Как се спасявате от тъгата

  • 21 523
  • 501
# 180
Аз например наскоро измислих една друга тактика...когато започната да ме тормозят с въпроси за бебето започвам да си отвръщам с техните камъни по тяхната глава...започвам да подстрекавам децата им да врънкат мама и тати за братче или сестриче, а ако децата са много мънички дразня самите родители...кофти нали...да ама те не знаят колко ми е гадно на мен, когато говоря за проблема...така поне си спестявам хленченето и успявам да запазя усмивката на лицето си ...нещо повече всички избухваме в смях...ами в края на краищата на никого не му влиза в работата...то е от ясно по-ясно, че има някакъв проблем или препятствие...за което не искам да говоря smile3533 smile3534 smile3508
Виж целия пост
# 181
хахахаха тва ме наведе на мисълта за оня виц дето един не щял да се жени обаче като иде някъде на сватба ии бабите все го подбутвали и му смигали "айде твой ред е" и човека търпял търпял и накрая вече му писнало на шапката да го занимават с глупости и започнал, когато му се наложи да иде на погребение, да подбутва и да насмига на бабите с думите "айде твой ред е" Mr. Green Mr. Green та и ние сега така Mr. Green

galika като стана дума за гледане на кафе и боб да ти споделя, че като цяло гледам на банкноти от 50, 100 и 500 евро и все предлагам услугите си, ама никой не ми се връзва smile3534 Mr. Green
Виж целия пост
# 182
аз обратно на прочетеното до момента на почти всички, които са ми казвали "не е ли време за второ", отговарям-имаме проблем и бебето не става. правим разни неща по въпроса, като стане, ще се разбере.
при нас проблемът е мъжки фактор, но за мен това е общ проблем, не влизам в детайли, не обяснявам  конкретика.
не ме е срам от това, че сме с "репродуктивен проблем". така са се случили нещата, такава ни е била съдбата. няма да се оставим, ще направим всичко, което зависи от нас.
относно момичето, което се притеснява кога ще започнат опитите за бебе-как може да ги мислиш тези неща от сега?! толкова неща може да се променят.  и ти, и той правите планове, но след месец-два -три всичко може да е различно. тези неща се говорят малко преди момента. може би ти се струва грешно, но това е показал моя житейски опит-най-неподготвена да реагирам на внезапни промени е било именно тогава, когато съм имала точни планове.
а за да се оплача и аз-мъжът ми ще е чужбина цели 4 месеца, така че това са "загубени" 4 месеца от каузата, но явно така е трябвало да стане. нашето бебе ще се появи, когато му дойде времето. Peace
Виж целия пост
# 183
Знаете ли момичета до преди време много ме дразнеше една фраза, когато ставаше въпрос за бебеправене...Господ си знае работата...много се изнервях и все ме избиваше на сълзи, тълкувах я така, че щом Господ не ми дава бебече, значи не иска да сме заедно с моето момче...но днес от призмата на времето започвам да си мисля, че просто явно сега не му е било времето...може би от създалата се ситуация трябва да извлечем поука, например да бъда по-спокойна, по-търпелива...а може би е и изпитание за нашата връзка...затова колко силно държим на себе-си и как  и  изобщо дали ще намерим сили да се справим...но съм убедена ,че нищо не се случва случайно в живото ни...само, че го осъзнаваме, чак , когото мине време, но не и в момента, когато ни се случва...дали съм права...не зная само времето ще покаже... newsm78
Виж целия пост
# 184
Здравейте,момичета!Напълнихте очите ми със сълзи.Ние 6 години чакахме нашата дъщеря.От тъгата през тези години не успях да се спася.По скоро потъвах и трудно изплувах за да започнем с нови сили.При нас стерилитета беше комбиниран.Обиколили сме много специалисти докато открием Нашият лекар.Човекът,който сбъдна мечтата ни!В крайна сметка забременях по естествен път в единственият месец в който чаках да ми дойде,за да направим инсето.Единственият месец в който бях напълно спокойна,защото очаквах да направим процедурата.Още повече,че два-три дни преди да съм забременяла ми откриха поредната пречка в това да мога да имам дете.Но чудото стана.Сега когато гледам дъщеря си вярвам,че Бог е искал точно тя да е нашето дете.И затова сме я чакали толкова дълго - за да бъде именно ТЯ!
Така че,съвета ми към вас е да вярвате силно,че ще бъдете мами и да направите всичко,което зависи от вас,за да сбъднете мечтата си.Не унивайте - много е трудно знам.Аз лично не успях!Но сега знам,че във всичко това през което сме преминали има смисъл.Станали сме Хора!
От цялото сърце желая на всички вас да изпитате чудото на майчинството и скоро детски смях да огласява домът ви!
Виж целия пост
# 185
Няма спасение от тъгата..поне за мен! Кога и как стана така, че напълно се отдадох на мисълта да имам дете - не знам! След 3 години и 4 неуспешни бременности ... чувствам как потъвам някъде дълбоко, в себе си, в моите мисли и страдания, и не мога да изплувам за да си поема въздух! Най-добрата ми приятелка забременя наскоро, след 1 година опити, не мога да се зарадвам за нея..боли ме да я слушам! Знам, че е грубо от моя страна, но не мога и не мога... Пред нея не казвам нищо, но я избягвам и мисля, че тя разбира.. Надявам се да ме разбира!
Плаче ми се, особено като ме навести М всеки месец... Направо не ми се става от леглото, искам да спя и да не мисля и да не чувствам.. Постоянно се опитвам да се занимавам с нещо, за да не се тормозя, но дори и това не помага. Покрай мен бременни, колкото искаш, колежки, познати, приятелки.. Няма спасение!
Някой по-напред беше писал, за израза "Господ си знае работата" С това ме успокояват всички в семейството, които знаят за проблема..Започвам да си мисля, че Господ никаква работа не си знае, след като толкова много от нас се борят да създадат живот, а не се получава!! (по знайни и незнайни причини!)  newsm45
Виж целия пост
# 186
О, мила Гали...трабва да се държиш...трябва да намериш сили в себе си...трябва да продължиш напред newsm12
Виж целия пост
# 187
Мила мислила ли си за инвитро ...или за инсиминация или както там се казва...не съм се интересувала все още от този вариант...мили може да ти подейства окуражаващо, но около мен имам много познати, които са станали на 38-42-43 г...не бива да се отчайваш...не...зная че е гадно..аз пък например, никога не съм забременявала..да с тази мисъл живея....вече все по-често започвам да си мисля, че съм ялова...повечето ми приятелки забременяха в ученическите или студентските години, но нито една не роди тогава, а всички до една направиха аборт..а сега всички си имат поне по едно детенце...тогава бях до тях, когато бяха силно притеснени, че след аборта няма да имат деца, а сега съм с тях, за да споделям радостта им......така, че както беше неписано в притчата от предния пост нищо не е така, както изглежда... smile3521 newsm51 smile3525
Виж целия пост
# 188
naiema, а можеш ли да дадеш повече информация за доктора, който ти е помогнал да забременееш, вероятно всички момичета ще ти бъдат благодарни... newsm17 smile3501
Виж целия пост
# 189
naiema, а можеш ли да дадеш повече информация за доктора, който ти е помогнал да забременееш, вероятно всички момичета ще ти бъдат благодарни... newsm17 smile3501
Разбира се,мила!Моят доктор е Васил Даскалов от Пловдив.Работи в Медикус Алфа.Негови координати има в сайта на Зачатие,но и аз бих могла да дам на всеки,който се интересува.Повярвайте ми ,че сме обиколили наистина много доктори,но това е човекът,който освен,че е страхотен професионалист може да го чустваш и като приятел.Единственият доктор който тръгна да търси причините при мен и съпруга ми подред и да отстраняваме всяка една от тях.Преди това действахме хаотично.
Виж целия пост
# 190
galiondi извинявай, че човъркам в раната, но при четирите неуспешни бременности какви бяха причините да не ги износиш - имам предвид търсиха ли причината, защото самият факт, че са завършили спонтанно говори за проблем .. първото което ми мина през ума е несъвместимост между теб и мъжа ти, за антитела при различни кръвни групи и т.н. .. проверявали ли сте?? защото при нас с мойто мило има подобна възможност, защото аз съм с - кръвна група, а той с + .. четох тук из форума, че примерно разминаване в кръвните групи на майката и детето също може да доведе до аборт, а дори и да е успешна първата бременност в майчния организъм при една подобна ситуация се натрупват антитела, които при една последваща бременност да доведат до трудности при забременяването или отхвърляне на плода, ако не се приемат специални лекарства .. уфф как искам да намерим решение и за теб и за нас .. тази вечер се нагледах как мъжа ми само се върти около корема на бременната ми приятелка и само се навира да чуе сърчицето на бебето и само ми говорят, че скоро и ние сме щели да можем да се наречем мама и татко и че нямало да могат да го отлепят от корема ми през цялата бременност и аз само си преглъщах сълзите и се усмихвах (не ме питайте как) и в момента ми иде да се самоубия или поне да се затворя някъде и никой и нищо да не виждам и чувам, да спре за малко света да се върти за мен .. ама си знам че няма да стане, за това ще си легна .. поне да се наспя примерно ..
Виж целия пост
# 191
mecani, не се намериха причини. Първия ми спонтанен аборт беше рано-рано, в 5г.с, лекаря тогава каза " не се притеснявай, случва се 25% от бременностите да завършат така".. Втората ми бременност, 6 месеца по-късно, започна добре, нямаше кървене, болки, нищо. В 10г.с отидохме на първия преглед, и ... бебето отговаряше на 6г.с, имплантирало се в горен ляв ъгъл на матката и спряло да се развива, лекарката ми каза "метотрексат" ..И 3 седмици по-късно, плодния сак все така си беше там, даже беше станал по-голям заради кръвоносен съд, който все така си го поддържаше. Наложи се лапароскопия за премахване на бременността. Много трудно мина, но слава Богу, оправих се, стъпих си на краката и почнахме пак с нови сили опитите... Третата ми бременност, като първата, докато видим + Тест и започна кървене, и пак ранен спонтанен аборт... Четвъртата ми бременност.. започна едно зацапване в 5г.с , седмица по-късно, силно кървене и отново спонтанен аборт.. Най-после се съгласиха да ми направят изследвания(че преди това не искаха) и всичките бяха нормални!! Аз се надявах да ми има нещо, само и само да се хванем за някаква причина... За съвместимост на кръвните групи не са ни правили изследвания! Ще прескоча до аптеката да купя един домашен кръвен тест, да видим мъжа ми каква група е, че аз съм А+, ама той завалията- не помни!!!!! Мислила съм си за това много пъти, но този път ще проверя! Мъжа ми както си мисли, че май е АВ+ ... Поне да отметнем  и това от списъка с изследванията... Благодаря ти, за съвета, напълно е възможно да е от кръвните групи...  smile3511
Виж целия пост
# 192
Здравейте момичета. Аз за сега намирам сили и се справям с тъгата. Ангажирана съм на 101% и нямам свободно време за нищо, най-вече пък за мислене относно проблема.
galiondi  четох твоята история мила. Да знаеш, че аз ако бях на твое място досега да съм се побъркала. Моите съболезнования и дано следващата ти бременност е успешна. Не отлагай теста за кръвните групи. Даже се чудя защо до сега не са ви правили. До колкото зная още при някои от първите изследвания се прави това.
Лек ден момичета и много прегръдки и целувки от мен и по-малко тъга   bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 193
моми4ета днес съм на дъното на беzдната, поредния неуспе6ен опит, поредната фоликолометрия, поредната терапия........реzултата е само няколкото ка4ени килограма и депресия, иzморени сме ве4е да опитваме. неzнам откаде да 4ерпя сили Sad
Виж целия пост
# 194
galiondi аз мисля, че има опасност само ако ти си отрицателна кръвна група, а той положителна. В другите случаи няма опасност Wink за несъвместимост. Ето в една друга тема е обяснено много добре http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=459399.90
Успех
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия