
Честит рожден ден на Алекс и Стани!
Честит рожден ден на всички деца, които пропуснах!
Ами аз нямам становище. С мен винаги са се отнасяли като с нормално дете и никога не ми е правило впечатление, че на една и съща възраст другите не са можели да четат или да редят пъзели. Не знам дали съм споменавала тук на колко бях, като прочетох учебник по астрономия за студенти - на 6 или 7 години. Питала съм мама защо ми го е дала и тя каза - "Ами защото това ти беше интересно". В момента подхождам като мама и ги занимавам с каквото им е интересно - вечер учим азбуката от една изключително смислена книга (буквата, после определен брой картинки - над картинката има дума, започваща със съответната буква, а под картинката думата е употребена в изречение; на края на книгата има местоимения, предлози, спрежения на глаголи, цифрите, дните на седмицата и месеците) - взех я от Хиполенд и скоро не съм срещала нещо толкова полезно за деца. Направо нямат търпение да си облекат пижамите, за да почнем четенето.
Аз не съм имала проблем с общуването и това според мен не се дължи на интелигентността, а на тип характер - някои деца се адаптират по-лесно от други в разнообразни групи. Полезно е да се срещат с различни групи хора, за да виждат общуването на различни нива и в различни житейски ситуации - семейство, роднини, детска градина, съседи, работата на мама, работата на татко, приятелите на мама и татко. На децата принципно им е по-лесно да общуват с възрастни, защото възрастните не им дърпат играчките от ръцете, а в общия случай им се радват и са съгласни децата да ги яхат буквално и преносно. Според мен за общуването е много важно и как се изразява даден човек и - аз много пъти съм ви казвала - непрекъснато ги питам разни неща, карам ги да ми разказват и да описват, поправям им изговора и словореда и въобще си разговаряме доста. Мисля, че даже и човек да не е особено мозъчно надарен, може да постигне много, ако умее да разговаря, да представи идеята си и да я обоснове, така че да го разберат. Аз естествено мисля в далечна следградинска перспектива, но наскоро говорих с един осмокласник, който не можеше едно изречение да каже разбираемо и определено не искам това за децата си.
Иначе аз на училище си тръгнах стандартно на 7 и половина и освен че бях в математическа паралелка от 5 клас (при това ме приеха заради наличие на свободни места втората година, щото първата не издържах изпита
Ренка, мин. година бяхме в Сандански на лагер и имаше деца от др. градини на 4-5 години без родители - учителките се справяха прекрасно, нямаше ревове вечер, въобще всичко си беше нормално.


.
ви и щастливи мили деда!

