Моите съболезнования... 
Виж целия пост
Ужасна трагедия
- Публикувана: 24 март 2010, 19:45 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2010, 20:01 ч.
# 16
9 юни 2010, 18:05 ч.
Ела си татенце да ме видиш, ела да ти покажа мъничката Рая, толкова много искаше такова кутренце...
Ела си, имам нужда от теб, липсва ми присъствието ти, искам толкова неща да ти споделя...
На всички много ни липсваш
Не мога да ходя на гробища... не те усещам там, не вярвам... чакам те
Виж целия пост
Ела си, имам нужда от теб, липсва ми присъствието ти, искам толкова неща да ти споделя...
На всички много ни липсваш
Не мога да ходя на гробища... не те усещам там, не вярвам... чакам те
# 17
20 юни 2010, 10:58 ч.
Болката е голяма, с времето не се забравя, но някак се свиква. И аз загубих баща си! Остана си на 62 години! Липсва ми много, макар че минаха доста години все още боли...
Не си мисли че не знае за мъничката Рая. Сигурна съм че от там където е той знае и вижда всичко и много и се радва.
Виж целия пост
Здравейте,
Не исках да пиша, но... трябва да споделя някак болката си, защото в живота си все стискам зъби, опитвам се да съм силна, но от половин година стана прекалено тежко за да издържам...
Не исках да пиша, но... трябва да споделя някак болката си, защото в живота си все стискам зъби, опитвам се да съм силна, но от половин година стана прекалено тежко за да издържам...
Болката е голяма, с времето не се забравя, но някак се свиква. И аз загубих баща си! Остана си на 62 години! Липсва ми много, макар че минаха доста години все още боли...
Не си мисли че не знае за мъничката Рая. Сигурна съм че от там където е той знае и вижда всичко и много и се радва.
# 18
27 юни 2010, 10:35 ч.
Аз също съм без моят татко... Наближава да станат две години. Страшно е! Липсва ми и затова разбирам как се чувстваш, но връщане назад няма. Мисля си, че те/Татковците/ ще бъдат щастливи ако ние продължим живота си в името на децата.../ на мен ми остана едничко/... Кураж!!! 
Виж целия пост
# 20
29 юни 2010, 23:58 ч.
Скоро се навършиха пет години от смъртта на моят баща. Самоуби се на 49 години, след като през последните осем от тях злоупотребяваше с алкохол. Понеже със сестра ми бяхме семейни, с майка ми живееха сами. Редовно я пребиваше от бой. Принудих я да го напусне и да дойде у дома, защото всяка сутрин се чудех дали все още е жива и треперех, докато я чуя. Седмица, след като тя дойде у дома, той се обеси. А преди това идваше да я моли да се прибере при него, защото той повече нямало да пие и нямало никога да й посегне. Само че и преди беше имало такива обещания, които така и не бяха спазени. Той ни заплаши, че ако тя не се прибере, той ще си сложи край на живота. Не му повярвахме, но той го направи. Страдах дълго и умирах от вина. А после, когато си мислех, че вече съм по- добре, в мен кипна гняв към него / дано Бог ми прости/, който гняв с годините не намалява.
Алкохолът не прощава нито на онези, които злоупотребяват с него, нито на хората около тях. В мен нещо се пречупи след нелепата смърт на баща ми. Станах маниак на тема "алкохол" и с мъжа ми редовно имаме зверски скандали на тази тема. Само като го видя пийнал, и полудявам в буквалния смисъл.
Моите съболезнования за твоя татко. Надявам се да е далеч от всякаква болка!
Виж целия пост
Алкохолът не прощава нито на онези, които злоупотребяват с него, нито на хората около тях. В мен нещо се пречупи след нелепата смърт на баща ми. Станах маниак на тема "алкохол" и с мъжа ми редовно имаме зверски скандали на тази тема. Само като го видя пийнал, и полудявам в буквалния смисъл.
Моите съболезнования за твоя татко. Надявам се да е далеч от всякаква болка!
# 21
30 юни 2010, 11:39 ч.
И ние бяхме така... той постоянно казваше, че няма да живее без нея, но имах надежда да се оправи... в началото искаше да се самоубие, дори прави опит (по думите на леля ми), но после просто се разболя...
Самообвинявам се, разбира се... но гледам да не се вманиачавам... почитам го като добър баща... татко през деня беше много мил и съвестен човек... но станеше ли вечер... сякаш дявол се вгнездяваше в тялото му...
От смъртта му до сега не си позволявам да си спомням лошите работи...искам да го помня с добро... всеки починал го заслужава
Виж целия пост
Самообвинявам се, разбира се... но гледам да не се вманиачавам... почитам го като добър баща... татко през деня беше много мил и съвестен човек... но станеше ли вечер... сякаш дявол се вгнездяваше в тялото му...
От смъртта му до сега не си позволявам да си спомням лошите работи...искам да го помня с добро... всеки починал го заслужава
# 22
1 юли 2010, 00:41 ч.
Тази година ще станат 3 години,откакто си отиде и моят татко,покосен от рак Болката със сигурност ще остане за цял живот,но някак го усещам,знам,че е край мен.Той не можа да посрещне зет и първа внучка,но сигурна съм,че вижда всичко,че е край нас.И той беше спрухав и избухлив,на моменти дори си мислех,че го мразя Но малко преди да си отиде,го оцених,видях го в друга светлина.И сега си го спомням само с добро.Той имаше огромно сърце и толкова много ме обичаше 
Така бих искала да можеше да види внучката си,толкова много щеше да я обича...Оставих част от сърцето си при него и много боли 
Липсваш ми татко,много ми липсваш 
Vitaminka ,н се обвинявай за нищо
Бъди сигурна,че той отлично знае колко го обичаш,той ще е винаги до теб и дъщеричката ти
Виж целия пост
Болката със сигурност ще остане за цял живот,но някак го усещам,знам,че е край мен.Той не можа да посрещне зет и първа внучка,но сигурна съм,че вижда всичко,че е край нас.И той беше спрухав и избухлив,на моменти дори си мислех,че го мразя Но малко преди да си отиде,го оцених,видях го в друга светлина.И сега си го спомням само с добро.Той имаше огромно сърце и толкова много ме обичаше Така бих искала да можеше да види внучката си,толкова много щеше да я обича...Оставих част от сърцето си при него и много боли Липсваш ми татко,много ми липсваш Vitaminka ,н се обвинявай за нищо
Бъди сигурна,че той отлично знае колко го обичаш,той ще е винаги до теб и дъщеричката ти
# 23
16 юли 2010, 23:53 ч.
Чета и страдам с вас, момичета. Моите съболезнования за бащите ви. Нека почиват в мир. Сълзите ми текат и някакво странно чувство се прокрадва в мен. Аз дори не познавам баща си... Починал е, когато съм била 6 месечно бебе.Често мисля за него,често плача и ми е тежко, че не го помня... Откакто родих го сънувах 6 пъти, а преди това за 21 години само веднъж. Само седи и ми се усмихва, нищо не иска да ми каже. Всеки сън е като истински и след това дълго мисля само за него. Сега имам друг "татко" с който не се гордея. Завиждам ви, че сте познавали бащите си и сте опитали от бащините прегръдки!
Виж целия пост
# 26
24 юли 2010, 15:29 ч.
Моите съболезнования,мили момичета!
Аз също съм загубила баща си.Отиде си в ръцете ми...
Разбирам ви и плача с вас!
Мъката не може да изчезне...Само времето я прави по-поносима и остават хубавите спомени да ни топлят!
Помнете близките си и ги обичайте!Някъде отгоре те ви се радват...
Виж целия пост
Аз също съм загубила баща си.Отиде си в ръцете ми...
Разбирам ви и плача с вас!
Мъката не може да изчезне...Само времето я прави по-поносима и остават хубавите спомени да ни топлят!
Помнете близките си и ги обичайте!Някъде отгоре те ви се радват...
# 28
25 юли 2010, 15:22 ч.
Vitaminka, така ще е години наред. Аз загубих своя татко преди 2год. и 6 месеца, но болката, липсата на присъствието му, чувството за самота не са ме оставили и за миг. Много е тежко, част от мен вече я няма. Плача винаги, когато видя луната, когато видя морето, облаците, слънцето,звездите, изгрева,залеза, полето, планината, гората,пролетната утрин, лятната нощ,побелялата земя от натрупалия сняг, музиката, която слушахме. Всичко свързвам с него, толкова много го обичам. Мога да си спомня всяка една черта, всяка една бръчица, още помня и мириса на тялото му. Това момичета е голяма любов-истинска. Мисля си, че тези, толкова обичани същества продължават да живеят чрез нас и след физическата си смърт. Няма как да е иначе, тази любов, тези силни чувства не могат да се изпарят просто ей така в пространството. Той взе със себе си частичка от мен, когато си отиде и остави от себе си частичка в мен, която аз пазя в сърцтето си и толкова много обичам.
Виж целия пост
Той взе със себе си частичка от мен, когато си отиде и остави от себе си частичка в мен, която аз пазя в сърцтето си и толкова много обичам.
# 29
27 юли 2010, 20:01 ч.
Милички,съжалявам за загубата ви,аз също загубих баща си,бях на 14 години само...минаха толкова години,но липсата му и сега е много силна на моменти.Мога само да кажа едно,всеки от загубените родители,живее не само в мислите,спомените и душите ни,но и във всяка наша клетка,те са ни дали живот и ние винаги ще ги носим в себе си,макар те вече да не са до нас
Виж целия пост
Препоръчани теми