.
иваничкааааа май ще си седим в софия тогава на по топло не ми се ходи ! в Русе съм ходила 1 път като малка и това е. и като споменавам за работа, пари и т.н. Иваничка може да потвърди как предлагах работа на мъжа й за повече пари, отколкото взимаше. Те не приеха по техни си съображения. И работата не е в някоя забутана фирма, а в Хюлет Пакард, където работи и мъжа ми. Ако имате познати , които да са много добри в системното администриране на сървери ми кажете. Там непрекъснато търсят хора.

Анайс ,аз съм твоя човек!

А да им трябват дизайнери?

едно време работех като HR в IT сферата. винаги може да ми пратите СВ, ако сте в тази сфера и като се отворят позиции да ви кажа. има интервю и ако го минете сте на работа. трябва и английски сравнително добър, интервютата са на английски.

днес не съм на себе си. Орлин рева и се дра 2 часа в парка и сега съм така