За нарочените деца..

            Може би не се изразих правилно , но с този цитат исках да кажа,че това е сигурно едно от желанията на днешните учители.


Носталгия има,и то при много учители 
Навремето имаше дисциплина и т.н,както пишете,но.....тя беше съпроводена по-скоро от шамари.
Не съм чувала, и не съм виждала по соц.време,учител да е бил наказван заради това,че е ударил шамар на лош ученик.Или за системен психически и понякога физически тормоз.
Хайде да не се връщаме в социализма,че.. Истината е ,че учителите тогава се чувстваха безнаказани, а сега малко или много поведението им в миналото,ги застига самите тях,т.е.-им се връща.
Сега учител би ли посмял да удари дете? Не ,защото ще има доста главоболия след това.
А за бившите ТВУ-та ,само който е бил там ,може да даде истинска оценка,за нещата и за живота в тях.

Ок, точно това, което пишеш означава, че детето много добре разбира кога да се държи прилично и коа да прави каквото си иска. Много е лесно да се насочат критиките само към учителя, че не бил намерил подход. Мисля, че подценявате ролята на детето. То на 7 години е достатъчно зряло психически, че да прави разлика между разрешено и забранено и дори да не знае точно, да усеща кога как да се държи.  А този родител с неговия авторитет говори ли с детето си, че в клас трябва да се държи прилично, да се старае да не шуми, да не прекъсва урока и прочее? Како прави родителят за това детето да е наясно, че в училище си има правила и те са също толкова важни, колкото правилата на родителя. И например, че правилото на родителя "в училище си дисциплиниран, изпълняваш задачите в клас и подобни" става част от семейните правила, които не трябва да се нарушават! Ако не нужно това ще се повтаря, повтаря и така, докато детето се научи. Децата отиват на училище основно с това, което са им дали родителите, а не са бели листа,които тепърва се пишат в първи клас.
Мога да кажа за себе си. Не че децата ми са много уравновесени, но още от предучилищната им обяснявам и ги възпитавам в идеята, че училището е място, където отиват да се научат на много неща, че има правила по време на час, а в междучасието се играе и се почива. Да не мислите, че на моите не им се играе по време на час или че винаги всичко им е истересно? И на тях им доскучава, но не тръгват да се разхождат, да дърпат чантата на детето от съседния чин или да се провикват! Затова, хайде, малко поразсъдете, преди да рипате как децата ви били ощетени и учителите не били добри! След десет години така сигурно ще ходите при началниците на децата си да им давате тон в управлението и че не се стараят да привлекат детето да работи!

Явно аз съм извадила късмет, защото не съм ставала свидетел на раздаване на шамари в училище. Лъскане на чиновее, забележки в бележника, викане на родителите, че и намаляване на поведението - да.

Тук пак се е оформил сблъсък.

Магаренце, разбирам те. Аз имам същия проблем със средното дете. Той е от трудните деца. Много е експанзивен, много е изнервен, не успява да се владее, бие се често, винаги се забърква в нещо, агресивен е. И по тази причина е обявен за лош. При нас лошото е, че другите деца са усетили, че той „пали на четвърт” и имам усещането, че го дразнят и провокират нарочно, за да гледат после сеир. Защото това, което той прави след това си струва да се види. Никога не започва пръв. Абсолютно винаги е подхванат с цел, но това не променя нещата в крайна сметка. Той винаги е побойникът, а другото дете е жертва. И то, обективно погледнато, е така наистина. Аз и непрекъснато това му повтарям.

И при нас крушката си има опашка. Той има своето оправдание за да е такъв, има сериозен проблем. Но, тук съм съгласна с по-непопулярната позиция в темата, останалите деца не са виновни нито за здравословното му състояние, нито за другите му проблеми, от които е следствие поведението му.

Нас ни спасяват две неща: много е умен. Изключително умен е. Успехът му е отличен. Писмените му работи са блестящи. Явява се по състезания и олимпиади и там обикновено е с пълен брой точки и това е много добре за учителката му. Изобщо, едно от много успешните /да не кажа и най-успешното дете е/ в това отношение; второ – госпожата е относително разбрана. Опитва се да работи с него, да го овладява, да прояви разбиране. И тя понякога губи търпение, и тя се е случвало да ми вика изнервена, и тя се е заканвала да не го вземе на зелено... Разбирам я напълно. Тук, в града е едно, там е друго. По-миналата година беше на плувен лагер в Сандански. Скочил с глава в басейн, дълбок 60 см. и си беше разбил главата. Върна се обезобразен. И то от... и аз не знам какво. Защото е такъв – буен! Миналата година на зеленото се беше качил на едни обувки с колелца и си беше разрязал свирепо крака. Пак линейки, полуприпаднали учителки, шевове... Е, честно, разбирам ги госпожите. Тя трябва да си зареже другите деца и да хукне с линейките по нашия умник. Отделно, че не искам да си мисля какво е преживяла госпожата, докато е обикаляла болниците с него. Естествено, че тази година като ни каже „не бих искала да го взема на зелено” няма да остана изненадана. Защото имам още две деца, които са си от тези „хубавите” и знам какво е когато някой от тези като средното пречи на другите ми две. Дразня се, изнервям се, до гуша ми е дошло те да понасят пасивите заради това, че са кротки, разбрани и спокойни.

Какво направихме ние. Мога да кажа, че го следим непрекъснато. Сигурно президента няма такава охрана, каквато има той. Майка ми е на обед в училище, аз съм вечер, през останалото време /когато не е на училище/ е с друг учител. Изобщо, правим всичко възможно да го контролираме, да го наблюдаваме, да говорим с него. Другото, което правим е - в непрекъснат контакт съм с госпожите му. Вече си знаем и кътните зъби. Истината е, че се опитваме да работим в синхрон. Жената не е вдигнала ръце от него все още. Но и тя издиша. Ако не й беше сред супер отличниците не знам да ли би била така отзивчива. И ние тръгваме по психолози сега. И ми е много тревожно. Детето вкъщи е спокойно, разбрано и контролируемо. Но това не променя нещата в училище. И никой не е длъжен да търпи изблиците му. Ние сме длъжни да решим проблемите му, а чак след това е госпожата, училищния психолог, останалите деца и който там още се сетиш. Знам, че никак не е лесно с такова дете. Много боли, когато е твоето и когато си и майка. Но такива неща изискват много разбиране и отстъпчивост и от двете страни. 

 

И на мен темата ми е много полезна. Най-вече със споделянето какво правите за децата.

dara, а майката ти как стой в училището, в часовете с детето ли?

От моят опит аз бях буйно и много умно дете и това ме спасяваше. Брат ми изглежда имаше дислексия, с големи затруднения в училище, но  беше кротък, не са му създавали проблеми, освен да се оплакват на майка ми, колко не знае. Според мен не получи добро образование /е все пак завърши средно образование и в момента има не лоша работа/.

Едно от нещата, които правя за детето е да го науча да се владее, кога се буйства и кога не. Дъщеря ми в детската градина попадна на госпожа, която само се оплакваше колко незнае да рисува, да оцветява и т.н., но нищо не правеше.

В този форум съм чела, че трябва да работим с учителите, но си мисля, че понякога колкото повече родителите търсят контакт, толкова повече госпожите се оплакват. Аз май съм решила да стана от родителите, които държат да им е конфортно на децата в училище и да не ги тормозят. Т.е ако и е трудно нещо, например да декламира, няма да я кара. В края на 4-ти клас има външно оценяване и тогава ще се види.

Но определено си мисля, че има случаи, ако родителя много подава ръка се получава обратен ефект. А с интерес чета и другите мнения.

Магаренце,остават около 30 учебни дни !
Отново опитай с класната ,нека тя да даде предложение от нейна гледна точка;препоръчва ли смяна на класа ?
След разговора ще имаш представа как биха се развивали нещата и за в бъдеще.
Колкото до зеленото - мисля,че трябва да бъдат преостановени всякакви бели,зелени и пр.
Няма лоши деца - има лоши възрастни!

Дара, хубав пост, наистина, но отваря и други теми за размисъл.. Като например това, че аршинът се явява някак двоен.Ученици, които пречат на останалите  с агресивността и неконтролируемото си поведение в училище  в повечето случаи са набедени за "лоши", без да се полагат особени усилия това тяхно поведение да бъде някак овладяно.Това разбира се става предимно в случаите, когато  детето не е  "изгодно"..Колко гадно звучи само тази дума!Под изгода нямам предвид финансова, а нещо съвсем друго.В класа на голямата ми дъщеря от една седмица е преместен младеж от съседния клас, който  вече в актива си има успешно двукратно чупене на крайник на съученик. Ако детето беше друго, може би щеше да изхвърчи от училище..Но понеже е свръх интелигентно, достигна до вторите кръгове на  всички олимпиади с резултати, близки до максималните, иначе оплакващите се от други пубери  учители упорито мълчат...В името на успеваемостта на училището, в такива случаи  педагозите как си затварят очите и полагат  усилия да минимизират последствията от агресията, само и само да не загубят ценния  в друго отношение индивид..Дали нещата щяха да стоят така, ако детете освен с агресивността си се славеше и с нисък успех.. Едва ли..Но още по-интересното нещо е друго.Че е гресивен младежът е явно от нанесените сериозни травми на съученици.Но според наблюденията на дъщеря ми, интелектът му го  прави някак по- различен и така наречените кротки и добродушни дечица запалват често нарочно  фитила, подигравайки се с тази негова своеобразна различност. Та често виновникът на пръв поглед е ясен, но ако се поразровим в детайлите, може  и друго да открием..Случаи много, всеки различен за себе си,така че  намирането на универсално решение на проблема е наистина трудно.Но безспорно считам, че най-добрият вариант си остава съвместната работа на родители и учители.Тежестта определено пада на първите, но и вторите не би трябвало елегантно да се измъкват с оправданието, че заради нечие поведение пренебрегват нуждите на останалите ученици.Балансът е възможен, стига да бъде пожелан.

Не, майка ми работи и дори и някой да я допусне да стои до него през часовете, тя няма как да го направи. Но, ето, щом ви интересува в детайли схемата: в момента той е първа смяна. Водим го. След часовете той е на стол. Майка го чака да излезе, поема го, стои с него, докато се храни /той има генетично заболяване, има проблеми и не желае да се храни. затова тя е там с лекарствата, следи да си ги вземе, следи да се нахрани прилично/. Ако има нещо да си каже с госпожата - това е момента.  След като се нахрани той, майка остава с него поне около 30-40 минути той да се наиграе и тогава вече идва другият учител. И с него тя се вижда и говорят що говорят, след това другата учителка го поема и така. Което не означава, че следобед не се чува той поне 2-3-4 пъти я с мйка ми, я с баща си, я с мен или госпожата му след това няма какво преживяване да ми разкаже.  Вчер си го взимам и аз пак говоря с нея и нищим деня му по часове.

Ако майка не остане с него, докато играе, то поне в 3/4 от случаите все нещо ще се случи. Затова и не рискуваме. Много ни е трудно. Сложна ни е логистиката, натоварващо е за всички ни, защото всички работим, но няма как да вдигнем ръце и да кажем "той в училище е под опеката на учителите. те са длъжни да го гледат и са отговорни за него". Защото това не е така.

Прочети, какво е написала NARAIA, и пак ме попитай. Само дето тези специализирани училища вече, за щастие ги няма. И преди да ме нападаш, че незнам какво е ТВУ, ще ти кажа, че първите си 20 изживях в т.н. социализъм и видях, какво се случи с неудобното съседско дете. Що се отнася до определението - "някоя засегната майка на нарочено дете", да,  детето ми беше нарочено в ДГ. За късмет в ПГ попаднахме на добра учителка и сега нещата вървят добре. Така че, до голяма степен отношението към едно дете, зависи от учителя. Благодаря на тази Учителка, че ни помогна да решим проблема.    


Абсолютно права си.  Когато има желание и партниране между учители и родители, нещата се получават. Но когато някой учител не желае да работи с едно дете, каквито и усилия да положат родителите, не се получава.

в 5 клас бяхме на екскурзия с класа из България. отидоха всички деца. оказа се че най умното дете в класа ни, което беше и най кротко е прескачало през прозорците на Хотел Рига в Русе. бяхме на 12 етаж май. сами се сещате какъв скандал стана и че това ни беше последното ходене някъде като клас. така че гаранция няма кой ще откачи извън контрола на родителите.

Друг проблем е застаряващата възраст на учителите. Виждам учителки, които сега са на 45-46 години и възрасттта, а и промените в жената си казват думата. Когато бяха на 35-36 години /т.е преди 10 години, не по соц. време/, нямаше трудни деца за тях, а сега всичко им тежи.

Много трудна работа и е в ръцете на родителите да си защитим децата от погубване на самочувствието и шансовете им, заради нечие удобство.

А вие как познавате дали госпожите нямат специално отношение към проблемните деца. Дали не е редно да има наблюдения в класовете по една седмица от родителското настоятелство, психолог или от НПО, за да се види и оцени работата на учителя по създаване на колектив. Да учителят не е възпитател, но трябва да създаде колектив от тези 20 деца, а не да действа на принципа "Разделяй и владей".

Не нападам теб. ТВУ-тата нямат място в тази тема. Не разбирам защо изобщо бяха намесени.
И аз имам съученичка, която беше в ТВУ. Не говореше за това. Но със сигурност това не са били институции за превъзпитание и работа с деца. Подозирам, че са били просто затвори за малолетни и непълнолетни. Никой не смееше да говори и въпростните институции са обвити в мистерия. Затова аз също не повдигам въпроса за тях, защото не зная точно какво са представлявали.

В тази тема става въпрос за проблем, който от конкретен се разпростря до принципен. Всичко, което написах на Магаренце е от желание да й помогна, защото, както се казва, няма начин да няма начин. В крайна сметка, ако някой някъде не е приет, по-добре да си спести проблемите и да се махне. Но остава въпросът за нагласата дали няма да се случи същото и в следващото училище. Според мен точно това е едно от основните неща, по които трябва да работят, предполагам, най-добре през лятната ваканция. Пък, нова учебна година, нов късмет!

Точно за нещо подобно говоря и аз като написаното от ТаняМГ - да се работи с учителя, психолога и с родителите. Ние и сега като родители имаме покана от учителите по желание да присъстваме в час (и то за пети клас) или цял ден, за да видим как стоят нещата. И това за възрастта на учителите е вярно.
Моите не са от проблемните деца и предполагам, че затова ми е по-лесно да усетя кога са нарочени за нещо. Вече споделих, че миналата година имахме подобен проблем, но в обратната посока. Ами, разбрах какво става като наблюдавах процеса и си говорех с детето. То ми разказваше какво правят в училище, как е минал определен час, какви случки е имало, какъв е бил коментарът на учителката. А и родителските срещи са начин за опознаване на учителя. Първият път, когато детето се оплака за нещо казах, че е  станало недоразумение, вторият път пак изчаках, но подробно разпитах детето откъде и как се е развила цялата случка. После говорих с други родители дали техните деца са споделяли за определени случки. И така малко по малко стигнах до извода, че отношението към детето ми е целенасочено обидно. И тогава първата ми работа беше да отида при психолога на училището и да разкажа това, което зная. И оттам се задвижиха нещата, макар и много трудно. След една очевидна обида към детето ми избиха балансите и вдигнах скандал на учителката и настоях да се извини на детето. Учителката се оказа костелив орех, наясно бях, че за нищо на света няма да си признае, че е сгрешила, но след поредица разговори психолог-дете, психолог-учител и аз-психолог. Накрая се видя, че няма да се разберем, но се взеха мерки контактите на учителката и детето да се ограничат до минимума, изискван от учебния процес, без лични коментари. И така нещата се успокоиха. Детето се успокои, че има И такива хора в живота и че трябва да се научи да се справя и с тях. С нетърпение чакахме да свърши учебната година и да се приключи с тази учителка. Но ако нещата не бяха се променили към добро, като нищо щях да си преместя детето.

Не знам има ли двоен аршин. Мога да кажа само за моето дете. Отлично съзнавам, че ако не беше толкова умен и не постигаше тези резултати, то може би нещата биха стояли по по-друг начин. Но изобщо не съм съгласна, че за такива деца учителите си затварят очите в името на успеваемостта или постиженията им. Просто няма начин да се получи, защото дори и те да опитат, то останалите родители едва ли ще прояват такава завидна толерантност, оценявайки по достойнство ярките постижения на детския интелект на "лошото" дете. А пред това вече учителят няма как да си затвори очите. Смятам, че мотивите на един учител са по-скоро други. Едно умно и успешно дете не се брои за изгубена кауза. Ако се вижда, че постига резултати, че работи, че има успехи, то намират за себе си някаква мотивация да не се отказват от битката. А ако и с успеха е там, докъдето и с дисциплината, ако от всички посоки съзираш провал на усилията си... Е, как да не се откаже човек?

Съгласна съм с теб за това, че другите деца безпогрешно усещат тази различност и често провокират и са причина проблемите да ескалират ненужно. От това мен много ме боли, защото ние чудеса правим да го овладяваме и да му помогнем, а често, понякога дори в 60% от случаите, децата волно или неволно буквално сриват и унищожават усилията ни, като заличават и малкото, което постигаме, а то за нас е с цената на много усилия, нерви, сълзи и мъка. Но пак не мога да соча с пръст около себе си. Защото това си е нашето дете. И то е преди всичко наша грижа и отговорност.

Радостина, аз не се правя ..... аз просто съм такава.
Друга тема е как го възприемаш ти, а съвсем 3-та е как го възприемат останалите. Щом си преценила, че трябва да ми държиш такъв тон и да ме назидаваш прави го. Това също е признак на възпитание, търпимост и поведение.
Живота ме е научил да съм толерантна може би имено защото както Тонита казва моите деца са такива и аз съм видяла нещата от другата страна. От страната, която остава невидима за теб.
Признавам с инетрес прочетох за случката между твоето дете и учителката. Само си представи, че тази случка би се повтаряла всеки ден ( хайде да не сме крайни през ден да е)..... Тогава може и да разбереш поне малко как се чувстваме ние и нашите деца.

Но тези деца също имат права, те също имат нужда от защита и от помощ и дори всички останали да са против тях аз отново ще ги защитавам, защото виждам през какво се налага да минават. Защото съм наясно, че те са "лоши" в повечето случаи само в училище.
Не са много различините фактори в училище нали?
И учителите са едни от тях.
Това че посочените от мен хора са намерили път към децата и апострофа ти, че е защото си плащам отново показва повърхностно четене и неразбиране на проблема.
В ДГ не си плащах, но и там децата ми попаднаха на невероятни педагози и това бяха едни от най-прекрасните им години ( и мои също така).
Виждам че и Мама Нана е подкрепила тезата ми, че не е нужно да ходя навсякъде с него. Аз познавам детето си - няма нужда да ходя с него. Зная какви са проявите му ( и положителните и отрицателните, които тук обсъждаме). Опитвам се да въздайствам и да намеря решение за времето прекарано в училище. Разговарям с него, обяснявам му защо дадено положение и поводение са неприемливи и защо реакциите на околните са такива към него. Защото аз нямам проблем в къщи с детето.
С него имат проблем там - локален, и той трябва да бъде решен като такъв.
Противно на твоите нападки и очаквания, че аз само мрънкам и имам претенции и т.н.  аз също посещавам с детето психолог и то още от миналата година, именно защото съм отговорен родител и защото като Дара си давам сметка, че е в мой и в на детето интерес да бъде поне малко туширана тази му различност.
Интересно е и мнението на психолога, който посещаваме по темата, защото е сред добрите професионалисти и хора познаващи прекрасно материята си.
Така че аз правя и ще продължа да правя всичко необходимо за детето си, но не мога да си затворя очите и да го обавя за единствения виновник за ситуацията, защото не е така.
Не може едно дете на 8 години да бъде заклеймявано и отхвърляно, просто защото така е по-лесно за преподавателите.
И кагота на везната има човек с житейски и преподавателски опит от едната страна ( или поне с претенции за такъв) и едно малко човече, което тепърва навлиза в живота - няма как да обвиня детето за неумението им да намерят път един към друг.
Едно дете има нужда от насърчение и от много топлина и внимание, за да покаже своето истиско аз ( в някои случаи). Не можем да очакваме и да изискваме от 8 годишно човече зрелостта и поведението на възрастен.
already stubborn постави друг въпрос, който съм обмисляла много пъти. И на който въпреки това нямам отговор. Но само за да ви извадя от заблудата, че където човек да речем плаща нещата са резлични ще ви скицирам един случай, който е от преди дни буквално.
Дете на моя близка беше принудено да се махне от Частно училище - не защото е буйно или агресивно, не защото е със слаб успех, а защото съучениците му ( част от тях) не го харесвали. Версията в която е облечено това се нарича "невписване в колектива" - ха де?!
нали там всички си плащат и едва ли не вниманието трябва да е гарантирано.
И пак дебело подчертавам - детето е кротко, невероятно интелигентно и т.н. Слава богу е случило и на родители, които веднага усетиха истинската същина на проблема и го преместиха на момента.
Та и в тази посока се замислих по повод постовете на Дара и already stubborn....

Изобщо подобно поведение на дете може да бъде провокирано от страшно много неща и затова е добре тези деца да имат защита, опора и човек който поне да опита да защити интересите им и да намери решение.

Знаеш, че не обичам да споря.
Не прехвърлям топката и не обвинявам учителите. Но не мога да приема да навлизам в територията /часовете/, която  си е само негова. Аз подпомагам и защитавам авторитета му, но искам и разбиране от отсрещната страна, а не вдигане на ръце и заклеймяване - "лош", "неуправляем" и т.н. и търсете си психолог или спец. учител. Повечето  от тези деца нямат психологични проблеми.
Както писалите преди мен, процеса е двустранен - семейство и училище и усилия се изискват от двете. Напълно е възможно, иска се желание.