Не исках да пиша, но... трябва да споделя някак болката си, защото в живота си все стискам зъби, опитвам се да съм силна, но от половин година стана прекалено тежко за да издържам...
Преди половин година, след проблеми в семейството ми, посъветвах мама да напусне баща ми, защото не се разбираха... домашното насилие беше на лице.
![Neutral Face](/img/emojis/faces/neutral_face.png)
![Sob](/img/emojis/faces/sob.png)
Преди половин година... мама напусна татко, отидохме с нея при сестра и. Аз ходех да виждам баща ми, но той все ме ядосваше и все се карах с него, защото не искаше да проумее, че мама няма да се върне. Започна да боледува, припадаше и му ставаше лошо.
Мама се прибра с уговорката, че ако пак започне да прави проблеми ще замине завинаги... но положението не се промени. Тя пак го напусна, седмица след като се прибра.
Татко остана сам, стоя 2-3 месеца в къщи, идвах да го виждам... но не можех да остана, той постоянно ме караше да връщам майка си... така и не се смири. Започна да отслабва, преди 2 месеца, замина за село при майка си и баща си, за да не е сам.
Чувах го честичко по телефона, баба казваше, че е зле, че има силен диабет, че отслабва, но той не искаше и да чува за лекар. Единствено позволи да му се вземе кръв за изследвания... които още повече го уплашиха защото излезнаха - диабет, анемия, хепатит и .... рак.
След 2 месеца на 7ми март се върна в София. С мама дойдохме да го видим. Помня, че тя беше дошла преди мен, аз малко по късно отидох... тъкмо го беше къпала - гледам и не вярвам на очите си - скелет. Нямаше никакво месо по тялото, само кокали... не можете да си представите колко се беше променил. Стана ми много лошо
![Sob](/img/emojis/faces/sob.png)
И... все казваше, че щом мама си дойде ще му мине, ще се оправи
![cry](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/2cry.gif)
Започна да яде добре, дори му намерихме инсулин, защото диабетът му беше скочил на 22. За доктор не желаеше и да чува, но поне му се живееше.
Но вече количката беше тръгнала по нанадолнището. Започнаха да му отичат краката от черния дроб. Нямахме диагноза, нямахме и лечение. Той се мажеше с "кремчета"
![no](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/2no.gif)
Някак си го накарахме да иде при близък лекар, който каза, че е много зле, че ракът е пуснал разсейки из черния дроб, дебелото черво...
Коремът му започна да се пълни с вода. И пак лекарят не предписа нищо за водата, искаше да го вземат в болница спешно, но татко не искаше и дума да става.
Прибра си се в къщи. Аз си го глезех, купувах му каквото му се дояде, имаше апетит, говорех с него, той ходеше леко-леко, но се запъхтяваше много. Започна да поляга повече и да спи.
Последните дни, водата в корема стана много. Започна да не може да диша добре.
Аз 2-3 дни отидох при приятелят ми, върнах се онзи ден. Видях го че лежи и дишаше много тежко. Пак започнах да го моля да отидем да му изкарат водата от корема, защото му притиска дробовете, но не искаше и ме молеше да не го карам. Баба стоеше над него и му галеше косата.
И все пак, не знам защо, но си помислих, че е пристъп, че като заспи ще се оправи. Аз трябваше още една вечер да спя при приятеля си и трябваше да тръгваме. Отидох в стаята си да се облека и понечих да се обадя за чао, но имаше хора покрай него, нещо се отнесох и забравих да кажа чао
![no](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/2no.gif)
На сутринта мама ми се обади в 7... тъкмо тръгвах за лекции да ми каже, че татко не е преживял нощта и в 12 часа е издъхнал.
![Tired Face](/img/emojis/faces/tired_face.png)
Не можех да повярвам, дори преди не можех да повярвам, че е болен... Затворих телефона и се зачудих какво да правя. Не исках да го виждам, не исках да се прибирам. Тръгнах на лекция, но не спирах да мисля и да плача... реших, че е добре да се прибера, за да помогна и да подкрепя мама...
Вече бяха отнесли тялото, мама се държеше, баба плаче насам натам, леля... и тя. Идваха хора и само ми изказваха съболезнования, а аз дори сега не мога да повярвам че е станало. Некролога го гледам през 2 минути и пак не мога да повярвам. Дори когато нещо липсва и не мога да го намеря тъеся да питам тате, дали го е премествал
![cry](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/2cry.gif)
Почина в 12 вечерта в понеделник, отчетоха смъртта му че е във вторник, все казваше, че не му върви във вторник... Погребението е утре, аз не съм била на погребение, не съм виждала мъртъв човек, дори близък не ми е умирал още. Не знам какво да правя, как ще го понеса, не знам...
Не знам дали мога да се къпя и мама не знае, не знаем обичаите, не знаем какво да правим с личната му карта, абсолютно нищо не знаем.
Моля ви... колкото и невежа да съм, обяснете ми какво трябва да се направи, след смъртта му е викнат лекар да я отчете, но друго нищо. За погребението направихме храна и му подготвихме торбичка с нужни вещи... исках нещо от мен да му сложа, но не знам какво. Исках снимка на семейството да сложа, но не може сигурно
![cry](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/2cry.gif)
![cry](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/2cry.gif)
![cry](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/2cry.gif)